Решение № 55 от 24.06.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Балчик, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20263210200116 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, против Наказателно постановление №*** г., издадено от Началника на РУ - Балчик към ОД на МВР - Добрич, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания “глоба“ в размер на 255.65 евро и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно. На първо място, жалбоподателят изтъква, че лек автомобил „***“ с рег. № *** е собственост на неговата майка М. М. П.а. Твърди, че тъй като не е собственик, той не е имал и задължението да сключва застраховка „Гражданска отговорност“, нито е имал пряк достъп до информация за застрахователния статус на автомобила. На второ място, жалбоподателят се позовава на липсата на доказателства за уведомяване на собственика относно служебно прекратената регистрация на превозното средство. Поддържа, че след като собственикът не е бил уведомен, той самият в качеството си на водач не е могъл по никакъв начин да узнае за това обстоятелство. Позовава се на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСНК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. Жалбоподателят отбелязва, че макар от чл. 143, ал.

10 от ЗДвП да е отпаднало изричното задължение на органите на МВР да уведомяват собственика, такова задължение продължава да съществува в специалната подзаконова уредба - чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. По изложените съображения моли за отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, поддържа жалбата по изложените в същата съображения и пледира за отмяна на издаденото НП.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо се излага становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На *** г. в *** ч. в гр. *** в посока към ул. „***“ пред дом № *** жалбоподателят К.

П. К. управлявал лек автомобил марка и модел „***“ с рег. № ***, собственост на неговата майка М. М. П.а. При потегляне той допуска пътнотранспортно произшествие, като се ударил в паркирания пред него лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Е. М. от гр.

***. На мястото на инцидента пристигнал полицейски патрул на РУ - Балчик в състав свид.

Н. Н. К. и С. Б. Й.. При извършената проверка на документите на водача и справка в автоматизираната информационна система на МВР, служителите установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 11.11.2025 г., поради получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на сключена и активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На мястото свид. Н. К. е съставил АУАН Серия GA № *** за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП - управление на лек автомобил, който не е регистриран по надлежния ред поради служебно прекратена регистрация при несключена застраховка „Гражданска отговорност“. Иззети са два броя регистрационни табели с номер ***. Въззивникът се е запознал със съдържанието на акта и го е подписало без възражения в съответната графа.

За случая е образувана и прокурорска преписка № *** г. по описа на РП - Добрич, ТО - Балчик с оглед на евентуално престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

На следващия ден след инцидента, *** г. в *** часа, след като собственичката сключила застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Дженерали“ ЕАД с полица № BG/*** със срок от *** г. до *** г., регистрацията на автомобила била служебно възстановена по електронен път в масивите на МВР, на основание чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП.

След преценка на всички събрани материали по преписката, наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура - Добрич, ТО - Балчик с Постановление от *** г. отказал да образува досъдебно производство като е приел, че К. П. К. е действал без умисъл, тъй като не е бил уведомен за прекратената регистрация.

Въпреки това на *** г. Началникът на РУ Балчик към ОД на МВР - Добрич издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на К. П. К. административни наказания “глоба“ в размер на 255.65 евро и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Н. Н. К. и С. Б. Й.. Свидетелите пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика, което даде основания на съда да кредитира показанията на им като пълни и дадени обективно и безпристрастно.

Събраните по делото писмени доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост.

2

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Съдът в рамките на служебната проверка констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. АУАН съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Този механизъм е автоматизиран и цели да ограничи движението на незастраховани превозни средства, които представляват потенциален риск за финансовата стабилност на застрахователната система и правата на трети лица.

Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка, като изрично в ал. 2 е предвидено задължение за прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика на превозното средство, посочен в регистъра. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г., ОСС от НК на ВКС и I и II Колегии на ВАС.

Изискване за уведомяване е въведено и в разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ (изм. – 3

ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.), според която Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според нормата на чл. 574, ал. 11 от КЗ (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

При анализа на приложимата материалноправна уредба съдът намира, че от обективна страна жалбоподателят е извършил действия, с които формално е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване, без същият да е регистриран.

От субективна страна нарушението не може да бъде извършено непредпазливо, тъй като според българското законодателство непредпазливите престъпления (респективно нарушения) са само резултатни. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е формално (на просто извършване), поради което и може да бъде извършено само при форма на вината пряк умисъл.

За да се установи субективната съставомерност на нарушението, а именно, че жалбоподателят виновно е осъществил неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че е съзнавал обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.

Прекратяването на регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона, а след получено в съответната областна дирекция на МВР уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, за което се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

В конкретния случай липсват данни собственикът на автомобила да е бил уведомен, както от Информационния център, така и от органите на "Пътна полиция" за служебното прекратяване на регистрацията на МПС поради липса на сключена застраховка "Гражданска отговорност". След като собственикът не е уведомен, той не може да предаде тази информация на водача.

Горното е необходимо условие, за да може съдът да събере и направи анализ на доказателствата и да прецени евентуалното наличие на вина на лицето, което е управлявало автомобила.

4

Свидетелските показания на Н. Н. К. и С. Б. Й. потвърждават, че проверката на статуса на регистрацията е станала възможна само след справка в информационната система на МВР, до която водачът няма директен достъп по време на път. Задължението на водача да носи документи (СУМПС, свидетелство за регистрация, застрахователна полица) е различно от задължението му да знае за промени в правния статус на МПС, настъпили в електронните регистри на МВР.

Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са възпрепятствали жалбоподателят да предвиди общественоопасния характер на извършеното от него деяние - същият не е съзнавал, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване. Следователно липсва вина като субективен елемент на нарушението.

Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя, несъставомерно.