Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1000 от 21.10.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1417/2025
Вид
Решение № 1000
Подписан
21.10.2026
Състав
Александър Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. гр. Стара Загора,, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Г. при участието на секретаря Ралица Цв. Д.а като разгледа докладваното от А. Г. Гражданско дело № 20255530101417 по описа за 2025 година

Делото е образувано по иск с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.493, ал.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД по иск от Д. С. Д. против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр.София за заплащане на сумата от 19368,16 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за имуществени вреди, причинени му вследствие ПТП от 24.08.2022г. около 18:55 часа в гр.Стара Загора, в района на кръстовището на ул.“Ген.Столетов“ и ул.“Г.С.Раковски“, причинено от водача П. П. П. - управлявал МПС марка: „*****“ с pen № *****, в което той участвал с управлявания от него мотоциклет „*****“ с рег.№ *****, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане. Водачът на лекия автомобил се движил по ул.“Раковски“ и предприел завой наляво в посока ул.“Ген.Столетов“ без да се съобрази с предписанието на знака Б-2, при което настъпил сблъсък между автомобила и движещия се по пътя с предимство - ул.„Ген.Столетов“ мотоциклет „*****“. Вината на водача е призната със споразумение пред наказателния съд - по АНД № *****г. на Районен съд - Стара Загора.

Претърпяната от пострадалия загуба на доход за периода от месец август 2022г. до месец юни 2023г. както и през месец декември 2023г. ищецът претърпял имуществена вреда загуба на доход, който би следвало да получи ако бе работил на изпълняваната от него длъжност към момента на произшествието в размер на 19368,16лева, за които не е обезщетен. Моли да му бъде присъдена посочената по-горе сума, както и разноските в настоящото производство. Представя банкова сметка.

В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, в който ответното дружество оспорва претенциите изцяло по основание и размер. Счита, че същите са недопустими, тъй като са предявени извън тримесечния срок по КЗ. В случай, че съдът ги приеме за разглеждане, оспорва механизма на настъпване на ПТП и твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца. Счита, че размерът е завишен и следва да бъде съобразен размерът на трудово възнаграждение, дължимо от ответника - в размер на 3860,52 лева. Ищецът удължил времето, през което не можел да полага труд и е бил лишен от доходи. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира за направените разноски.

В исковата си молба ищецът твърди, че ответникът сключил задължителна 1 застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица № BG/23/121002698342, със срок на валидност от 15.09.2021 г. до 14.09.2022 г. за следния лек автомобил, марка: „*****”, модел: „*****”, ДК № *****.

При ПТП на 24.08.2022 г., около 18:55 ч, в гр. Стара Загора, в района на кръстовището на ул. „Ген. Столетов” и ул. „Г.С.Раковски”, водачът П. П. П., управлявайки посочения по-горе лек автомобил „***** *****”, ДК № *****, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, при което причинил телесни повреди на Д. Д. - водач на мотоциклет „*****” с per. № *****.

Произшествието настъпило при следния механизъм: водачът на лекия автомобил „*****” се движел по ул. „Г.С.Раковски” и предприел маневра завой наляво в посока ул.

„Ген. Столетов”, без да се съобрази с предписанието на знак Б - 2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство), при което настъпил сблъсък между него и движещия се направо по пътя с предимство (ул. „Ген. Столетов”) мотоциклет „*****”.

Вината на водача П. П. като причинител на описаното произшествие била призната със споразумение пред наказателния съд, съгласно Протокол № ***** от 09.11.2023 г. по АНД № ***** г. по описа на Районен съд, Стара Загора.

Вследствие на катастрофата ищецът получил комплексна травма, изразяваща се в:

Счупване на костите на дясната предмишница; Нарушаване на целостта (разчленяване) на лонното съчленение на таза. След произшествието пострадалият бил хоспитализиран в Ортопедичен комплекс - Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Проф. д-р Ст.

Киркович” гр. Стара Загора. Оплаквал се от нетърпими болки в дясната ръка и таза. На пострадалия бил поставен уретрален катетър, била направена имобилизация с шийна яка. На 01.09.2022 г. пострадалият претърпал две оперативни интервенции- при първата от тях под интубационна анестезия било извършено открито наместване на симфиолизата (разчленяването на срамната кост на таза), която била фиксирана с метална остеосинтеза, при втората операция било извършено и открито наместване с вътрешна фиксация на костите на дясна предмишница. На 07.09.2022 г. пострадалият бил прехвърлен в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина отново към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” гр. Стара Загора за провеждане на стационарна рехабилитация. След проведена терапия, пострадалият бил изписан на 23.09.2022 г. с дадени указания за подходящ хигиенно-диетичен режим и адекватен двигателен режим. Общо болничният престой на ищеца продължил 1 месец. След изписването му от болница възстановяването на ищеца продължава в домашни условия. По време на възстановяването у дома движенията на пострадалия в областта на контузените места отново били ограничени и силно болезнени.

Невъзможна била самостоятелна походка. В първите 3 месеца след произшествието бил постоянно на легло и не можел да се изправя. Не можел да се обслужва битово и разчитал изцяло на помощта на близките си. След редица посещения от кинезитерапевт, от кроя на м. октомври - началото на м. декември 2022 г. започнал да се изправя и да се придвижва на минимални разстояния използвайки две патерици. От този момент провеждал рехабилитационни процедури извън дома. Възстановяването на пострадалия продължавало и през 2023 г. като ищецът бил нетрудоспособен и ползва болнични през периода от м.

08.2022 г. до м. 06.2023 г„ както и през м. 12.2023 г.

Отделно от описаните по-горе неимуществени вреди, Д. Д. търпи и имуществени вреди, както следва:

Пострадалият работил на безсрочен трудов договор от 2019 г. на длъжност „шофьор, товарен автомобил” (международни превози). На посочената длъжност, през 2022 г„ до момента в който е бил увреден, Д. Д. бил реализирал суми, представляващи доходи с постоянен характер - за проработените 8-те месеца в 2022 г. през които е работил (16 382.20 :

8 = 2 047.78), пострадалият реализирал като среден месечен доход сумата в размер на 2047.78 лева.

В резултат на неработоспособността си през периода от м. 08.2022 г. до м. 06.2023 г., както и през м. 12.2023 г., Д. Д. претърпял имуществена вреда, изразяваща се в загуба на 2 доходи в размер на разликата между получените през упоменатия период обезщетения за временна неработоспособност, от една страна, и от друга страна горепосочения среден месечен доход, формиращ се от трудовото му възнаграждение и командировъчни (последните представляващи също доходи с постоянен характер по смисъла на ППВС № 4 от 23.12.1968 г.), който би следвало да получи, при положение, че през упоменатия период работил на изпълняваната от него длъжност към момента на произшествието.

Претърпяната от пострадалия загуба на доход възлизала на сумата в размер на 19 368.16 лева (деветнадесет хиляди триста шестдесет и осем лева и 16 ст. ). За тези имуществени вреди ищецът не бил обезщетяван.

Във връзка с описаното събитие ищецът се обърнал към настоящия ответник с уведомление по смисъла на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, получено в „ОЗК-Застраховане”АД на 01.09.2022г., а впоследствие подал до ответника молба-претенция, получена в дружеството на 08.11.2024г., но до момента ответникът не извършил плащане, поради което за ищеца възниквал правния интерес да предяви настоящия иск.

Моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 19 368,16лева (деветнадесет хиляди триста шестдесет и осем лева и 16 ст. ), обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП на 24.08.2022г., представляващи загуба на доход през периода от м.08.2022г. до м. 06.2023г., както и през м.12.2023г., заедно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане, като му бъдат присъдени и направените по делото разноски, вкл.адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, в който ответното дружество оспорва предявените искове като неоснователни и необосновани.

Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищецът е основал исковите си претенции, предмет па настоящото гражданско дело.

Счита, че така предявените искове, основани на изложените в исковата молба факти и обстоятелства са неоснователни и необосновани.

С оглед на представеното като доказателство към исковата молба Протоколно Определение на Районен Съд град Стара Загора, V-ти наказателен състав, постановено по ЛНД № 2023553020***** година, с което било одобрено Споразумение по реда на член 382 от НПК, следва да се приеме за безспорно настъпването на ПТП на дата 28.04.2022 година, вината на водача на автомобила, участвал в пътния инцидент и противоправността на извършеното от него деяние. Според член 383 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а по смисъла на член 300 от ГПК постановената присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, обективирано в обвинителния акт, с който подсъдимия бил предаден на съд, респ. за което е бил осъден.

Въпреки че следвало да се приеме за безспорно настъпването на ПТП на дата 28.04.2022 г., вината на водача па дек автомобил марка „*****“ модел „ХЗ“ с регистрационен № *****, участвал в пътния инцидент и противоправността на извършеното от него деяние, счита, че предявеният иск за сумата в размер на 19 368.16 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди е неоснователен.

Имуществените вреди били два вида: претърпяна загуба и пропусната полза. Това деление е предвидено изрично в член "82 от ЗЗД при договорната отговорност. По отношение на деликтната отговорност, то се извежда от разпоредбата на член 51, алинея 3 от ЗЗД, допускаща обезщетяване за пропусната полза от загуба на работоспособност, и на член 51, алинея 1 от ЗЗД, която предвиждала обезщетяване на „всички вреди“, които били пряка и непосредствена последица от увреждането. Понятието пропусната полза не било дефинирано в гражданския закон. В теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза било неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на третото лице, увредено от деликта.

3

В Тълкувателно Решение № 3/2021 година било прието, че пропуснатите ползи от деликт следвало да бъдат доказани със сигурност. Пояснено било, че „вредите са обективна категория и затова за уважаването на иска за непозволено увреждане не било достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В този случай на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни и обективно съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът следва да преценява всички — както преки, така и косвени доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта“.

В настоящия случай липсвали доказателства, които с категоричност ла обосновават хипотетичното увеличаване на имуществото на ищеца, което да е било възпрепятствано в резултат на настъпилото ПТП.

Действително, към исковата молба било налице Удостоверение от „*****“ Г.ООД — работодател на ищеца, но липсвали данни и доказателства, че същият действително получавал твърденият средномесечен доход в размер на 2 047.78 лева в периода преди настъпилото на дата 24.08.2022 година ПТП. По аргумент от разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ следва, че изпълнението на произтичащото от трудовото правоотношение парични задължения в т.ч. трудови възнаграждения, обезщетения, командировъчни пари и др. се удостоверявало с подписа на работника или писмено посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника по негово писмено искане. В настоящия случай, не са представени писмени доказателства, установяващи по безспорен начин, че работодателят изплатил на ищеца твърдените суми.