Решение № 390 от 13.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Смолян, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100788 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от ищеца Н. Н. В. срещу ответника "***" АД с правното основание на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 57,55 лева , представляваща недължимо платени суми за лихви, такси и други възнаграждения по договор за кредит Violeta от 12.03.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда 01.07.2024г. до окончателното й изплащане.

Твърди се, че договора за кредит Violeta от 12.03.2022г. не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска. Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В чл. 10а ал. 2 от ЗПК е въведена забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни, свързани с усвояването и управлението на кредита. Въведената с чл.4 ал.1 т.2.2.и т.2. 3. от процесния договор „такса ангажимент" срещу задължение на кредитодателя да не променя лихвения процент е именно действие поусвояване и управление на кредита и се явява в пряко противоречие с чл.10а от ЗПК. Тези клаузи са и неравноправни по смисъла на чл. 143 т.5 от ЗЗП, тъй като предвидената такса от 0,07 % на ден неоснователно обогатява кредитодателя за сметка на кредитополучателя и на практика увеличава подлежащата на връщане сума с 25, 2 % за 1 година /съгласно уговорката в договора, че календарния месец е от 30 1 дни/.

По отношение на предвидените в ч.15 от договора неустойки за неизпълнение на договорни задължения на кредитополучателя, а именно на задълженията за предоставяне на удостоверение за настоящ адрес, за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПИ и за непредставяне на съгласие за директен дебит от банковата си сметка следва да се посочи, че така уговорени договорните неустойки излизат извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и представляват допълнително възнаграждение за кредитора по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, извън уговорената договорна лихва, като на практика водят до скрито оскъпяване на кредита. По този начин се заобикаля императивната норма на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, като към размера на дълга се включва и допълнително парично задължение, което обаче не е включено в посочения в договора ГПР. Според чл. 21, ал.

1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, кредиторът заобикаля изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за плащане и годишен процент на разходите, са нищожни. След като те са нищожни, означава, че не съществуват по Договора, а когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен - чл. 22 от ЗПК. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че поради нарушаването на повелителни правни норми сключеният между страните договор от 12.03.2022 год. е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

В изпълнение на задълженията си по договора ищецът е заплатил на ответното дружество сумата от 857,55 лева, като на 27.04.2022г. е заплатил 35,00 лева, на 17.05.2022г. - 418,22 лева, на 18.05.2022г. - 4,33 лева, и на 27.05.2022г. - 400,00 лева.

Част от преведените суми - разликата между чистата стойност на кредита от 800,00 лева и направените плащания в размер на 857,55 лева, възлизаща на исковата претенция от 57,55 лева е платена без основание, тъй като сумите са преведени по договор за кредит, който е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит поради сключването му в нарушение на чл.10 и чл.11 от същия закон. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (чл.23 ЗПК). На това основание сумата от 57,55 лева се явява платена без основание и като такава подлежи на връщане от ответника на основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД.

2

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника „***“ АД се заявява признание на иска, тъй като действително ищецът е платил сумата в размер на 57,55 лева, които са над дължимата по договора главница. Сочи се, че сумата е върната на ищеца В. по банков път по посочената в исковата молба банкова сметка, ведно със законна лихва от 0,83 лева , за което към отговора се представя платежен документ. С оглед признанието от ответната страна, се прави възражение, че съдебните разноски следва да останат в тежест на ищец, или да бъде редуциран под минимума хонорара на адвоката, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност, ще приключи в едно заседание, няма оспорени факти и доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява. С писмена молба от процесуалния му представител адв.О. се поддържа становище, че тъй като плащането на процесната сума е извършено след образуване на делото, а именно сумата е преведена на 06.08.2024г., то следва съдът да се присъдят на ищеца съдебните разноски.

За ответника, редовно призован, не се явява представител в съдебното заседание.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, както и събраните по делото писмени доказателства, установи следното:

Тежестта на доказване по исковете пада върху ищеца, като следва да докаже валидно възникнал договор за кредит, какъвто е посочен в исковата молба, условията на кредита, размера на извършените плащания по договора за кредит, а също и основанията за недействителност на договора за кредит.

Между страните не е спорно възникналото между тях договорно правоотношение- договор за кредит Violeta от 12.03.2022г.

Ответникът признава претенцията, като сочи, че е извършил плащане след предявяване на иска, за което представя и преводно нареждане от 06.08.2024г. – за сума в размер на 58,38 лева. Извършеното плащане се признава и от ищцовата страна, видно от заявеното в писмената молба от 24.10.2024г., внесена за съдебното заседание.

Предвид извършеното плащане в хода на производството по делото, ще следва същото да се вземе предвид от съда съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, а именно ответникът е платил процесната сума на ищеца, поради което исковете подлежат на отхвърляне.

Ответната страна ще следва да бъде осъдена да плати направените от ищеца съдебни разноски, тъй като плащането на претендираната сума е извършено в хода на производството по делото, а именно платената държавна такса в размер на 50,00 лева.

Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат О. адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото в размер на 400,00 лева.

По изложените съображения съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Н. Н. В., ЕГН**********, срещу ответника "***" АД, ЕИК***, с правното основание на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника "***" АД, ЕИК***, да заплати на Н. Н. В., ЕГН**********, сумата в размер на 57,55 лева , представляваща недължимо платени суми за лихви, такси и други възнаграждения по договор за кредит Violeta от 12.03.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда 01.07.2024г. до окончателното й изплащане, поради извършеното плащане в хода на производството по делото.

ОСЪЖДА „***" АД, ЕИК***, да заплати на Н. Н. В., ЕГН**********, направените съдебни разноски по делото в размер на 50,00 лева, представляващи платена държавна такса.

ОСЪЖДА „***" АД, ЕИК***, да заплати на адвокат М. М. О. – адвокат в АКСмолян адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________

4