Решение № 12579 от 27.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 65355/2024
- Вид
- Решение № 12579
- Подписан
- 27.06.2025
- Състав
- ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл.412, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.412, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 12579 гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110165355 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от ********** АД с ЕИК **********, срещу ********* АД с ЕИК **********, искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86,ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1669лева – регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка със щета № *********** , ведно със законната лихва върху главницата от 04.11.24г. до окончателно изплащане на вземането , както и мораторна лихва за забава върху незаплатената главница в размер на 600,30лева за периода от 03.11.21г. до 03.11.24г.
Ищцовото дружество основава претенцията си с твърденията, че на 08.11.2019г., в гр. София, на кръстовище на ************ е настъпило ПТП, за което бил съставен двустранен констативен протокол от същата дата.
Движещият се автомобил „Ауди А8“ с рег. № *********** при движение по второстепенна улица отнел предимството и реализирал ПТП с движещия се по пътя с предимство л.а. „Ауди Q3“ с рег. № *********. Виновен за произшествието бил първият водач, което се установявало от двустранния констативен протокол за ПТП. За причинените по а-л л.а. „Ауди Q3“ с рег. № ********* собственикът подал уведомление за щети до ищеца- застраховател по застраховка „Каско“, като в резултат на договорните си задължения по застрахователната полица ищецът заплатил на правоимащия обезщетение в размер на 5305,14лева , като извършил и ликвидационни разноски от 15лева.
След заплащане на горното , предявил към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач претенция за възстановяване, като на 12.03.20г. *********** АД признало и заплатило сумата от 2406.13лева , т.е. извършило частично плащане, като останала незаплатена 1 главница от 1669лева, която се претендира по производството. Претендира се и мораторната лихва върху нея.
С отговора на исковата молба ответникът ***********АД признава исковете.
В съдебно заседание процесуалнияат представител на ищеца е направил искане за постановяване на решение при признание на исковете, на основание чл. 237,ГПК.
След като взе предвид изложеното в исковата молба, събраните доказателства и изявленията на страните в съдебното заседание, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед на представените към исковата молба доказателства, направеното признание на исковете с отговора от ответника, и изявлението на процесуалния представител на ищеца , съдът намира, че предпоставките на чл.237 ГПК са налице, а именно признатото от страна на ответника право не противоречи на закона или добрите нрави, то е от категорията права, с които ответникът може да се разпорежда.
Поради това, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, без да го мотивира по същество.
Ответното дружество е станало причина за завеждане на делото, защото не е изпълнило задължението си по чл.412, ал.3 КЗ да заплати в цялост задължението в 30-дневен срок от получаване на регресната покана, като не се установи да е отправяло искане по реда на чл.412, ал.2 КЗ в 45-дневен срок до ищцовото дружество, да представи непредставени ведно с регресната покана доказателства за установяване на основанието и размера на вредата. Поради това, разноските по делото следва да бъдат присъдени в полза на ищцовото дружество. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5,ГПК е неоснователно, доколкото разноски от ищеца са претендирани в минимален размер- за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.237 ГПК, съдът РЕШИ:
ОСЪЖДА *********АД , ЕИК ********** да заплати на
**************, ЕИК ********** сумата в размер на 1669лв. – остатък от незаплатена главница , ведно със законната лихва, считано от 04.11.2024г./датата на исковата молба/ до окончателното изплащане на задължението, представляващо регресна претенция за застрахователно обезщетение по щета № ***********, вследствие на настъпило на 08.11.2019г.
ПТП, както и сумата от 600, 30 лева , представляваща мораторна лихва за забава за периода 03.11.21г.- 03.11.24г.
ОСЪЖДА *********АД , ЕИК ********** да заплати на
**************, ЕИК ********** , сумата от 216,76лева , представляваща разноски по делото за внесена държавна такса и юрисконсултско 2 възнаграждение, определено в минимален размер.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3