Решение № 371 от 12.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора А. Хюсм. К. като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100600833 по описа за 2024 година , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба от защитата на подс. Е. И. Т. срещу присъда от 13.07.2023 г. на СРС, НО, 20-ти състав по НОХД № 10613/2019 г., с която подс. Е. Т. е признат за виновен по повдигнатото му от СРП обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК е осъден на пробация с пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от две години с периодичност два пъти седмично, "задължителни срещи с пробационен служител" за срок от две години и "безвъзмезден труд в полза на обществото" по сто и двадесет часа годишно за срок от две години.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и несъответствие на присъдата с доказателствата по делото. Предлага се обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимият бъде оправдан.

1

В съдебно заседание на СГС защитникът на подс. Е. Т. поддържа въззивната жалба и направеното с нея искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Излага доводи, че в хода на съдебното следствия пред районния съд не са събрани доказателства в подкрепа на обвинението, като лицето, което според същото обвинение, е пострадало, не е потвърдило подсъдимият, с когото тя продължава да живее заедно, да й е отправял заплахи, нито да се чувства застрашена от него.

Поддържа, че останалите събрани по делото доказателства също не установяват извършването на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия.

Представителят на СГП оспорва въззивната жалба и пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и обосновано.

Подс. Е. Т. отрича да извършвал деянието, за което е обвинен, като твърди, че производството срещу него било провокирано от майката на жената, с която живее на съпружески начала по повод спор с нея, свързан с ползване на неин имот. Моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подс. Е. Т. и свид. М.В. живеели на семейни начала в жилище, собственост на майката на М.В., намиращо се в гр. София, ж. к. ****. От фактическото си съжителство, двамата имат три деца - Я., Е. и А.Е.Т..

След раждането на третото им дете през 2013 г., подс. Е. Т. променил 2 отношението и поведението си към свид. М.В. - започнал да прави скандали за най-малките неща, включително и пред децата, да я обижда, да я удря, заради което М.В. започнала да спи при децата, подсъдимият - отделно, в друго помещение.

На 14.05.2018 г., през нощта, без свид. М.В. по никакъв начин да го е провокирала, подс. Е. Т. й се заканил, че ще я убие и разфасова, която закана тя възприела като реално възможна той да извърши.

С времето упражняваното от него психическо и физическо насилие върху М.В. зачестило. На 22.10.2018 г. СРС-ГО-86 състав по дело №65849/2018 г., по молба на М.В. — лично и като майка на трите деца, претендираща защита за себе си и децата от Е. Т., за упражнено в различни форми от него домашно насилие на 17.09.2018 г., 23.09.2018 г., 24.09.2018 г., 03.10.2018 г., 08.10.2018 г. и 09.10.2018 г., издал заповед за незабавна защита по ЗЗДН - на М.Р.В. и децата Я., Е. и А.Е.Т., с която задължил Е. Т. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо тях. Подс. Е. Т. получил заповедта на 06.11.2018 г.

По това време М.В. разбрала за връзката на Е. Т., която той започнал през месец септември 2018 г. с колежката й З.Г.Х. и която последната прекратила, след разговора на М.В. с нея по този въпрос.

На 29.10.2018 г., през нощта около 02.00 ч. - 03.00 ч., докато свид. М.В. и трите деца спели в една стая, при тях влязъл подс. Е. Т., събудил М.В., издърпал я от леглото и започнал да й държи сметка за качени от нея в профила й във „Фейсбук“ философски мисли, които по никакъв начин не засягали неговите чест и достойнство. Тогава подс. Е. Т. стиснал с двете си ръце за врата свид. М.В. и започнал да я души, тя се разплакала и го помолила да я остави, но той й нанесъл удари с юмрук под брадата и в тила, извил силно дясната й ръка, и й казал, че „ще я убие и излежи“, „ще й отреже главата и ще я хвърли през 8-ия етаж“, от което тя много се уплашила, защото била напълно убедена, че той може да изпълни заканата си. След това подс. Е.

Т. й казал да отиде да спи при него в кухнята, явно, за да не извика полиция, на което свид. М.В. се съгласила, за да не се събудят децата и от уплахата какво може той да й направи, ако не се подчини, но не могла да заспи до сутринта, когато отишла на работа в 92 ОУ „Димитър Талев“, където била учител.

3

На следващия ден - 30.10.2018 г. свид. М.В. посетила КСМД при МУСофия, където била прегледана и освидетелствана, за което й било издадено съдебномедицинско удостоверение № 342.10/2018 г., в което били вписани предварителните й сведения - че през нощта на 29.10.2018 г. в дома й „била бита от бащата на децата й, който я стискал за шията, удрял я с ръце по тила и брадата и й извивал ръцете“. Съдебният лекар дал заключение, че при прегледа на М.В. са установени следните травматични увреждания: контузия по главата и лицето, изразяващи се в ограничен подкожен хематом в лявата тилна област на главата, оток и кръвонасядане на брадичката от дясно, кръвонасядане на шията, оток на дясната лакътна става; тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и части на човешкото тяло и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения; посочените травматични увреждания са причинили на М.В. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Независимо, че свид. М.В. била по-затворена и по принцип не споделяла с майка си - свид. А.В., тя й разказала за произшествието на 29.10.2018 г., но не непосредствено след него, а малко по-късно и майка й я посъветвала да се обърне за съдействие към полицията.

На 04.11.2018 г. свид. М.В. отишла в 03 РУ-СДВР, където подала сигнал, като реално страхувайки се от реакцията на Е. Т., и от реализиране на заканите му срещу нея - да я убие, тя, заедно с децата, решила да остане за известно време при сестра си, като изложила твърденията си при проведения й разпит като свидетел и представила издаденото й СМУ и Заповедта от 22.10.2018 г. от СРС за незабавна защита по ЗЗДН.

На 05.11.2018 г., докато свид. М.В. била на работа, подс. Е. Т. отишъл в училището, в което тя работи, но охранителят – свид. И.И. не го пуснал вътре при нея, по настояване на същата, при което подс. Т. се нахвърлил с крясъци, ругатни и блъскане върху охранителя, но при появата на директора на училището, който подал сигнал на тел. 112, подсъдимият си тръгнал.

На 05.11.2018 г., на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, подс. Е. Т. бил задържан за срок до 24 часа. На 06.11.2018 г. на Е. Т. било предявено постановление от 05.11.2018 г. за привличането му като обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК - за извършеното от него 4 спрямо М.В. през нощта на 29.10.2018 г., по образуваното и водено в 03 РУСДВР досъдебно производство.

На 06.11.2018 г. М.В., чрез наблюдаващия прокурор, подала молба до CPC-НО, за издаване на забрана срещу Е. Т. да не я доближава и да не осъществява какъвто и да е контакт с нея, заради системния му физически и психически тормоз и заканите му, че ще я убие, от което тя се много страхувала. Прокурорът внесъл в CPC-НО искане за вземане на мярка за защита на пострадал по реда на чл. 67 от НПК спрямо пострадалата М.В., като СРС-НО-115 състав на 06.11.2018 г. по НДЧ № 18598/2018 г. за мерки за защита на М.Р.В., определил такива, като забранил на Е. Т. да я доближава и да осъществява какъвто и да е контакт с нея.

На 15.11.2018 г., след проведеното в СРС съдебно заседание по издадената на 22.10.2018 г. по молба на М.В. заповед за незабавна защита по 33ДН спрямо Е. Т., последният, въпреки наложените му ограничения и въпреки конкретните определени му забрани, започнал постоянно да тормози М.В., целейки да предизвика нейното съжаление - с пресрещания навън, с десетки телефонни позвънявания и кратки текстови съобщения, с твърдения, че се разкайва за стореното, че „няма къде да отиде, че спи в лекия си автомобил, че ще замръзне, че ще умре“, които тя игнорирала, но продължавайки да злоупотребява с нейното търпение, накрая той постигнал своето - тя го съжалила и го допуснала в жилището, за да се стопли.

На 01.12.2018 г. подс. Е. Т. отишъл в жилището, в което била свид. М.В. и псувайки, й казал: „Аз мога 20 години да лежа в затвора, но като изляза ще те убия, ще те заколя, ще ти прережа гръкляна“, като държал с двете си ръце елека, с който била облечена - в областта на врата, от което тя усетила, че започва да се задушава, разплакала се, влезли децата, Е. Т. им наредил да излязат и казал на М.В. „Само нещо да ми направиш, ще не убия“ и взел кухненски нож в ръка. Въпреки всичко случило се, М.В. подала 2 молби - до СРП - заведена на 07.12.2018 г. и до 03 РУ- СДВР - заведена на 11.12.2018 г., в които написала, че оттегля сигналите срещу Е. Т. и моли образуваните преписки по сигналите й да бъдат прекратени, защото не били израз на нейната лична воля, а под действието на съвети на близки, „в насока: фактическите действия срещу Е. Т. да са пресилени, за да ми се обърне внимание“, като и в двете молби написала, че не може да докаже това, което е 5 изложила в сигналите си - не разполага с доказателства.

От 25.12.2018 г. М.В. и децата отишли да живеят при майка й, където останали през зимните месеци.

В проведено на 12.01.2019 г. съдебно заседание от СРС-НО-115 състав по НЧД №587/2019 г., в което лично участвали М.В. и Е. Т., по писмена молба с искане от М.В. да бъдат отменени всички определени от съда мерки за нейна защита в наказателното производство спрямо Е. Т., били отменени наложените забрани спрямо същия.

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода да съдебното следствие доказателства: обясненията на подсъдимия Е. Т.; показанията на свидетелите: М.В., А.В., И.И., З.Х., Х.С.; заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, прието по делото; писмените доказателства и протоколите за извършени действия по разследването: от досъдебното производство: заповед за незабавна защита по ЗЗДН от 22.10.2018 г . на СРС, ГО, 86 състав по дело № 65849/2018 г., СМУ № 342.10/2018 г., заповед за задържане от 05.11.2018 г. по ЗМВР, молба от 06.11.2018 г. до СРС от М.В., определение на СРС, НО, 115 състав от 06.11.2018 г. по НДЧ № 18598/2018 г., определение от 12.01.2019 г. по НЧД № 587/2019 г. на СРС, НО, 115 състав, молби от М.В. до СРП от 07.12.2018 г. и от 11.12.2018 г., справка за съдимост.

Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняването на предмета на делото доказателства и не е ограничил страните при упражняване на процесуалните им права да правят относими доказателствени искания.

Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствените източници по делото и е формирал фактически изводи, които въззивният състав споделя.

Обосновано първоинстанционният съд е отделил най-голямо внимание в рамките на доказателствения анализ на показанията на свидетелката М.В., с 6 оглед на значението им на основен доказателствен източник, предвид извършването на инкриминираното деяние, според повдигнатото обвинение, от подсъдимия само в нейно присъствие, като пострадало от отправена закана лице.