Решение № 4889 от 17.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4889 гр. София, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цв. М. М. при участието на секретаря Т. Й. Ц като разгледа докладваното от Цв. М. М. Гражданско дело №

20211110151668 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 24 770,10 лв., представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода м. юни 2020 г. - м. август 2021 г., от която 1 181,07 лв. - за м. юни 2020 г., 1 843,73 лв. - за м. юли 2020 г., 1 843,73 лв. - за м. август 2020 г., 1 843,73 лв. - за м. септември 2020 г., 1 204,34 лв. - за м. октомври 2020 г., 531,37 лв. – за м. ноември 2020 г., 1 860,49 лв. – за м. декември 2020 г., 1 860,49 лв. – за м. януари 2021 г., 1 860,49 лв. - за м. февруари 2021 г., 1 860,49 лв. – за м. март 2021 г., 1 860,49 лв. – за м. април 2021 г., 1 860,49 лв. – за м. май 2021 г., 1 860,49 лв. – за м. юни 2021 г., 1 860,49 лв. – за м. юли 2021 г., 1 438 лв. – за м. август 2021 г.; с правно основание чл. 224, ал.

1 КТ за заплащане на сумата от 1 852,69 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 17 работни дни за 2021 г., както и с правно основание чл. 221, ал.

1 КТ за заплащане на сумата от 2 397,60 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2021 г. до окончателното плащане.

Ищецът Т. СТ. П. твърди, че по силата на трудов договор № 316 от 10.11.2009 г., изменен с допълнително споразумение № 316 от 01.05.2013 г., допълнително споразумение № 316 от 01.01.2015 г. и допълнително споразумение от 01.03.2017 г., е бил в трудово правоотношение с ответника ..., в рамките на което е изпълнявал длъжността „технолог“, при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 2 160 лв. Поддържа, че точно и добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения, но въпреки това ответникът не му е заплатил дължимите му нетни трудови възнаграждения за периода м. юни 2020 г. - м. август 2021 г., както следва: 1 181,07 лв. - за м. юни 2020 г., 1 843,73 лв. - за м. юли 2020 г., 1 843,73 лв. - за м. август 2020 г., 1 843,73 лв. - за м. септември 2020 г., 1 204,34 лв. - за м. октомври 2020 г., 531,37 лв. – за м. ноември 2020 г., 1 860,49 лв. – за м. декември 2020 г., 1 860,49 лв. – за м. януари 2021 г., 1 860,49 лв. - за м. февруари 2021 г., 1 860,49 лв. – за м. март 2021 г., 1 860,49 лв. – за м. април 2021 г., 1 860,49 лв. – за м. май 2021 г., 1 860,49 лв. – за м. юни 2021 1 г., 1 860,49 лв. – за м. юли 2021 г. и 1 438 лв. – за м. август 2021 г. Допълва, че е предприел действия за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като със заявление от 24.08.2021 г. е отправил до ответника изявление в този смисъл, след което той е издал заповед № 217 от 24.08.2021 г., с която считано от 24.08.2021 г. е констатирано прекратяването на трудовото правоотношение. Сочи, че ответният работодател му дължи сумата от още 1 852,69 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 17 работни дни за 2021 г., както и сумата от 2 397,60 лв., представляващо дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Заявява, че издавайки заповедта ответникът е признал, че му дължи претендираните суми. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В открито съдебно заседание на 16.12.2021 г. процесуалният представител на ищеца – адв. Г. е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът ... не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху всяка от тях от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2021 г. до окончателното плащане.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лв., чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 14.12.2021 г. /л. 27 от делото/, имащ характер на разписка. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 1 160,81 лв., представляваща дължима държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на Т. СТ. П., 2

ЕГН **********, с адрес: ...., на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 24 770,10 лв., представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода м. юни 2020 г. - м. август 2021 г., от която 1 181,07 лв. - за м. юни 2020 г., 1 843,73 лв. - за м. юли 2020 г., 1 843,73 лв. - за м. август 2020 г., 1 843,73 лв. - за м. септември 2020 г., 1 204,34 лв. - за м. октомври 2020 г., 531,37 лв. – за м. ноември 2020 г., 1 860,49 лв. – за м. декември 2020 г., 1 860,49 лв. – за м. януари 2021 г., 1 860,49 лв. - за м. февруари 2021 г., 1 860,49 лв. – за м. март 2021 г., 1 860,49 лв. – за м. април 2021 г., 1 860,49 лв. – за м. май 2021 г., 1 860,49 лв. – за м. юни 2021 г., 1 860,49 лв. – за м. юли 2021 г., 1 438 лв. – за м. август 2021 г.; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 1 852,69 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 17 работни дни за 2021 г., както и на основание чл.

221, ал. 1 КТ сумата от 2 397,60 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2021 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на Т. СТ. П., ЕГН **********, с адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 400 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 160,81 лв., представляваща дължима държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3