Определение № 367 от 04.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. София, 04.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20248002901099 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ка С Рент“ ЕООД, представлявано от адв.Д. С. и адв.Цветина Стефанова, срещу решение № 71 от 31.01.2024г. по т.д. № 738/2023г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 260234 от 15.06.2023г. по т.д. № 144/2021г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 1 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от „Ка С Рент“ ЕООД против „Тръст Финанс“ ЕООД иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.183, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 246 000 евро, представляваща плащане по чл.13, ал.1, букви „и“, „й“, „к“ и „л“ от сключен между насрещните страни на 09.03.2017г. предварителен договор за продажба на право на строеж и идеални части от поземлен имот.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че наличието на Акт 15 и Удостоверение за въвеждане в експлоатация не доказват, че изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора, като твърди, че именно издаденото разрешение за ползване установява, че строежът е изпълнен съгласно проектите и отговаря на нормативните изисквания, а обстоятелството, че обектът се ползва по 1 предназначение от възложителя, доказва, че изработеното е прието от него, респ. същият дължи уговореното възнаграждение. В тази връзка твърди, че не е необходимо представянето на приемо-предавателни протоколи, установяващи въвеждането на къщата в експлоатация. Поддържа, че въззивният съд е обсъдил част от доказателствата /в случая свидетелските показания/ и е игнорирал обстоятелството, че ответникът не е доказал факта, че довършителните работи са извършени от трети лица по негово възлагане, а не от ищеца. Невежда довод, че тълкувайки превратно договора, съдът е достигнал до неправилния извод, че плащането се дължи само при установяване извършването на дейностите. Поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по основни твърдения на ищеца, а само е преповторил мотивите на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска, както и не е взел предвид установеното от първоначалната и допълнителната експертизи предаване на строителни работи и материали между ищеца и третото лице – подизпълнител.

Обобщава, че изводът на въззивния съд за неоснователност на иска е неправилен, нелогичен и вътрешнопротиворечив, тъй като, ако обектът не беше изпълнен, същият нямаше да бъде въведен в експлоатация. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1. Допустимо ли е приемането на работата от страна на възложителя да бъде извършено с конклудентни действия? Когато приемането на работата е оспорено от възложителя, допустимо ли е съдът да приеме, че работите действително са извършени и приети от възложителя по смисъла на чл.264 ЗЗД, след съвкупна преценка на цялостния доказателствен материал по делото? Твърди, че по въпроса е налице противоречие с решение № 318 от 17.10.2011г. по т.д. № 728/2010г. на ВКС, ТК, I I т.о., решение № 48 от 31.03.2011г. по т.д. № 822/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 250 от 11.01.2012г. по т.д. № 535/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.

2. Следва ли съдът да установи действителното съдържание на договорното отношение между страните, прилагайки критериите, приложими при тълкуване на договорите в съответствие с предвиденото в чл.20 ЗЗД?

Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 26 от 26.04.2017г. по гр.д. № 50246/2016г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 81 от 07.07.2009г. по т.д. № 761/2008г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 115 от 01.11.2010г. по т.д. № 939/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 89 от 17.07.2009г. по т.д. № 523/2008г. на ВКС, ТК, I I т.о., решение № 546 от 23.07.2010г. по гр.д. № 856/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 81 от 2

07.07.20009г. по т.д. № 761/2008г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 60079 от 19.01.2022г. по т.д. № 105/2020г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 60077 от 15.07.2021г. по т.д. № 1243/2020г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 129 от 12.07.2013г. по т.д. № 558/2012г. на ВКС, ТК, I I т.о., решение № 4 от 04.02.2014г. по т.д. № 23/2013г. на ВКС, ТК, I I т.о., решение № 12 от 11.02.2022г. по гр.д. № 2032/2021г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 149 от 30.11.2017г. по т.д. № 268/2017г. на ВКС, ТК, I т.о.

3. Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства? Касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55 от 03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 115 от 15.08.2016г. по т.д. № 3428/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.

4. Следва ли въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички наведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като извърши преценка за доказването на твърденията с оглед правилата за разпределяне на доказателствена тежест? Касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 34 от 22.02.2012г. по гр.д. № 652/2011г. на ВКС, ГК, I I г.о., решение № 37 от 29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 115 от 15.08.2016г. по т.д. № 3428/2014г. на ВКС, ТК, I I т.о., решение № 55 от 03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.

5. Следва ли въззивният съд да извърши повторна преценка на релевантните по делото обстоятелства, в това число и чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма? Твърди, че по въпроса е налице противоречие с решение № 92 от 16.03.2012г. по гр.д. № 980/2011г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 323 от 27.09.2012г. по гр.д. № 408/2011г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 480 от 07.11.2011г. по гр.д. № 1347/2010г. на ВКС, ГК, I г.о.

6. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Следва ли да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да отговори на всички възражения в жалбата? Твърди, че по въпроса е налице противоречие с т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 113 от 24.02.2022г. по гр.д. № 2906/2021г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 12 от 3

11.02.2022г. по гр.д. № 2032/2021г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 14 от 26.04.2022г. по т.д. № 1349/2021г. на ВКС, ТК, решение № 15 от 31.03.2022г. по т.д. № 406/2021г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 51 от 29.06.2020г. по т.д. № 613/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 86 от 06.07.2020г. по т.д. № 761/2019г. на ВКС, ТК, I I т.о., решение № 317 от 12.02.2019г. по т.д. № 796/2019г. на ВКС, ТК, I I т.о., решение № 186 от 07.02.2018г. по т.д. № 1785/2016г. на ВКС, ТК, I I т.о., решение № 86 от 06.07.2020г. по т.д. № 761/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 112 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.

7. Кога възниква задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора? Касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с решение № 227 от 22.03.2019г. по гр.д. № 896/2018г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 22 от 29.06.2017г. по гр.д. № 2113/2016г. на ВКС, ГК, I г.о.

8. Обвързан ли е въззивният съд от удостоверените в официални документи факти, които са останали неоспорени в производството? Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 26 от 01.02.2012г. по гр.д.

№ 1556/2011г. на ВКС, ГК, III г.о.

Касаторът навежда и твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като въззивният съд е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, нарушавайки основни съдопроизводствени принципи, както и е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика.

Ответникът „Тръст Финанс“ ЕООД, представлявано от адв.Я. Д., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените от касатора въпроси по същество представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, а от друга страна въззивното решение е постановено в съответствие с поС.ната практика на ВКС. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел за безспорно, че на 10.10.2016г. между „Ка С Рент“ ЕООД като възложител и „Тръст Финанс“ ЕООД като изпълнител е сключен договор за възлагане на строителство за обект: „Група от жилищни сгради с допълващо застрояване, басейн, пунктове за охрана и подпорни стени“, УПИ-789, 1426, 1427, кв.7, м. Малинова долина 4

– Обслужващи обекти Околовръстен път по плана на гр.София, район Витоша. На 09.03.2017г. между „Ка С Рент“ ЕООД като продавач – изпълнител и Тръст Финанс“ ЕООД като купувач – възложител е сключен предварителен договор за продажба на право на строеж и идеални части от поземления имот и последващо изпълнение на неговото строителство, като изпълнителят се е задължил в срок до 30.09.2018г. да извърши строителството на Къща № 8, ведно с изпълнението на необходимите технически присъединявания към ВиК, електропреносната и газопреносната мрежа, при спазване на нормативно установените технически правила и стандарти и одобрените за тях инвестиционни проекти, в напълно завършен вид съгласно същите проекти, както и с напълно завършена вертикална планировка и озеленяване – по проект. Приел е, че съобразно договореното от страните изпълнението на срока се доказва с надлежно издаден от компетентните органи Протокол за установяване годността за ползване на строежа /Акт образец 16/, като изпълнителят се е задължил в срок до 30.10.2018г. да осигури издаване от компетентните органи и да предаде на възложителя Удостоверение за въвеждане в експлоатация на къщата и прилежащата инфраструктура. Приел е още за безспорно, че „Тръст Финанс“ ЕООД се е задължил да заплати на „Ка С Рент“ ЕООД за продажбата и прехвърлянето на правото на строеж и последващото цялостно изграждане и строителство на къщата обща цена в размер на левовата равностойност по фиксинга на БНБ на 670 000 евро без ДДС, като плащането на цената се извършва на уговорени части и етапи и при предаване на етапите от изпълнението на строителството на къщата страните подписват приемо-предавателен протокол, удостоверяващ вида и срока на изпълнението. Въззивният съд е приел, че с нотариален акт от 09.03.2017г. за покупко – продажба на право на строеж „Ка С Рент“ ЕООД е продало на Тръст Финанс“ ЕООД правото на строеж на процесната къща № 8 за сумата от 80 000 евро без ДДС, като се е задължил да изгради и предаде владението върху имотите, посочени в предварителния договор. Посочил е, че с нотариална покана от 05.09.2019г. „Тръст Финанс“ ЕООД е поканило „Ка С Рент“ ЕООД да заплати дължимите суми във връзка с пълно неизпълнение на някои задължения по договора, частично неизпълнение на други, за забава в сроковете по договора, както и за нанесени вреди, а с нотариална покана от 10.09.2019г. ищецът е поканил ответника да заплати неразплатени суми по договора. Съобразил е, че на 10.02.2021г. /след завеждане на исковата молба/ между „Ка С Рент“ ЕООД като цедент и „Спутник 911“ ЕООД като цесионер е сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си, произтичащо от предварителния договор, в общ размер на 266 500 евро.