Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 290 от 18.05.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 217/2021
Вид
Решение № 290
Подписан
18.05.2021
В сила
18.05.2021
Състав
Иван Иванов , Валентин Димитров Бойкинов, Зорница Хайдукова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 3 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 94 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 104 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, ал. 1 · Закон за кредитните институции
  • чл. 116, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 116, ал. 2, т. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 608, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. София , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20211001000217 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 603 от 21.12.2020 г. по т.д. № 613/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 20 състав е отхвърлен като неоснователен предявения от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) гр. София, срещу „Вили Вист“ ЕАД - гр. Бургас иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН за признаване за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на изявление за прихващане с вх.№ 10217/30.10.2014 г. с придобито от него по договор за цесия и допълнително споразумение от 30.10.2014 г. вземане в размер на 10 407 000 лева, срещу свое задължение към „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), произтичащо от договор за банков кредит от 10.10.2013 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, в която се твърди, че е неправилно и необосновано, в подкрепа на което са изложени следните съображения.

1

Необосновано съдът приел, че към датата, на която са придобити вземанията - 13.06.2014 г., кредиторът не е знаел за настъпилата неплатежоспособност. Знание по смисъла на чл.59, ал.

3 от ЗБН, не се свързвало с надлежното му установяване с доказателствени средства в съда в производството по несъстоятелност на банката, а със знанието на гражданите за обстоятелството, че банката е изпаднала в такова състояние. В този смисъл знание било налице за всички български граждани (търговци) с обявяването на решението на Управителния съвет на БНБ за поставяне на банката под специален надзор поради неплатежоспособност.

Молбата към съда е да отмени изцяло решението и постанови съдебен акт, с който да обяви за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на въпросното прихващане.

Ответникът по въззивната жалба „Вили Вист“ ЕАД - гр. Бургас в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

В нито един нормативен акт поставянето на банката под специален надзор и състоянието й на нефункциониране не било приравнено с невъзможност за оздравяване, тъй като специалният надзор не бил непременно предпоставка за неплатежоспособност, било то временна или трайна. Въззивникът изопачил текстовата извадка на цитираните в жалбата решения на ВКС, като цитирал извод, направен от въззивната инстанция.

Именно моментът на отнемане на лиценза бил меродавен относно необоримата презумпция за знание за настъпила неплатежоспособност, затова било неоснователно да се твърди, че широката общественост е знаела за тези обстоятелства. От поставянето на банката под специален надзор би могло да се формира единствено извод за възможна неплатежоспособност или за възможно оздравяване, в зависимост от това до какво ще доведе налагането на тази временна мярка с оздравителен характер. Публичните дискусии и медийно обсъждане нямало как да бъдат доказателство за знание за неплатежоспособност.

Молбата към съда е да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В писмения отговор третото лице - помагач на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД гр. София оспорва жалбата като неоснователна.

Неоснователни били доводите, че настъпилата неплатежоспособност на банката е било общоизвестен факт още след 20.06.2014 г. Изводът на съда, че на посочената дата банката е изпаднала в неплатежоспособност, се базирал на доказването и съвкупната преценка на значителен брой факти и обстоятелства, с които не се доказвало ответникът да е бил запознат към момента на придобиване на вземанията. Според приетото в съдебната практика 2 знание за неплатежоспособност към момента на придобиване на активното вземане не би могло да се приравни на знание за опасност от неплатежоспособност по смисъла на чл.115 от ЗКИ. Знанието за неплатежоспособност като елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН подлежало на доказване във всеки конкретен случай и не можело да се приеме, че е формирано у неограничен кръг субекти след публичното оповестяване на решенията на УС на БНБ.

Молбата към съда е да потвърди обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.

В исковата молба А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, твърдели, че в откритото по отношение на банката производство по несъстоятелност за началната дата на неплатежоспособността била определена 20.06.2014 г.

Според извлечението от счетоводните книги на банката задължението на ответника по иска „Вили Вист“ ЕАД по договора за банков кредит, сключен на 10.10.2013 г., към 30.10.2014 г. било в размер на 9 922 767.26 лева главница и 270 422.22 лева законна лихва.

На 30.10.2014 г. в деловодството на банката постъпило Уведомление с вх. № 204/ 30.10.2014 г., с което „Първа инвестиционна банка“ АД на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД я известило, че с договор за цесия и допълнително споразумение от 30.10.2014 г. е прехвърлило на „Вили Вист“ ЕАД вземането си в размер на 10 407 000 лева, което представлявало част от цялото й вземане за суми, налични по общо четири сметки, до общия размер на сумите, посочени в 7 броя изпълнителни листи, посочени в молбата.

С изявление за прихващане с вх.№ 10217/ 30.10.2014 г. ответникът „Вили Вист“ ЕАД уведомил банката за придобиването на описаното вземане и отправил изявление за прихващане на придобитото вземане в размер на 10 407 000 срещу свое ликвидно задължение към банката, произтичащо от договора за банков кредит от 10.10.2013 г., като бъдат погасени задълженията на дружеството до размера на по- малкото от двете вземания.

Изявлението за прихващане било недействително по смисъла на чл. 59, ал.3 от ЗБН, тъй като към деня на придобиване на процесните вземания- 30.10.2014 г. ответника знаел за

3 настъпилата неплатежоспособност на банката.

Молбата към съда била да постанови решение, с което да обяви за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на въпросното прихващане.

Ответникът „Вили Вист“ ЕАД - гр. Бургас в писмения отговор оспорил иска като неоснователен.

Датата на прихващането предхождала датата на отнемане на лицензията на банката, с което изискванията за действителност на прихващането по чл. 59, ал. 3 от ЗБН били изпълнени.

Банката не оспорвала изискуемостта на насрещните вземания, нито договора за цесия и допълнителното споразумение към него.

Молбата към съда била да отхвърли иска като неоснователен.

Конституираното с определение от 3.11.2020 г. като третото лице - помагач на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД - гр. София в писмено становище оспорило иска като неоснователен.

Задължение на ищеца било да докаже по несъмнен начин осъществяването на всички предпоставки, уредени в хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Изискването на правната норма за знание предполагало кредиторът да има обективно и конкретно познание относно настъпването на релевантните факти. Доводите, че настъпилата неплатежоспособност на банката е било общоизвестен факт още след 20.06.2014 г. били неоснователни, тъй като решението на БНБ за поставянето на банката под специален надзор действително сочело на сериозни ликвидни затруднения, но не можело да се приеме, че с вписването му у неограничен кръг субекти е било формирано знание за неплатежоспособност на банката.

Молбата към съда била да отхвърли иска.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка на спора.

С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка „Корпоративна търговска банка“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца ; за срок от три месеца е спряно изпълнението на всички задължения на банката ; дейността на банката е ограничена, като й е забранено да извършва всички видове дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност ; отстранени са от длъжност членовете на управителния съвет и на надзорния съвет на банката ; лишени са за срок от три месеца от 4 право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й.

С решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/ 2014 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 4 състав е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД, с начална дата 6.11.2014 г. ; открито е производство по несъстоятелност ; банката е обявена в несъстоятелност ; прекратена е дейността на предприятието ; прекратени са правомощията на органите на банката ; постановена е обща забрана и запор върху имуществото й ; банката е лишена от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността ; постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността разпределение на осребреното имущество.

С решение № 1443 от 3.07.2015 г. по т.д. № 2216/ 2015 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав това решение е отменено в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността е посочена 6.11.2014 г. и за начална дата на неплатежоспособността е определена 20.06.2014 г.

С договор за банков кредит, сключен на 10.10.2013 г., „Корпоративна търговска банка“ АД предоставила на „Вили Вист“ ЕАД сумата 10 000 000 лева, с краен срок за погасяване 25.10.2018 г.

Според извлечението от счетоводните книги на банката (л. 15) към 30.10.2014 г. задължението на ответника по договора за кредит било в размер на 9 922 767.26 лева главница и 270 422.22 лева законна лихва.

С Уведомление с вх. № 204/ 30.10.2014 г. „Първа инвестиционна банка“ АД известило ищеца на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че с договор за продажба на вземане от 13.06.2014 г. и допълнително споразумение към него от 30.10.2014 г. е прехвърлило на „Вили Вист“ ЕАД вземане в размер на 10 407 000 лева, което представлявало част от цялото вземане на „Първа инвестиционна банка“ АД за сумите, находящи се по сметки: IBAN: ***, IBAN: ***, IBAN: *** и IBAN: ***, до общия размер на сумите, посочени в следните изпълнителни листи : 1) Изпълнителен лист, издаден на 12.12.2012 г. по т. д. № 2175/2010 г. на Окръжен съд - Варна ; 2) Изпълнителен лист, издаден на 28.06.2012 г. по ч.т.д. № 8968/2012 г. на Окръжен съд - Варна ; 3) Изпълнителен лист, издаден на 28.10.2010 г. по ч.т.д. № 16712/2010 г. на Окръжен съд - Варна ; 4) Изпълнителен лист, издаден на 31.05.2013 г. по ч.т.д. № 593/2012 г. на Окръжен съд - Варна ; 5) Изпълнителен лист, издаден на 2.07.2013 г. по т.д. № 2221/ 2010 г. на Окръжен съд - Варна ; 6) Изпълнителен лист, издаден на 14.10.2010 г. по т.д.

№ 2223/2010 г. на Окръжен съд - Варна и 7) Изпълнителен лист, издаден на 28.06.2012 г. по ч.гр.д. № 8974/2012 г. на Районен съд - Варна . Общият размер на сумите бил 115 524 440.90 лева, от който 57 546 212 лева- главница, 51 974 016.18 лева- лихви и 6 004 212.34 лева разноски.

5

С изявление за прихващане с вх.№ 10217/ 30.10.2014 г. „Вили Вист“ ЕАД уведомило банката, че по силата на договор за продажба на вземане от 13.06.2014 г. и допълнително споразумение към него от 30.10.2014 г. притежава изискуеми и ликвидни вземания в размер на 10 407 000 лева, което представлява част от цялото вземане на „Първа инвестиционна банка“ АД за сумите, посочени в цитираното по - горе уведомление. „Вили Вист“ ЕАД имало задължения към „Корпоративна търговска банка“ АД по договор за кредит от 10.10.2013 г. и всички анекси към него, с непогасен остатък към 30.10.2014 г. На основание чл. 104 от ЗЗД уведомявал банката, че извършва прихващане на придобитото вземане в размер на 10 407 000 със задължението си по договора за кредит с непогасен остатък към 30.10.2014 г. до размер на по - малкото от двете вземания.