Решение № 176 от 07.06.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Търговище , 07.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Анета Ив. Петрова при участието на секретаря Михаил Ст. Пенчев като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно наказателно дело № 20213530200323 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Джое Транс“ЕООД със седалище в град Търговище, представлявано от управителя А.А., действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Н.В. от ТАК, против Наказателно постановление №25-000145 от 16.04.2021г. на Директора на Дирекция “ИТ” - гр. Търговище, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1700 лева за констатирано административно нарушение по чл. 22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Визира се незаконосъобразност на НП поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон:1/НП не отговаряло на изискванията на чл. 57 ЗАНН като липсвало пълно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му. В тази връзка сочи, че липсата на положен от работника подпис върху молбата му за отпуск следва да се определени като негов пропуск, а не да се вменява във вина на работодателя; 2/АНОрган извършил неправилна преценка на фактите доколкото от описаното нарушение не били произтекли вреди за работника, който на практика ползвал разрешения му отпуск без да са налице твърдения от негова страна да е принуждаван към това, а впоследствие дори същият подписал молбата за ползване на отпуск. Ето защо според жалбоподателя не следвало липсата на подпис на молителя да се приравнява напълно на липса на молба, а факта, че не са настъпили вредни последици за работника, позволявал случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 415в от КТ. По тези съображения жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление 1 изцяло като прави претенция за присъждане на разноски на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН.

Към датата на о.с.з. процесуалният пълномощник адв. Н.В. на жалбоподателя в писмено становище поддържа жалбата и претенцията за разноски съобразно представен списък на разноските.

Ответникът –Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Търговище, се представлява по делото от ст.юрисконсулт Росица Христова, която настоява за потвърждаване на обжалваното НП. Намира за безспорно доказана фактическата обстановка по констатираното административно нарушение. Изтъква, че с приложения към жалбата екземпляр на подписана от работника молба за отпуск не се отстранява допуснатото административно нарушение и не се обосновава определянето на същото като маловажно.

Мотивира се с това, че към датата на разрешаване на отпуска не е имало подписана от работника молба с посочено искане за вида и продължителността на отпуска, както и изявление за това за коя година се полага този отпуск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата: съдът като прецени, че жалбата е подадена от посоченото като нарушител в обжалваното НП лице, както и че е депозирана в законния 7дневен срок/НП е връчено на 16.04.2021г., а жалбата е подадена на 23.04.2021г./, счита, че същата е редовна и допустима.

Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложения по делото протокол №ПР2101455 от 19.03.2021г. на 15.03.2021г. двама инспектори от Дирекция”Инспекция по труда” – Търговище са извършили проверка на „Джое Транс“ЕООД със седалище в град Търговище, представлявано от управителя А.А., при която са направени пет констатации, поради което и на основание чл. 404 ал.1 т.12 КТ са дадени четири предписания до работодателя. Но констатацията, за която не е дадено предписание, а само е направен извод за допуснато нарушение, е описана под №5 в констативния протокол и се изразява в следното: съгласно отчетната форма за явяването/неявяването на работа през м.септември 2020г. на Т.А.М. с посочен ЕГН е отразен ползван платен годишен отпуск – 11 работни дни за времето от 03.09.2020г. до 18.09.2020г. вкл., но при извършена проверка на трудовото досие на работника е констатирано, че няма писмено искане от него до работодателя за ползване на платен отпуск за посочения период. В протокола е уточнено, че трудовото досие съдържа молба за ползване на платен отпуск при посочените условия, неподписана от работника, а съгласно представена разчетно – платежна ведомост за работни заплати за м.септември 2020г., на посочения работник е начислен ползван платен годишен отпуск – 11 работни дни.

Констатирано е, че с разрешаването на ползване на платен годишен отпуск без да има писмено искане от работника за ползването му, работодателят е извършил нарушение на чл.

22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Констатацията е направена въз основа на изискани и представени документи: трудов договор №7/16.06.2020г., по 2 силата на който Т.А.М. е назначен като шофьор на товарен автомобил в дружеството – жалбоподател без срок, за което е налице и приложено регистрирано уведомление по чл. 62 ал.5 КТ, индивидуална длъжностна характеристика за изпълнение на посочената длъжност, подписана от Т.А.М., отчетна форма за явяването/неявяването на работа през м.септември 2020г., в която е отразен ползван от посочения работник редовен отпуск от 11 работни дни за времето от 03.09.2020г. до 18.09.2020г.; разчетно – платежна ведомост за работни заплати за м.септември 2020г., в която е отразено, че на посочения работник е начислен ползван платен годишен отпуск – 11 работни дни; молба за ползване на платен годишен отпуск, в която е записано, че работникът Т.М. моли за разрешаване на ползване на платен годишен отпуск – 11 работни дни за 2020г., считано от 03.09.2020г. до 18.09.2020г.вкл., датирана от 02.09.2020г., но върху същата липсва подпис на молителя; върху същия лист в долната му половина е визуализирана Заповед 07/02.09.2020г., с която на осн.чл. 155 ал.1 КТ работодателят разрешава ползването на отпуска по посочената молба; заповед №7/21.09.2020г., с която работодателят прекратява трудовия договор, сключен с посочения работник, на основание чл. 325 ал.1 т.1 КТ, считано от 21.09.2020г.; уведомление по чл. 62 ал.5 КТ за прекратяване на трудов договор. Препис от протокола е връчен на 22.03.2021г. на лицето А.Х.А. в качеството й на управител на дружеството. След преглед на представените документи и при така направените констатации в посочения констативен протокол, е съставен акт за установяване на административно нарушение №25-000145/22.03.2021 г., в който актосъставителят е приел, че работодателят „Джое Транс“ЕООД със седалище в град Търговище, представлявано от управителя А.Х.А., е извършил следното нарушение:

„съгласно отчетната форма за явяването/неявяването на работа през м.септември 2020г. на Т.А.М. с посочен ЕГН е отразен ползван платен годишен отпуск – 11 работни дни за времето от 03.09.2020г. до 18.09.2020г. вкл. При извършена проверка на трудовото досие на работника е констатирано, че няма писмено искане от него до работодателя за ползване на платен годишен отпуск за посочения период. Трудовото досие съдържа молба за ползване на платен отпуск при посочените условия, неподписана от работника. Съгласно представена разчетно – платежна ведомост за работни заплати за м.септември 2020г., на посочения работник е начислен ползван платен годишен отпуск – 11 работни дни.“. Изрично е посочено, че нарушението е извършено на 03.11.2020г. в град Търговище. Като нарушена законова разпоредба е посочена тази на чл. 22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Направен е опис на писмените материали. Актът е подписан от актосъставителя, от един свидетел, присъствал при установяване на нарушението, и от двама свидетели, присъствали при съставяне на акта. Съставеният АУАН е предявен и връчен на управителя на дружеството – нарушител срещу подпис на 22.03.2021г. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №25-000145 от 16.04.2021г., в което след като е приел за установени изложените в АУАН фактически констатации и ги е описал идентично в НП, АНОрган е направил извода за извършено от „Джое Транс“ЕООД административно нарушение по чл. 22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като е приел за дата на извършването му – 03.09.2020г., и като място : гр. Търговище. Направен е опис на писмените доказателства, послужили за 3 установяване на административното нарушение. След извършване проверка на обстоятелствата по реда на чл. 52 ал.4 ЗАНН и след преценка за липса на допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на АНПроизводство и за безспорно доказване на описаното нарушение, както и след обсъждане на конкретните обстоятелства и преценка, че случаят не е маловажен, АНОрган е наложил на основание чл. 414 ал. 1 КТ административно наказание на „Джое транс“ гр. Търговище, а именно имуществена санкция в размер на 1700 лева. В с.з. е разпитана като свидетел актосъставителя Р.Е., която потвърждава напълно данните, съдържащите се в гореобсъдените констативен протокол и АУАН. Същата посочва, че в Д“ИТ“ – Търговище постъпил сигнал от посочения работник за нарушение на трудовото законодателство от страна на посочения работодател като се визирали нарушения по заплащането на труда – неплатени работни заплати и командировъчни разходи в чужбина, както и нарушения на режима за ползване на отпуските, по – конкретно : неизползван платен годишен отпуск и неизплатено обезщетение за него при прекратяване на трудовия договор. Проверката била направена по представените от управителя на провереното дружество документи като за една от констатациите бил издаден направо процесния АУАН в присъствие на управителя на дружеството, съответно актът му бил предявен, връчен и подписан от него без възражения. Свидетелката преразказва в показанията си констатациите в АУАН относно липсата на подпис в молбата за ползване на отпуск като допълва, че по време на проверката пред нея не са давани обяснения в смисъл, че се касае за пропуск на работника да подпише молбата. При направена последваща контролна проверка на дружеството на 26.03.2021г., т.е. три дни след съставяне на АУАН, свидетелката констатирала, че същият работник, чието трудово правоотношение е било прекратено, бил отново назначен на работа в същото дружество и продължавал да работи там. Дадените свидетелски показания кореспондират напълно със събраните писмени доказателства, поради което и липсва пречка за тяхното кредитиране.

Правни изводи:

Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП, което би довело до превръщането на НП в незаконосъобразен санкционен акт.

Относно съставения АУАН – след направен преглед на акта съдът установи, че същият съдържа всички визирани от чл. 42 ЗАНН реквизити и е изготвен по правилата на чл. 37 и чл. 40 от ЗАНН. Съставен е от компетентно за целта длъжностно лице, имащо контролни функции по смисъла на чл. 416 ал.1 КТ. Нарушението е описано ясно и са налице всички задължителни реквизити. Предвид установяване на нарушението изцяло въз основа на писмени документи, то приложима е и хипотезата на чл. 40 ал.4 ЗАНН, при която дори актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Същият е връчен надлежно на законния представител на провереното дружество. При издаването на АУАН са спазени давностните срокове по чл. 34 ал. ЗАНН, тъй като нарушението е извършено на 03.09.2020г.и оттогава все още не е изтекъл едногодишния давностен срок, а нарушителят е 4 установен едва след приключване на документалната проверка на 15.03.2021г., от когато тримесечният давностен срок изтича на 15.06.2021г., т.е. АУАН е съставен още в началото на този срок - на 22.03.2021г. При това положение АУАН се явява редовен от процесуалноправна страна и същият се ползва с презумтативна доказателствена сила съгласно чл. 416 ал.1 изр.ІІ КТ.