Решение № 46 от 07.06.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20231880200181 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба, подадена от В. В. П., ЕГН **********, с адрес: ***, против Електронен фиш серия К № 7339903 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София (ОДМВР София), с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

В жалбата се твърди, че оспореният фиш (приложен към жалбата) е незаконосъобразен, защото са налице съществени процесуални нарушения при издаването му, както и поради допуснати противоречия с материалния закон. В подкрепа на наведените доводи са изложени подробни съображения.

Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София , с подадена писмена защита чрез гл. юрк. Й. Г., изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Към делото са приобщени административната преписка по обжалвания електронен фиш, доказателства за техническата годност на използваното автоматизирано техническо средство или система (АТСС), снимков материал, писмо от община Своге с приложени протоколи за местоположение на пътните знаци Д 11 „начало на населено място“ и Д 12 „край на населено място“ на село Реброво, общ. Своге, Софийска област по път ІІ-16, както и за преместване и изработване на нови пътни знаци, писмо от директора на ОПУ 1

София, ведно с приложена към него схема на хоризонтална и вертикална сигнализация.

Въпреки задължаването на ОДМВР София, чрез директора да представи по делото ръководство на потребителя за АТСС АRН САМ S1, с Разпореждане № 78 от 08.03.2024 г., препис от което е връчен на ОДМВР София на 18.03.2024 г., същото не е представено.

Процесният електронен фиш е връчен на въззивника на 30.08.2023 г., съгласно отразеното в разпечатката от АИС на л. 15 от делото, както и в представената справка за нарушител/водач (л. 17-18 от делото), а жалбата е постъпила в Районен съд София на 13.09.2023 г. (л. 6 от делото).

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Процесният електронен фиш е издаден срещу В. В. П. за това, че на 14.04.2023 г., в 11,09 часа, в Софийска област, община Своге, с. Реброво, път II-16, км. 60+880, при ограничение на скоростта от 50 км./ч., въведено с пътен знак Д11 „Начало на населено място“, с техническо средство № 11743с1, е установена скорост на движение 75 км./ч. (след отчетен толеранс минус 3 км./ч.), т.е. превишаване с 25 км./ч. на разрешената скорост при движение на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с peг. № СВ 2568 АС. Въз основа на данните от техническото средство, след справка в електронната база данни на КАТ за собственик на автомобила, с Електронен фиш серия К № 7339903, издаден от ОДМВР София, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя, в качеството на собственик на процесното МПС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издаден процесният електронен фиш), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по посоченото в електронния фиш местоизвършване на твърдяното нарушение). Разгледана по същество е основателна. Съображенията са следните:

В случая е налице противоречие в издадения електронен фиш между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация.

Цифрово е посочено, че е бил нарушен чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, но в обстоятелствената част на издадения електронен фиш никъде не се описва да е имало поставен пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ и каква е била определената с него максимално допустима скорост на движение. В чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта в населено място, извън населено място, на автомагистрала и на скоростен път, превишаването на които е забранено на водачите на пътни превозни средства. Алинея 2 на същия член гласи, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в алинея 1, това се сигнализира с пътен знак. Именно това е посоченият по-горе пътен знак В26. Констатираното противоречие между 2 фактическото описание на нарушението и правната му квалификация е абсолютно недопустимо. Трябва да има пълна идентичност между факти и право, защото в противен случай се нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере за извършването на какво точно нарушение му се вменява вина, за да може да реализира пълноценно правото си на защита.

Наред с това и за съда не става ясна волята на наказващия орган, а именно: дали се касае за превишаване на общо допустимата скорост за движение в населено място от 50 км./ч., или става въпрос за различна скорост, която е била указана с пътен знак В26. В първия случай е налице неправилна правна квалификация, която не може да бъде дадена за първи път от въззивната инстанция. Изрично в този смисъл е Решение № 1284 от 30.10.2023 г. по КНАД № 1132/2023 г. на Административен съд София – област. Същият, в своята последователна практика приема, че превишението на скоростта като административно нарушение е възможно в две различни и самостоятелни хипотези, съобразно чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като несъмнено от съществено значение за съставомерността на нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП са обстоятелствата, свързани с наличието и местоположението на пътния знак, въвеждаш разрешена скорост, различна от тази регламентирана в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (напр. Решение № 317 от 25.03.2022 г. по КНАД № 148/2022 г. на Административен съд София – област и мн.др.). Въвеждането на разрешена скорост, различна от тази регламентирана в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, се извършва с пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, повисока от означената“ (чл. 47, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП), а не с посочения в процесния електронен фиш пътен знак Д11 „Начало на населено място“, който е относим към нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Последното означава, че дори по настоящото дело да бе установено наличието на пътен знак В26, указващ визираната в процесния електронен фиш скорост от 50 км./ч., това би довело до извод, че оспореният електронен фиш не съдържа пълно описание на обективните признаци от състава на административното нарушение, даващо възможност за извършване на преценка относно законосъобразността на приетата правна квалификация на нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, респективно за приложимата санкционна норма, което представлява съществено процесуално нарушение.

Описанието на нарушението е задължителен и самостоятелен реквизит на електронния фиш, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и този реквизит следва да фигурира в електронния фиш наред с дата, място и час на извършване на нарушението. Ето защо, във втория случай, посочен по-горе – ако с електронния фиш жалбоподателят е наказан за различна скорост, която е била указана с пътен знак В26 – следва да се приеме, че същият не съдържа точно, ясно и в пълнота описание на нарушението от фактическа страна, след като се сочи, че е нарушена нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, без да е отразено наличието на знак, който да определя ограничение на скоростта, различно от посоченото в ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП, какъв е бил пътният знак, къде е бил поставен същият, за да се установи дали в действителност, движейки се със скоростта, установена с техническото средство, наказаният е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и с колко е надвишил максимално допустимата скорост, в каквато насока е едно от изложените в жалбата възражения. Поради това, съдът не намери за нужно да събира доказателства за наличието на пътен знак В26 на посоченото в електронния фиш място на 3 извършване на нарушението. Нещо повече – от представената по делото схема за хоризонтална и вертикална сигнализация на пътя (приложена към писмото на ОПУ София) се установява, че непосредствено преди соченото в процесния електронен фиш местоизвършване на твърдяното нарушение (път II-16 км. 60+880), а именно на път II-16 км. 60+760 е поставен пътен знак В34 „Край на забраните, въведени с пътни знаци“.

Отделен е въпросът, че неизпълнението на указанията на съда за представяне от страна на ОДМВР София на ръководство на потребителя за АТСС води до невъзможност съдът, след дължимият анализ на начина на действие на АТСС и механизма на отчитане на скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, да даде отговор на редица възражения в жалбата, включително за наличието или липсата на възможност, отчетената скорост на движение да е на друго пътно превозно средство, но последното не обуславя решаващите изводи на съда, с оглед изложеното по-горе.

Поради гореизложените съображения се налага изводът за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, поради което същият следва да бъде отменен.

По разноските:

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, но искането за това в жалбата е неоснователно, тъй като липсват ангажирани по делото доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 7339903, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София, с който на В. В. П., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4