Решение № 4464 от 16.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4464 гр. София, 16.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110131749 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е oбразувано по искова молба, уточнена с молба от 22.07.2024 г.

(на лист 50 от делото), на В. И. П. срещу "Виваком България" ЕАД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не е обвързан от сключен от негово име чрез мним представител Договор за комбинирана услуга № 1552953523072018-4441231/23.07.2018 г., и за осъждане на ответника да плати на ищеца заплатените по този договор 1510,39 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2024 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил издал пълномощно на К. Г.

С. да представлява дружество, на което е управител, пред ответника.

Последната обаче, освен договор от името на дружеството, сключила от името на ищеца лично и оспорения Договор за комбинирана услуга №1552953523072018-4441231/23.07.2018 г. Ищецът обаче не бил разбрал, че става въпрос за подписване на договор от негово име, тъй като задълженията по последния били комбинирани с този на дружеството, като били издавани общи фактури на различен абонатен № - 15529535002, от първоначалния № 15529535001. Поради това от октомври 2018 г. ищецът заплатил 1510, 39 лева по договора, като не разбрал, че плаща и по двата договора. Поради това иска уважаване на исковете. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – "Виваком България" ЕАД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

1

Поддържа се, че от текста на пълномощното се правел извод, че пълномощницата е упълномощена лично от ищеца. Поддържа се, че до момента ищецът не се е позовавал на никакви пороци и е изпълнявал договора си. Във връзка с последното се поддържа, че с плащането ищецът е потвърдил, че се смята обвързан от договора. Иска отхвърляне на иска, претендира разноски.

В съдебното заседание ищецът поддържа иска, като се обосновава с белези в пълномощното, които показват, че не е издадено в лично качество.

Заявява изрично, че не претендира разноски. В писмени бележки ответникът допълнително излага доводи, че от съдържанието на пълномощното можело да се направи извод, че произхожда от ищеца в лично качество, а не като управител на дружеството. В отговор на възраженията на ответника ищецът излага доводи, че в нито един момент от действието на договора не бил потвърдил същия в писмена форма, а твърденията на ответника за потвърждаване чрез конклудентни действия били неоснователни. Излагат се доводи, че в пълномощното ищецът бил упълномощил К. С. от името на дружеството, което се потвърждавало и от нотариалната заверка, а ответникът не бил съобразил представеното пълномощно и издадените фактури за месеците август и септември 2018 г. били на името на ищеца, а от месец октомври 2018 г. във фактурите било вписано и дружеството.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С определението си за насрочване на делото от 13.11.2024 г. съдът е обявил за безспорни между страните фактите, че от името на ищеца е подписан от К. Г. С. Договор за комбинирана услуга №15529535230720184441231/23.07.2018г. с ответника; че е представила пълномощно, в титулната част на което ищецът е описан като управител на търговското дружество, като текстът подлежи на тълкуване.

Съгласно представено на лист 7 по делото Пълномощно с нотариална заверка на подпис с № 1899/27.06.2018 г. на нотариус В.П. с № 206 от Регистъра на Нотариалната камара ищецът е заявил в титулната част, че в качеството си на управител на „Планпроект инженеринг“ ООД упълномощава безсрочно К. Г. С. със следните права (курсивът в текста е на съда):

„Да ме представлява пред Териториалните Дирекции на НАП и всички фронт офиси в София и цялата страна, НСИ, НОИ, съдебни, държавни и общински власти, Общини, всички служби на Общините, пред „Социални грижи“, Областни управи, администрация, физически и юридически лица, Министерства, Дирекции и Агенции в РБ, пред Пощи, Пощенски клонове, НЗОК, Инспекция по труда, МВР, Нотариус, Съд и Прокуратура на РБ, МВР, като подписва, подава и получава всички необходими документи, молби, заявления, жалби, запитвания, удостоверения, декларации, решения, договори и други. Да получава справки и информация. Да получава оргинали, преписи и дубликати на документи.

Д а ме представлява пред всички Банки в Република България, като 2 открива и закрива банкови сметки на мое име, да тегли и внася неограничено суми от тях, както и от вече открити банкови сметки на мое име (…).

Във връзка с горните права, да подписва, подава и получава всички необходими документи, молби, заявления, жалби, запитвания, удостоверения, декларации, решения и други документи касаещи интересите ми. (...)“ Съгласно представен на лист 9 – 12 по делото Договор № 1552953523072018-4441231/23.07.2018 г. между ответника „Виваком България“ ЕАД (с предходно наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД ) и ищеца – чрез пълномощницата по предходния абзац – е сключен договор, по силата на който ответното дружество предоставя комбинирана услуга с включени интернет услуга, телевизионна услуга, мобилна гласова услуга срещу 37,80 лева за срок до 23.07.2020 г.

Съгласно представена на лист 8 по делото Декларация от 23.07.2018 г. във връзка със сключването на договора, на основание чл. 147а, ал. 2 и 3 от Закона за защита на потребителите ищецът чрез пълномощницата декларира, че е получил екземпляр от Общите условия, че ги приема и е съгласен с тях.

Съгласно представени на лист 13 – 35 по делото фактури се установява, че те са издавани за уговорените в договора услуги, а именно: фактура от 15.10.2018 г. на стойност 46,46 лв.; фактура от 15.11.2018 г. на стойност 41,51 лв.; фактура от 15.12.2018 г. на стойност 42,72 лв.; фактура от 15.01.2019 г. на стойност 43,36 лв.; фактура от 15.02.2019 г. на стойност 42,46 лв.; фактура от 15.03.2019 г. на стойност 42,76 лв.; фактура от 15.04.2019 г. на стойност 36,97 лв.; фактура от 15.05.2019 г. на стойност 43,24 лв.; фактура от 15.06.2019 г. на стойност 45,46 лв.; фактура от 15.08.2019 г. на стойност 44,76 лв.; фактура от 15.09.2019 г. на стойност 44,76 лв.; фактура от 15.10.2019 г. на стойност 46,66 лв.; фактура от 15.11.2019 г. на стойност 44,76 лв.; фактура от 15.12.2019 г. на стойност 46,66 лв.; фактура от 15.02.2020 г. на стойност 44,76 лв.; фактура от 15.04.2020 г. на стойност 46,66 лв.; фактура от 15.05.2020 г. на стойност 44,76 лв.; фактура от 15.06.2020 г. на стойност 46,66 лв.; фактура от 15.07.2020 г. на стойност 45,91 лв.; фактура от 15.08.2020 г. на стойност 121,09 лв.; фактура от 15.09.2020 г. на стойност 90,56 лв.; фактура от 15.10.2020 г. на стойност 92,46 лв.; фактура от 15.01.2021 г. на стойност 364,99 лв., както и на лист 79-90 по делото - месечна сметка от 22.08.2018 г. на стойност 90,00 лв.; месечна сметка от 22.09.2018 г. на стойност 42,76 лв.; фактура от 15.07.2019 г. на стойност 47,13 лв.; фактура от 15.01.2020 г. на стойност 44,76 лв.; фактура от 15.03.2020 г. на стойност 36,77 лв.; фактура от 15.11.2020 г. на стойност 8,99 лв. Общият размер на задължението по всички описани фактури и месечни сметки е 1780,80 лева.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на относителна недействителност на договор, сключен от мним представител, с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 42, ал. 2 ЗЗД, и за осъждане на ответника да върне недължимо платеното – чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а ответникът прави възражение по чл. 42, ал. 1 ЗЗД – 3 за потвърждаване на сключения от мним представител договор.

Главният иск се уважава, ако съдът установи, че е сключен договор от страните, който е подписан за ищеца от лице без представителна власт, като страните имат спор относно тълкуването на издадено с подпис на ищеца пълномощно, който ще се реши по същество. Въпреки това искът ще се отхвърли, ако се установи, че ищецът е потвърдил договора след сключването му, като доколкото договорът е формален, то и потвърждението следва да е било писмено.

Съединеният кумулативно осъдителен иск се уважава при уважаване на главния, ако ищецът установи, че е платил на ответника посочените в исковата молба суми и не се установи друго основание за плащането им извън договора – предмет на първия иск.

Неоснователно е възражението на ответника, че с плащането на задължения, произтичащи от подписания от ищеца договор, последният се счита, че го е потвърдил чрез конклудентни действия. Съгласно правната теория и константната съдебна практика, и като се съобрази разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, следва да се приеме, че договор, сключен от лице, действало като представител без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици - няма обвързаност и за двете страни по него. Тези последици настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди, с което договорът се валидира към момента на неговото сключване. Съгласно разпоредбата на чл.

42, ал. 2, изр. второ ЗЗД във връзка с чл. 37 ЗЗД, за потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора, като в настоящия случай формата на пълномощното е спазена, а потвърждението би следвало да бъде във обиконовена писмена форма, в каквато съгласно чл. 228 ЗЕС се сключват договори за телекомуникационни услуги. В настоящото дело не се установи ищецът да е упражнил постестативното си право на потвърждаване на договора в писмена форма.

Основният спор между страните е относно тълкуването на пълномощното, с което пълномощницата е сключила горепосочения договор.

При упълномощаването упълномощителят си служи с определени думи и изрази, с които външно изразява волята си да настъпят целените от него правни последици, а представителната власт за пълномощника възниква в определен обем и съдържание. От значение за съдържанието на представителната власт е единствено волята на упълномощителя, отразена в пълномощното, като при тълкуването му съответно приложение намират правилата на чл. 20 ЗЗД във връзка с чл. 44 ЗЗД.

В доводите си от кого произхожда пълномощното, ищецът сочи, че печатът върху пълномощното със заверката на нотариуса потвърждава изразената му воля като управител на дружеството, както и че ако е искал да бъде представляван в лично качество, е щял да използва именно този израз.

Съдът не споделя така направеното тълкуване от страна на ищеца. В случая се касае за нотариално удостоверяване на подпис върху частен документ.

Нотариалното удостоверяване на подпис доказва факта, че в деня на подписа 4 частният документ е съществувал и изхожда от лицето, чийто подпис нотариусът е удостоверил. Тълкуване на волята на упълномощителя следва да се прави на база на критериите по чл. 20 ЗЗД – от изразите на упълномощителя, тълкувани в тяхната цялост и във връзка един с друг.

В отговора си ответникът прави анализ на съдържанието на пълномощното, който съдът споделя, като приема, че пълномощното е издадено в лично качество от ищеца. В пълномощното навсякъде се използват изрази като „да ме представлява“, „банкови сметки на мое име“, „касаещи интересите ми“, от които се разбира волята на упълномощителя в лично качество да позволи определен обем представителна власт, а не в полза на дружеството, което е отделен правен субект. От тези изрази, употребени неколкократно и систематично, се прави извод за това, че упълномощаването е в лично качество, тъй като ако беше в полза на дружеството, следваше да се говори за „интереси на дружеството/юридическото лице“, „сметки на (името на) дружеството“ и т.н.