Решение № 206 от 19.11.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Разград, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Х.в при участието на секретаря Светлана Л. И.а като разгледа докладваното от Атанас Д. Х.в Въззивно гражданско дело № 20243300500393 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 111 от 08.07.2024 г. постановено по гражданско дело № 20223310100677 по описа за 2022 година на РС – Исперих, съдът е постановил следното:

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховане Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. С., ЕГН – ********** от село ***, община ***, област Разградска, *** сума в размер на 20 000.00 /двадесет хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания заради влошено зрение с оглед увреден очен нерв на ляво око вследствие на настъпило ПТП на 04.07.2018 г. около 11.30ч. в село ***, област Разград на *** между лек автомобил „Фолксваген голф - 4“ с рег. № ***, собственост и управляван от И.Х.А. и насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген голф -2“ с рег. № ***, собственост на Е.Д. С.а, управляван от Г. Н. С., ведно със законната лихва от датата на отказа за доброволно изплащане от страна на застрахователя – 16.06.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в.в. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.“Джеймс 1

Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Х. Р. К. от АК - Велико Търново за разноски по делото – адвокатско възнаграждение в размер на 2500.00 /две хиляди и петстотин лева/.

ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице доктор А.Р. възнаграждение за изготвената допълнителна СМЕ сума в размер на 120.00 /сто и двадесет лева/, която да се изплати от бюджета на съда.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.

ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд – Исперих за разноски по делото сумата 470.00 /четиристотин и седемдесет лева/ заплатени възнаграждения на вещи лица в производството.

Недоволен от това решение е останал ответникът "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, което го обжалва, чрез пълномощника си адвокат М. Г. от САК. Намира реше н и е т о з а неправилно поради необоснованост, нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение с което исковите претенции бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Акцентира, че в първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за вече съществуващо увреждане, чиято прогноза за възможността за пълно оздравяване е била ясно и съобразена от РОС и ВнАС при постановяване на техните решения. В случая няма ексцес, а понижение в качеството на виждане поради вече установено и обсъдено увреждане. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - Г. Г. С., чрез пълномощника си адвокат Х. Р. К. от АК - Велико Търново, депозира отговор на жалбата. Оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено.

Излагат подробни съображения. Пълномощникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника се явява пълномощника му адвокат Д. И. Н. от АК – Русе.

Поддържа въззивната жалба и излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител. П ълномощникът й адвокат Х. Р. К. от АК – Велико Търново депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие. Поддържа отговора на въззивната жалба и излага подробни съображения.

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се 2 разгледа по същество

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разградският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от първоинстанционния съд, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.

146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност, в обжалваната част. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Относно въпроса по какви критерии се извършва преценката за наличие на ексцес след предходно съдебно решение за обезщетяване на неимуществени вреди:

Според задължителните постановки на т. 10 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС, принципът за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД) води до извода, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка 3 с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. С оглед горното, за да се прецени дали нововъзникналите неимуществени вреди са били предвидени и съобразени от съда при постановяване на предходното съдебно решение следва да се направи съпоставка между доказаните обстоятелства, представляващи основание на иска, и мотивите на съдебния акт относно обема на понесените неимуществени вреди, за които е присъдено обезщетението. Искът може да се приеме за неоснователен само при наличие на идентичност между нововъзникналите вреди и тези, които са признати за подлежащи на обезщетяване с влязлото в сила решение. Принципната възможност в бъдеще да настъпят допълнителни вредоносни последици, дори да е установена в първия исков процес, сама по себе си не е достатъчна, за да се отрече правото на обезщетение в хипотеза на ексцес. Необходимо е именно конкретно проявилите се впоследствие вреди да са били съобразени от съда при определяне на първоначалното обезщетение и да са обосновали неговия размер. Така и Решение № 50018 от 18.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2255/2021 г., II т. о., ТК.

Решаващите изводи на първоинстанционния съд съответстват на данните по делото и на задължителните указания на Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС. При формирането им е извършена адекватна оценка за обема на първоначално обезщетените вреди, а констатацията, че претендираните такива не са включени в присъденото обезщетение, е направена при съобразяване с предметния обхват на силата на пресъдено нещо на решението и в съответствие на правилата на формалната логика.

В конкретния случай основният спорен по делото въпрос е дали претендираните от ищеца в настоящото производство неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на влошаване на здравословното му състояние, са били предвидени и съобразени при разглеждане на спора за присъждане на първоначалното обезщетение от настъпилите увреждания. Въззивният съд счита, че ищецът има право да претендира обезщетение за неимуществени вреди от ответното застрахователно дружество доколкото по делото се установява, че същият е претърпял новонастъпило усложнение от причиненото от процесното ПТП травматично увреждане.

От влязлото в сила решение № 67 от 18.10.2019 г., постановено по т. д.

№ 121/2018 г. по описа на РОС, изменено с Решение № 136 от 9.07.2020 г. на ВнАС по в. т. д. № 136/2020 г., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 60444 от 27.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1983/2020 г., II т. о., ТК, е видно, че при определяне размера на обезщетението за претърпените в резултат на ПТП от 04.07.2018 г. неимуществени вреди съдът е съобразил състоянието на пострадалия към момента на постановяване на решението, 4 като е посочил, че:

„Според издадените документи за изследване от офталмолог е установено от вещото лице, че ищецът е получил травма на орбитата с кръвоизлив под лигавицата на окото. Според представения вторичен амбулаторен лист, издаден от офталмолог, е поставена диагноза „Суспектна глаукома“. Има установено нарушение на зрението с петна във възприемането на образите. Диагнозата не е била категорична и са правени допълнителни изследвания.

Оптичната корекция все още е налична, пострадалия продължава да носи очила, петната във възприемането все още персистират /продължават/.

Според вещото лице, при липса на категорична диагноза, продължаващо наблюдение, както и предстоящо апаратно изследване на левия очен нерв, не може да се направи коректен извод за вида и характера на увреждането. Вероятно има механично засягане на очния нерв, което е необратимо. Има за продължителен период сътресение на очната ябълка, на очния нерв, оплакванията не са отшумели.“ - стр. 3 от Решение № 67/18.10.2019 г., постановено по т. д. № 121/2018 г. по описа на РОС.

„Вещото лице излага и неблагоприятни прогнози за засягане на очния нерв, но с изричната уговорка, че заключението трябва да се даде от специалист. По изложените причини при изследване на обема на понесените от ищеца болки и страдания съдът следва да съобрази единствено персистиращите, трайни оплаквания в зрението.“ – стр. 5 от Решение № 136 от 9.07.2020 г. на ВнАС по в. т. д. № 136/2020 г.

От заключенията по проведените в настоящото производство СМЕ, което съдът приема като пълни, ясни, обосновани и правилни се установява, че при ищеца:

„Има ясно изразена промяна в очния статус на ищеца след 09.07.2020г. която се състои в занижаване на зрителната му острота от 0,9 – 1,0 до 0,4. Тази промяна в зрителната острота на лявото око корелира с продължителна атрофия (необратима, дегенеративна и нелечима промяна, при която е налице увреждане на аксоните – провеждащите дълги израстъци на невроните) на зрителния нерв, по-специално на т.нар. папио – макулно снопче, частта от зрителния нерв, която отговаря за ясното централно зрение. Освен това персистират т. нар. скотоми (отпаданията) (зони, в които пациентът не вижда, заобиколени от нормални зони) в зрителното поле на лявото око.