Решение № 2507 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2507 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110124019 по описа за 2024 година

С исковата молба ищецът “Т.С.” ЕАД е предявил кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 4602,55 лв. - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ..., за периода от 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 20.12.2023г. до окончателното изплащане;

- с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 883,10 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 4602,55 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2021г. – 27.11.2023г.;

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 25,80 лв.– представляваща възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. ..., за периода 01.07.2021г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 20.12.2023г. до окончателното изплащане;

- с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,44 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 25,80 лв. за периода 15.09.2021г. – 27.11.2023г.;

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ..., тъй като ответника /в качеството си на вещен ползвател/ се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения срок не е депозиран отговор от ответника.

С определение № 37233/05.09.2025 г. по настоящото дело, на основание чл. 227 ГПК, са конституирани в правата на ответника Б. П. Зарева – Б.а, починала на 13.02.2025г. в хода на процеса следните лица: Светлозар И. Б., ЕГН:********** и П. И. Б., ЕГН:**********, като последният е приложил удостоверение за отказ от наследство.

В открито заседание, проведено на 10.10.2025 г., ищецът е изменил иска чрез 1 увеличаване размера им до пълния посочен в исковата молба от ответника Светлозар Б..

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

На първо място следва да се установи дали между ответника и „Т.С.“ АД съществува облигационна връзка, по силата на която той да има качеството на потребител и съответно да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал. 3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящият случай. Съгласно § 1, чл. 42 от ЗЕ (отм.), потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Представен е нотариален акт № 92, том LLXXIII, дело № 24111/97 г. за дарение на недвижим имот, от който се установява, че на 04.09.1997 г., Б. П. З. и Иван Станиславов Б., дарили при равни квоти на синовете си – Светлозар И. Б. и П. И. Б., следния свой собствен недвижим имот – апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „Райко Алексиев“ № 29, ет. 2, като дарителите си запазили правото на ползване върху този имот, заедно и поотделно, докато са живи.

По делото е представена справка по реда на Наредба 14/18.11.09 г., от която се установява, че Б. П. З. е починала на 13.02.2025 г., а от приложения препис-извлечение от акт за смърт, е видно, че същата е починала като вдовица. Доказателства за това, кога е настъпила смъртта на съпруга й Иван Станиславов Б., не са представени.

В случая от ответника Светлозар Б. се претендира цената на потребена топлинна енергия от наследодателката Б. П. З. /предвид изменението на иска по реда на чл. 214 ГПК/.

Тъй като обаче от представения нотариален акт се установи, че върху процесния имот е било запазено право на ползване от страна на Б. П. З. и Иван Станиславов Б. /за чиято смърт не са представени доказателства/ и при съобразяване обстоятелството, че фактурите, приложени като доказателства, са били адресирани до Иван Б., неясен остава въпросът до кой момент Иван Б. е ползвал процесния имот, респ. е бил задължен да заплаща сумата за топлинна енергия. Именно поради тази неяснота, не би могло да се изведе, че Б. З. е била единствен ползвател през процесния период.

Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Тоест, за задълженията на наследодателя отговарят единствено наследниците, приели наследството му. П. И. Б. е приложил по делото удостоверение за отказ от наследството, останало от Б. П.

З.. Съгласно чл. 53 ЗН, отказът на един наследник от наследство, уголемява дяловете на другите наследници. Ето защо материално легитимиран да отговаря за задълженията на Б.

З., се явява Светлозар И. Б., като видно от справката за данни по реда на Наредба 14/18.11.09 2 г., няма други наследници освен него.

Следователно е доказано, че за процесния период ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр. ..., до размер от ½ част от претенциите, предвид изложеното относно липсата на доказателства до кой момент процесният имот е бил ползван и от Иван Б. и предвид обстоятелството, че настоящите искове са били насочени само спрямо Б. П. З..

Тоест, исковете спрямо П. Б. следва да бъдат отхвърлени, поради осъществен отказ от наследството на ищцата. Докато исковете срещу Светлозар И. Б. биха могли да бъдат да бъдат уважени единствено до 1/2 от сумите. Това е така, тъй като, за останалата 1/2 би отговарял вещния ползвател Иван Б.. Както се спомена по-горе, няма данни за датата на смъртта на Иван Б., т.е. не може да се определи дали същият е починал преди, повреме или дори след процесния период. Решението от друга страна не може да почива на предположения. Няма и доказателства за това кои са неговите наследници. Съответно не може да се определи дали някой от страните дължат суми като наследници на Иван Б., като наследници на Б. П. З. или на лично основание. С оглед предмета на делото заведено единствено срещу Б. П. З., се следват само суми дължими по нейното наследство, а не на лично основание или поради качеството на някоя от страните на наследник на Иван Б..

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014 г. в сила от 2016 г., приложими след 01.07.2016 г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл. 106а ал. 2 от ЗЕЕЕ – отм. / т. е. договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникa дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл. 31, т. 2 от ОУ от 2016 г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация 3 и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота за периода от 05.2020 г. до 30.04.2022 г. се установява от заключението по изготвените СТЕ и ССчЕ в размер на 5299,84 лв. Съгласно ССчЕ, дължимата сума за дялово разпределение е в размер на 25,80 лв.

По тези съображения съдът намира, че следва да уважи исковете до размер от ½ от претендираните от ищеца суми, по вече изложените съображения за отговорността на ответника Светлозар Б., или до размер от 2 301,27 лв. /съобразно заявения размер/ за потребена топлинна енергия, и до размер от 12,90 лв. за предоставена услуга „дялово разпределение“, като искът бъде отхвърлен за разликата до претендирания размер от 4602,55 лв. за потребена топлинна енергия и за разликата над 12,90 лв. до пълния предявен размер от 25,80 лв. за предоставена услуга „дялово разпределение“.