Решение № 245 от 13.11.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Тетевен, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100202 по описа за 2024 година

Предявен е иск за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит,в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожност на договорна клауза в договор за потребителски кредит,съединен с иск за заплащане на недължимо платена сума.

Ищцата твърди,че на зг между нея и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №1д,съгласно който договор е приложил ЗПФУР/Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/.Страните са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 300 лева,същият е следвало да се погаси в срок от 45 дни,като е следвало да върне сумата с лихва 5,12% или 15,36 лева или общо 315,36 лева.ГПР е 0%.

В чл.5 от договора е уговорено ,че кредитът се обезпечава с поръчителство в полза на дружеството ответник.

При сключване на договора за кредит никъде не е посочено в съдържанието какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция.След като е усвоила кредита на ищцата освен заетата сума от 300 лева ,са и начислени такса за обезпечение с поръчителство в размер на 128.64 лева.Към датата на подаване на иска ищцата е погасила задълженията си по договора.

Счита договора за недействителен,тъй като дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит и общите условия,че е задължително условия за предоставянето на кредит.Договорът е нищожен на основание чл.10,ал.1,в-ка с 22 1

ЗПК,тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Договорът е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК,тъй като противоречи на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,тъй като неи съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия.

Посочен е грешен ГПР,тъй като сумата за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР.

Клаузата на чл.5 от договора е нищожна,като неравноправна по смисъла на чл.143,т.9 от ЗПК и като нарушаваща разпоредбите на чл.10,ал.2,чл.10а,ал.4,чл.19,ал.1 и чл143 ЗПК.

Моли да бъде постановено решение,с което бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит №1д,сключена между страните,на основание чл.22 ЗПК,в-ка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,евентуално чл.26,ал.1 ЗЗД,в-ка с чл.22,чл.11,чл.19 ЗПК.

В условията на евентуалност,в случай,че съдът отхвърли първоначалния иск,моли да бъде прогласена нищожността на чл.5 от договора,предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение-поръчителство в полза на ответника.

Моли ,да бъде осъден ответника,на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД,да заплати на ищцата сумата от 398.64 лева/след допуснато изменение на размера на иска в последното открито съдебно заседание по делото/,като платена при начална липса на основание по договора за потребителски кредит,ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който е изразено становище за неоснователност на иска за прогласяване нищожност на клаузата на чл.5 от договора.Изразено е и становище за недопустимост на иска,като предявен от ненадлежна страна,като счита,че ответникът би следвало да бъде Мултитюд Банк. Оспорват се твърденията за нарушаване на разпоредите на ЗПК.Моли да бъдат отхвърлени исковете.

От представените поделото писмени доказателства и заключенията/основно и допълнително/ на съд.-счетоводната експертиза,изготвени от вещото лице Р. Х.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Приложен е Договор №1д/зг,за предоставяне на финансови услуги/заеми/ от разстояние,сключен между страните по делото,съгласно който ответникът отпуснал на ищцата заем в размер на 300.00 лева,при следните параметри: срок на заема 45 дни,лихва в размер в на 15,36%,лихвен процент 5,12%,годишен процент на разходите/ГПР/-0%,1 бр плащане в размер на 315.36 лева,с включена лихва.

Съгласно чл5 от договора,заемът се обезпечава с поръчителството ,предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството.Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден,в който е сключен заемът.С одобряване от дружеството на предоставянето в негова полза на обезпечение,уговорката,свързана с обезпечението не може 2 да се отмени нито от заемателя,нито от лицето,предоставило обезпечението.Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема.

В приложената преддоговорна информация е отразено-срещу чл.4.3 от договора,друг вид разход по кредита,а именно договор за гаранция,като допълнителна възмездна услуга,в който случай очакваните разходи за кредитополучателя са в размер на 128.64 лева.

От заключението-основно и допълнително на съд.-счетоводната експертиза,се установява,че преизчисления годишен лихвен процент,изчислен за сумата на лихвата е 61.44%,а годишния процент на разходите,със сумата на платената лихва е 82.06%.

При включване на допълнителното плащане/допълнителния разход-възнаграждение по договор за гаранция/поръчителство,ГПР е в размер на 10944.36%.

В първоначалното заключение вещото лице Х. е отразило,че по предоставената по делото съд.-счетоводна документация експертизата не може да се ангажира със заключение за плащанията по вид и размер.

С оглед това заключение и направено доказателствено искане на ищеца,е представена справка за получени плащания от ответника/стр.81 то делото/,съгласно която: платените суми от ищцата по договора за кредит са главница 300 лева,лихва в размер на 15,36 лева,плащания съгласно тарифа и общи условия 270.00 лева.

Като сума за допълнително избрана незадължителна услуга към Фератум Банк е посочена сумата от 128.64 лева.От съдържанието на справката става ясно,че сумата е била преведена по сметка на ответника,който твърди,че на 30.05.2022г е превел същата,без да посочи лицето на което е преведена,вероятна става въпрос за Фератум Банк.

След направено оспорване на истинността на справката,в частта на удостоверяване превеждане на сумата на 30.05.2022г от ответника на трето лице,е открито производство по реда на чл.193 от ГПК,като ответникът не доказва в процеса посоченият факт,касаещ банковия превод.

В допълнителното заключение на съд.-счетоводната експертиза,вещото лице е отразило,че при проведен на 05.09.2024г разговор с представител на ответника,ме у предадено,че „няма по-различна информация от представената по делото молба-стр.81 от делото“.,т.е. представената от ответника справка за получени плащания.Поради и тази причина вещото лице не се е3 ангажирало със заключение по поставения допълнителен въпрос към експертизата,касаеща отразяване на движението по кредита.

При така изложената фактология се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск за признаване на недействителност на правна сделка поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предл. първо, второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл.

143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона на Договор за потребителски кредит № 1д/зг., сключен между М. Х.

Г. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 200599406 като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, 3

ЗПК, алтернативно иск за прогласяване Нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Multitude Bank“ в полза на ответника.

Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност.

Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона, към полеките, в конкретния случай - противоречие с добрите нрави.

Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 200599406 е финансова институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД.

В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК. От друга страна, ищецът по спора е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла н а § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Ответникът-финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора.

Между страните е обявен за безспорен, а от представените по делото доказателства се установява факта, че същите са валидно обвързани от Договор за потребителски кредит №1д/зг сключен между М. Х. Г. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 200599406.

Видно от съдържанието на Договор за кредит Договор за потребителски кредит в него с чл. 5 на договора е предвидено обезпечение на кредита, предоставено от Multitude 4

Bank в полза на кредитора.

По делото е прието заключение по допусната ССчЕ, от която се установява, че общата сума, която ищцата е заплатила на ответника по договор за потребителски кредит е в размер на 315.36 лева с лихвата.Според експертизата включване на размера на главницата и лихвата/в т.ч. преизчисленана лихва и ГПР,с включване на допълнителното плащаневъзнаграждение по гаранционна сделка, ГЛП възлиза на 10944.36%,а не както и посочено в договора 0%.

Съдът кредитира приетото и неоспорено от страните заключение по ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение с предмет предоставяне от ответното търговско дружество на ищеца на потребителски кредит. Този договор № 1д като страни, предмет и съдържание попада под обхвата на Закон за потребителският кредит, каквото е и наименованието му договор за предоставяне на потребителски кредит. По сключването на договора и получаването на заемната сума ищецът не спори, той признава това обстоятелство в исковата молба.

Ищецът като страна по горният има правният интерес по съдебен ред да обяви целият договор, отделни негови клаузи, или допълнителни споразумения за нищожни, за да предотврати за в бъдеще евентуалното им негативно за него проявление.

Ищецът има правото да иска обявяване и на нищожността на всеки договор, стига да има по него качеството потребител. Договорът не е подписан нито лично от ищеца, нито има доказателства за подписването му по електронен път с обикновен, или квалифициран електронен подпис, но въпреки това, обстоятелството се признава от него, тъй като именно клаузи от представеният от него договор той иска да бъдат обявени за нищожни Може да се предположи, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, като същият попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г.