Решение № 40 от 08.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Пловдив, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. П.

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20225000500615 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№ 262886 / 28.07.2022 г. от К. против решение № 260021 / 01.07.2022г.

,постановено по гр.д. 3140/ 2020 г. по описа на ОС - Стара Загора в частта ,в която са уважени предявените от Н. Т. и С. Ц. искове за заплащане на обезщетение за вреди на основание чл.2а от ЗОДОВ.Заявено е искане за отмяна на решението в тази му част като неправилно ,а в случай ,че бъде счетено за правилно е заявено искане да бъде намалено присъденото обезщетение.

Предмет на въззивно разглеждане е и въззивна жалба вх.№ 263024/11.08.2022 г. против същото решение в частта ,в която са отхвърлени предявените от Н. Т. и С. Ц. искове за заплащане на обезщетение за вреди на основание чл.2а от ЗОДОВ за разликата над уважените размери от по 40 000 лв. за всеки до пълния предявен размер на исковете от по 100 000 лв. Заявено е искане решението в тази му обжалвана част да бъде отменено като неправилно и исковете да бъдат уважени изцяло.

Постъпили са отговори и от двете страни , с които се оспорват 1 жалбите на насрещните страни и се заявава искане същите да бъдат оставени без уважение.

Контролираща страна Апелативна прокуратура – Пловдив взема становище ,че исковите претенции са основателни ,но размерът ,в който същите са уважени е завишен.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъде разгледани по същество.

Предмет на въззивно разглеждане са субективно съединени искове от Н.

Т. Т. и С. П. Ц. против К. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за всеки в следствие на незаконосъобразни актове и действия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД отм. ,ведно със законна лихва върху тази сума ,считано от 15.12.2017 г.

Ищците са твърдяли ,че с ответната комисия ,след извършена проверка по реда на ЗОПДИППД отм., с мотивирано искане от 10.03.2011 г. е предявен иск против ищците за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество в общ размер от 430 342лв.Образувано е гр.д.1042/2011 г. о описа на ОС – Стара Загора ,по което е допуснато и обезпечение с определение от 15.03.2011 г. като са наложени възбрани и запори върху недвижими имоти и движими вещи .С решение № 33/ 29.01.2016г. ОС – Стара Загора е отхвърлил мотивираното искане на К. в някои негови части като с решение на ПАС от 03.05.2017 г. решението на съда е отменено в частта ,в която искането на К. е уважено и е отхвърлил същото изцяло като с определение на ВКС от 15.12.2017 г. решението на въззивния съд не е допуснато до касация.Посочили са ,че така изложеното сочи на незаконосъобразност на предприетите от К. действия спрямо ищците ,поради което е налице основание за ангажиране отговорността й за репариран на неимуществените вреди ,претърпени от ищците в резултат на това.

Поддържат ,че незаконосъобразните действия на К. са накърнили основно тяхно право – правото на собственост ,като са ги лишили от възможността да се разпореждат свободно с имуществото си.Инициираното производство по отношение на сем.Т.и твърдят да е причинил силен и непрестанен стрес ,да е 2 всяло раздор в съпружеските им отношения ,лишило Т. от средства за издръжка на семейството ,вкл.дъщеря им ,накърнило достойнството му и като резултат съпрузите прекратили брака си с развод с решение от 01.10.2012 г. Понататък сочат ,че воденето срещу тях производство ,продължило 6 години ,оказало негативно въздействия както върху физическото ,така и върху психическото здраве и на двамата ищци ,а ищецът Т. бил компрометиран както в лично ,така и в професионално качество.За ищеца Н. Т. се твърди да е изпитвал постоянна тревожност ,несигурност ,безпомощност да се справи със затрудненията ,затворил се в сее си ,избягвал контакти с близки и познати.За ищцата С. Ц. се твърди,че след налагане на обезпечителните мерки изпадала в чести депресивни състояния,затворила се в себе си ,ограничила контактите,накърнено било нейната чест и достойнство.,страдала от безсъние ,липса на апетит и физическа мощ.Работела в кредитна институция и изпитвал страх,че ако колегите й научат за водене против нея производство може да загуби работата си ,което и довело до решението за развод и за връщането на името й преди бака.Посочва се също така ,че продължителния период на стрес влошило здравословното състояние на ищцата като през май 2015 г. била диагностицирана с „улцерозен илеоколит „ ,а през 2017 г.боледувала от пневмония ,като също така минала през оперативно лечение на белите дробове. При така изложеното са заявили претенция за обезвреда в размер на по100 000 лв. за всеки.

Ответникът К. ,от своя страна ,оспорва исковете по основание и размер.Поддържа ,че воденото производство против ищците е законосъобразно ,че в първата си фаза то е документално ,развива се в рамките на структурата на К. ,резултатите от него не се огласяват и не стават достояние на трети лица или ищците ,поради което от това същите не могат да търпят вреди.Твърди,че във всеки един момент действията на К. са били законосъобразни,в нито един момент не е било нарушено правото на защита на ищците,не е накърнявана тяхната свобода или неприкосновеност .Оспорва претендираните неимуществени вреди ,причинно следствената връзка на вредите с воденото производство по отношение на ищците, както и размера на претендираното обезщетение като акцентира върху факта ,че освен производството пред К. преди това против ищеца Т. е било водено наказателно производство.

3

Съдът с решението ,предмет на обжалване ,е приел исковете за доказани по основание доколкото предявяването на иск по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.), от К. е действие при или по повод на изпълнение на правомощията й ,а отхвърлянето на същия като неоснователен с влязло в сила съдебно решение, означава че със сила на присъдено нещо е установено, че лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в закона, няма придобито имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност, за която е осъдено, като направеното от К. предположение в обратния смисъл, което е послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) е неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ .Приел е ,че следва да бъдат обезщетение всички вреди ,резултат воденото производство като е подчертал ,че за разлика от наказателното където действа презумцията за невинност и цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата, в производството по ЗОПДИППД (отм.) - проверяваното лице следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права например: законен източник за придобиване на имуществото, стойност на имуществото, направени разходи, наличие на сключени договори за заем, за дарение на парични средства от родители или от други лица, да оборва презумцията за принос на съпруга при придобиване на имуществото. Посочил е ,че обхватът на подлежащите на изследване обстоятелства е огромен и следва да се съобрази ,че в производството по ЗОПДИППД (отм.) се изискват много по-големи процесуални лични усИ., време и ресурси при организирането на защитата от страна на проверяваното лице, в сравнение с тези в наказателното производство. Освен това е взел предвид и това ,че производството по ЗОПДИППД (отм.) засяга с по-голям интензитет и в поголям обем правото на труд и правото на частна собственост, които пряко засягат свободата на личността и доколкото започва с налагане на обезпечителни мерки - възбрани и запори върху цялото имущество на проверяваното лице, по време на висящността му, проверяваното лице за продължителен период от време е в невъзможност да се ползва от притежаваните средства, да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на близките си нужди.

В светлината на гореизложеното съдът е подчертал ,че воденото против ищците производство е засегнало финансовото им състояние като 4 след налагането на запорите и обезпеченията семейството останало без средства ,ищецът Т. загубил бизнеса си и бизнес партньорите , станал затворен, асоциален, отказвал е да излиза и да се среща с приятели, започнал да вдига кръвно, притеснявал се е, изпаднал е в емоционална дупка, влошили се отношенията в семейството му със съпругата му С.,което довели до прекратяването на брака им с развод през 2012г. Посочил е ,че поради липса на средства се наложило Т . да взема заеми от приятели за заплащане на адвокатите по делото с К.. По отношение на ищцата С. Ц. съдът е приел ,че след започване на делото е изпитвала дискомфорт, емоционални, психологически , здравословни проблеми ,както и финансови такива като в периода преди раздялата , издръжката на семейството се отигурявала само от нея..Съобразил е и това ,че С. Ц. работила в банка е изпитвала страх и притеснение да не научат колегите й за образуваното дело за отнемане на имущество срещу нея, което е можело да доведе до прекратяване на трудовото и правотношение и невъзможност да си намери работа в друга банка. Посочил е ,че при ищцата са се появили здравословни проблеми – заболяване на дебелото черво и на белия дроб, които заболявания са диагностицирани през периода 2015г. – 2017г.,т.е по време на производството по гражданското дело и са налагали неколкократно лечение в лечебно завдение и допълнително лечение и наблюдение.

С оглед на това с ъдът е намерил, че установените по – горе негативни преживявяния, отрицателни емоции, неудобство, дискомфорт, стрес, финансови и емоционални проблеми, влошени семейни отношения при двамата ищци, както и отключените по време на висящността на производството по ЗОПДИППД, здравословни проблеми на Н. и диагностицирани при С. заболявания са в причинно – следствена връзка с воденото срещу тях неоснователно гражданско дело за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, поради което е приел ,че същите подлежат на обезвреда.При определяне размера на обезщетението е съобразил и продължителността на процеса , стойността на имуществото ,претендирано за отнемане - 430 342 лв. ,наложените множество обезпечения ,множеството процесуални действия ,извършени по делото, както и цялостното отрицателно отражение ,което процесът е оказал в личен ,семеен ,здравословен и финансов план по отношение на ищците и като краен резултат е определил дължимо от К. обезщетение в размер на по 40 000 лв. за 5 всеки ,в който размер исковете са уважени ,а в останалия им предявен размер от по 100 000 лв. са отхвърлени.

Решението е обжалвано в неговата цялост.

Безспорно е по делото ,че по решение на К. е предявено мотивирано искане вх.№ 3299 от 14.03.2011 г. на основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./,за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 430 342 лева срещу Н. Т. Т. и С. П. Т.а ,въз основа на което е образувано гр.д. №1042 /2011г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора ,както и че с определение от 15.03.2011 г. , е допуснато обезпечение по искането на К. до размера на 430 342 лева на заведения иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) чрез налагане на възбрана на недвижими имоти, запор върху МПС, запор върху вземане и запор върху банкови сметки. Безспорно е също така , че първоинстанционното съдебно производство е приключило с решение №33 от дата 29.01.2016 г, с което предявеното искане е уважено частично и отхвърлено в останалата му част като с решение №79 от 03.05.2017г. на Пловдивския апелативен съд ,постановено по в.гр.д.406 / 2016 г. решението е отменено в частта , в която искането на К. е уважено и е отхвърлена претенцията изцяло. , а с определение на ВКС №1169 от 15.12.2017 г, не е допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд.