Решение № 108 от 20.01.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Велико Търново, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №

20214110101293 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 232 ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава претенциите си на твърдения, че между страните е сключен Договор № 2010/0010/11.01.2010 г. за услугата „Ползване на канал от селищната канална мрежа“, по силата на който се е задължил да предостави на ответника правото да ползва част от канал от селищна мрежа срещу заплащане срещу месечна наемна цена от 245.67 лева без ДДС. Уточнява, че наетото трасе е с начална точка гр. ***, х-л ***, пл. *** и с крайна точка ***, ул. „***” № 1. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора през процесния период, като е осигурил ползването на наетия обект, за което ответникът му дължи наемна цена в общ размер на 2 653, 20 лв., съгласно издадените от него фактури за периода 02.11.2018г. – 02.07.2019г. Сочи, че до момента плащане не е извършено, поради което ответникът му дължи и лихва за забава на основание т. 3.15. от договора за всеки ден просрочие в размер на 94, 83 лв. Ищецът изтъква, че за горепосочените суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2628/2019г. на ВТРС, срещу която длъжникът е възразил при условията на чл. 423 ГПК. По изложените съображения се иска съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 653.20 лева, представляваща дължима наемна цена по Договор № 2010/0010/11.01.2010 г. за услугата „Ползване на канал от селищната канална мрежа“ за процесния период, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане 1 на задължението, както и сумата от 94.83 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 07.08.2019 г. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва сключването на договора с посоченото от ищеца съдържание, но възразява, че същият е прекратен на 11.02.2011 г., поради изтичане на срока му. Възразява, че не е изпълнил задължението си да премахне положените от него кабели от кабелните канали в уговорения 3-месечен срок, поради което и на основание т. 4.2, изр. 2 от договора същите са станали собственост на ищеца, респ. че от този момент не е ползвал канал от селищната мрежа на последния. Освен това ответникът възразява, че считано от 09.12.2011г. е прехвърлило електронно – съобщителната си инфраструктура на територията на гр.

*** на трето за делото лице. По тези съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Липсва спор между страните, а и от представения договор № 2010/0010 за услугата „Ползване на канал от селищната канална мрежа“, сключен на 11.01.2010г. и приложение № 1 към него, се установява, че ищецът е предоставил на ответника правото да положи защитна тръба с диаметър 32 мм или 40 мм, в една ПВЦ тръба с Ф110, в която да положи оптичен кабел или да отдава свободната тръба с диаметър 32 мм или 40 мм през определено трасе в селищната канална мрежа, състояща се от кабелопровод, кабелни шахти и фундаменти за монтаж на разпределителни шкафове с начална точка хотел „***” пл. „***” и крайна точка „***” ул. „***” № 1. Срокът на услуга е 12 месеца, считано от 12.01.2010г., като срещу предоставеното ползване на част от каналната мрежа с дължина 1293 м. ответникът се е задължил да плаща по банков път месечна цена в размер на 245, 67 лв. без ДДС до последното число на месеца на реализиране на услугата, като при забава в плащането клиентът дължи законната лихва за всеки ден на забава /т.3.8., 3.9. и т. 3.15. от договора/. Съгласно т.

4.1. сключеният между страните договор действа за срок до 4 месеца от изтичане срока на ползване на заявените услуги. Последните могат да бъдат прекратени преди изтичане на срока, за който са заявени - по взаимно съгласие; с 15 – дневно предизвестие от ищеца при забава в плащането на паричните задължения с повече от 30 – дни; с 30-дневно предизвестие от ищеца при неизпълнение на други задължения на ответника по договора; по писмено искане на ответника /т. 4.1.1./. В случай на прекратяване на услугата, освен ако страните не решат друго, ищецът може да поиска и ответникът е длъжен да окаже съдействие за изготвяне на график за поетапно освобождаване на заеманата селищна канална мрежа. Ако в 3 – месечен срок ответникът не освободи каналната мрежа положения в нея оптичен кабел се дарява от него на ищеца /т.4.2./. Последният не спори, че на основание този договор през 2011г. е положил кабели в наетата канална мрежа.

2

От представените фактура № 3000066229/02.11.2018 г., фактура № **********/03.12.2018 г., фактура № 3000066482/03.01.2019 г., фактура № 3000066588/01.02.2019 г., фактура № 3000066688/05.03.2019 г., фактура № 3000066793/02.04.2019 г., фактура № **********/03.05.2019 г., фактура № 3000066999/03.06.2019 г., фактура № 3000067101/02.07.2019 г. се установява, че за ползването на канал от селищната канална мрежа с дължина 1293 м. за периода 01.11.2018г. – 31.07.2019г. ищецът е начислил на ответника месечна абонаментна цена в общ размер на 2653, 20 лв. с ДДС.

От изпълнителни листи по ч.гр.д. № 3846/2017г. и № 1319/2018г., двете на ВТРС, се установява, че ищецът се е снабдявал с изпълнителни титули за неплатени месечни абонаментни по процесния договор за периоди преди исковия /01.09.2016г. 17.11.2017г. и 02.11.2017г. – 04.04.2018г./, по който ответникът е извършвал плащания /разписка от 18.12.2017г. за сумата от 4600 лв. и разписка от 14.09.2018г. за сумата от 537, 71 лв./. От ищеца е представена разписка от 09.08.2017г. за сумата от 2000 лв. платена от ответника с основание наем на канална мрежа частично по фактури, както и разписка от 25.07.2018г. /лист 92/ за извършени от ответника плащания по фактури за месечен наем и лихви, касещи ползването на мрежата в период м. ноември 2017г. – м. април 2018г. Представените са и извлечения от банковата сметка на ишеца, от които е видно, че ответникът в съответствие с издадените от доставчика фактури е заплащал начислената му абонаментна месечна цена по процесния договор за периода 20132016г.

С договор от 09.12.2011г. ответникът е прехвърлил на трето за делото лице /***/ собствеността върху неговите подземни тръбни мрежи и разположената в тях и извън тях свързана ел. съобщителна инфраструктура, подробно описани в Приложение № 1 към договора, като в последното липсва описание на трасе между пл. *** по ул. „***” до бившия *** /листи 48-49 и листи 141-145/.

От заключението на изслушаната ССчЕ се установява, че издадените за процесния период фактури са отразени в счетоводната му документация, включени са в дневниците му за продажби по ЗДДС и върху тях е начислен ДДС. В счетоводството на ответника касателно исковия период са отразени две от процесните фактури /фактура от 03.01.2019г. и от 01.02.2019г./ на обща стойност 589, 60 лв., като те са включени в дневниците му за покупки и СД по ДДС и въз основа на тях е ползван данъчен кредит. Останалите фактури за процесния период не са осчетоводени от ответника. По издадените за процесния период /01.11.2018г. – 31.07.2019г./ фактури не са извършвани плащания от ответника и задължението му по тях за главница е в общ размер на 2653, 20 лв., а за лихва за забава от падежа на всяка фактура до 28.08.2019г. е 124, 15 лв. След 11.05.2011г. ответникът по банков път или чрез електронни разплащания е изпълнил част от задълженията си по процесния договор, които 3 подробно са отразени в приложенията към заключението на ССчЕ, касаещи периода 2011-2017г. Вещото лице е установило, че с платената сума от 2000 лв. по разписката от 09.08.2017г. са погасени задължения на ответника по фактури издадени в периода 01.12.2015г. – 08.08.2016г. В съдебно заседание същото уточнява, че ищецът е отразил извършените от ответнила плащания в счетоводството си, но последният не е представил справки дали е отразил и по кои фактури тези плащания.

От показанията на свидетелите *** – служители на ищеца се установява, че през м. август 2020г. са извършили проверка и инвентаризация на каналната мрежа на ищеца в гр. *** в участъка от хотел *** по ул. „***” до бившия ***. По това трасе на основание процесния договор ответникът бил положил оптични кабели. Констатирали наличието на тези оптични кабели и към датата на проверка, като на един от шкафовете имало стикер с фирмата на ответника. В каналната мрежа имало кабели и на други доставчици, но те били маркирани, за разлика от този на ответника.

Направили снимки от проверката.

От показанията на свидетелите *** – служители на ответника се установява, че неговата фирма не предоставя услуги /интернет и телевизия/, налагащи използването на оптични кабели от 2012г. Свидетелите не са работили по процесното трасе, не са полагали кабели там, нито са отстранявали аварии.

От приложеното ч.гр.д. № 2628/2019г. на ВТРС се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за сумата от 2 635, 20 лв. главница, представляваща общ размер на дължимо възнаграждение за предоставени услуги по Договор за предоставяне на услугата „Ползване на канал от селищната канална мрежа” № 2010/0010 от дата 11.01.2010г., за което са издадени фактури в периода 02.11.2018г. -02.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 94, 83 лв. - законна лихва за забава от датата на настъпване на падежа до 07.08.2019 г. Длъжникът е оспорил дължимостта на тези вземания с възражение прието по реда на 423 ГПК от въззивния съд.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено и прието възражение от длъжника по чл. 423 ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между страните 4 е съществувала валидна облигационна връзка по договор № 2010/0010 за услугата „Ползване на канал от селищната канална мрежа“, сключен на 11.01.2010г. С оглед на същественото си съдържания, същият има характеристиките на договор за наем по чл.

228 и сл. ЗЗД. С процесния договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника ползването на част от селищната му канална мрежа за полагане на оптичен кабел или на свободна тръба с диаметър 32мм или 40 мм за определен срок, а последният се е задължил да му заплаща уговорената месечна цена. Следователно между страните е възникнала валидна облигационна връзка относно временното и възмездно ползване на конкретна вещ – ПВЦ тръба с Ф110, съставляваща част от селищна канална мрежа в гр. ***, в участъка от хотел „***” пл. „***” до бившия ***.

Не е спорно по делото, че ищецът е изпълнил задълженията си на наемодател и е предоставил ползването на наетия обект, в състояние, отговарящо на договореното предназначение. В тази връзка ответникът прави съдебно признание, че през 2011г. е положил оптичен кабел по наетото канално трасе. Предаването на наетата вещ е породило задължението му да заплаща уговорената месечна наемна цена в размер на 245, 67 лв. без ДДС респ. 294, 80 лв. с ДДС за срока на ползване на заявената услуга, който е 12 месеца, считано от 12.01.2010г. След изтичането на този срок на 12.01.2011г. наемателят е продължил да ползва наетия обект, което е ставало със знанието и без противопоставянето на наемодателя, поради което процесния договор се счита за продължен за неопределен срок /арг. чл. 236 ал. 1 ЗЗД/. В тази връзка ищецът е продължил да издава фактури за месечната наемна цена след м. януари 2011г, които са заплащани от ответника /приложение № 2 от заключението на ССчЕ/.