Решение № 524 от 10.10.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Ямбол, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Д. при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Д. Гражданско дело №

20242330100704 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Г. Г. Ж., с която против „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД – гр. София на изложените в обстоятелствената част на исковата молба съображения се претендира от съда да приеме за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата присъдена със заповед № *** г. издадена по ч.гр.д. № *** г. по описа на ***РС и по издаден въз основа на нея ИЛ от *** г. представляваща главница - 1619,07 лв., договорна лихва в размер на 183,48 лв., лихва за забава в размер на 1023,62 лв., законната лихва считано от подаване на заявлението в съда 01.07.2015 г., до окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски в размер на сумата 356,52 лв. за събиране на които било образувано изп. дело № *** г. на *** при ***РС.

С допълнителна уточняваща исковата претенция молба, ищецът заявява, че обоснова правният си интерес на обстоятелството, че с оглед миналият период от издаване на заповедта за изпълнение и ИЛ вземанията към ищцата са били погасени по давност и конкретно вземанията, за събираното на които било образувано изп. дело № *** г. на *** при ***РС.

Сочи се още, че предходно образуваното дело № *** г. на *** при ***РС, въз основа на същият ИЛ, на свой ред е било прекратено именно поради изтеклата предвидена в закона 5-годишна давност за главницата и 3-годишна давност за присъдената законна лихва върху тази главница и разноските.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва и релевира възражения за

1 недопустимост на така предявеният иск, а с допълнителна молба депозирана преди съдебно заседание се поддържа, че всички възражения, оспорвания и твърдения на ищеца са неоснователни, необосновани и противоречащи на обстоятелствата.

Претендира се от съда да отхвърли исковата претенция и да присъди на ответното дружество сторените от тях разноски, а именно да присъди сумата от 350 лв. юриск. възнаграждение.

За ищеца, редовно призован за съдебно заседание, в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв.Г. Д. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа исковата претенция. Претендират се разноски по делото.

За ответника редовно призована за съдебно заседание, не се явява законен представител, не изпраща и процесуален такъв, като с депозирана преди съдебно заседание предявеният против ответното дружество иск се оспорва като недопустим и неоснователен.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите по приложеното към настоящото производство изпълнително дело № *** год. на *** при ***РС, се установява, че същото е образувано на *** год., въз основа молба от „Агенция за събиране на вземания“ АД и изпълнителен лист от *** год., последният издаден по ч.гр.дело № *** год. по описа на ***РС въз основа подлежаща на изпълнение Заповед № *** год. на ***РС. С така издадения изпълнителен лист ищецът в настоящото производство Г. е бил осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, сумата от 1619,07 лева – главница; 183,48 лева – договорна лихва за периода от 26.05.2008 год. до 26.05.2010 год.; 1023,62 лева – лихва за забава за периода от 28.09.2009 год. до 30.06.2015 год.; законната лихва от подаване на заявлението в съда – 01.07.2015 год. до окончателното изплащане на задължението, ккато и сумата от 356,52 лева, представляваща съдебни разноски, от които 56,52 лева – държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателя е поискал налага на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, което същият получава от работодателя „***С.

С Разпореждане от 07.10.2015 год. на *** при ***РС е бил постановен запор с изпращане на запорно съобщение до *** С., като третото задължено лице с писмено уведомление от 12.11.2015 год. по изп.дело е уведомило ***, че приема за основателно вземането върху което се налага запор, както и че ежемесечно ще се изплаща сумата от 15,07 лева.

С молба от 03.08.2016 год. взискателя по изп.дело е поскал от ДС и извръшване на справки за притежаваните от длъжника банкови сметки в ***, *** и ***.

С постановление от 20.09.2016 год. на *** при ***РС /по молба на взискателя от 16.09.2016 год./ е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „***“ и „***“ .

По молба на взискателя и с постановление на *** при ***РС от 20.11.2017 год. е бил 2 наложен и запор върху банковите сметки на длъжника в „***“ , „***“ и „***“ .

С молба от 29.03.2019 год. взискателя е поискал от *** в случай, че длъжникът има активни банкови сметки извън тези в ***, върху същите да бъде наложен запор, а с молба от 17.04.2019 год. взискателя е поискал по отношение на длъжника да бъде наложен запор на банковите му сметки в банка ***.

С постановление на *** при ***РС от 18.04.2019 год. е наложен запор върху сметките на длъжника в „***“.

На 05.05.2021 год. взискателя е поискал ново действия по изпълнението, а именно налагане на запор на трудовото възнаграждение, което длъжникът получава от работодателя „***“ гр.С.

С постановление от 10.05.2021 год. на *** при ***РС е било прекратено изпълнителното производство по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като ***е приел, че не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от взискателя.

Въз основа на същият изпълнителен лист по молба на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ от 12.04.2022 год. до *** при ***РС е било образувано изпълнително дело № *** год. по описа на *** при ***РС, като взискателя е поскал справки по отношение на длъжника в КАТ и РБСС за притежаваните от длъжника банкови сметки, както и в случай, че притежава такива, върху тях да бъде наложен запор.

С разпореждане от 14.04.2022 год. на *** при ***РС е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „***“ и „***“.

С молба от 06.12.2022 год. взискателя е поискал от *** да извърши справка в РБСС за притежаваните от длъжника банкови сметки, и в случай, че има такива извън тези в ***, върху тях да бъде наложен запор.

С молба от 25.10.2023 год. от взискателя до *** при ***РС, взискателя е поискал да бъдат извършени справки в КАТ, НАП и в РБСС, и в случай, че длъжникът получава доходи от трудово правоотношение или има активни банкови сметки извън тези *** и ***, върху тях да бъде наложен запор.

С постановление на *** при ***РС от 26.10.2023 год. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в Банка ***.

С молба от 21.11.2023 год. взискателя е поискал от *** при ***РС налагане на запор върху МПС – Ситроен Ц4 Пикасо, с рег.№ ***.

С постановление от 22.11.2023 год. на *** при ***РС е бил наложен запор върху посочения от взискателя лек автомобил собственост на длъжника.

На 23.11.2023 год. по изпълнителното дело е постъпило плащане извършено от длъжника на сумата в размер на 2142,87 лева, като по молба на взискателя от 23.11.2023 год.

*** при ***РС е вдигнал запора върху банковата сметка на длъжника в ***.

С постановление на *** при ***РС от 30.01.2024 год. е било спряно изпълнението по 3 изпълнително дело № *** год. по описа на *** при ***РС на основание чл.454, ал.1 ГПК, а в последствие и въз основа на издадена по гр.дело № *** год. обезпечителна заповед № *** год.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

С предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

Наведеното от ищеца основание за недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по давност в рамките на образувания срещу него изпълнителен процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на ***, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая видно от материалите съдържащи се в изпълнително дело № *** год. по описа на *** при ***РС, последното предприето изпълнително действие по изпълнителното дело е от 18.04.2019 год. , когато с постановление на *** при ***РС от 18.04.2019 год. е наложен запор върху сметките на длъжника в „***“. С предприемането на това изпълнително действие погасителната давност, 5-годишна за задълженията за главницата и 3-годишна за задълженията за лихва, е била прекъсната. От прекъсването на давността е започнала да тече нова давност както за главницата, така и за лихвата.

Тук следва да се посочи, че съгласно дадените разяснения с Тълкувателно решение № 2/2023 год. на ОСГТК на ВКС на Р България от 30.05.2024 год., че при перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяване на делото. В случая нова погасителна 4 давност по чл.116, б.“в“ ЗЗД е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие по изп.дело *** год. - 18.04.2019 год. и към 14.04.2022 год.

/по искане на взискателя предприемане на изпълнително действие по изп.дело с молба от 12.04.2022 год/, когато по изп. дело № *** год. по описа на *** при ***РС е предприето изпълнително действие - запор върху банковите сметки на длъжника в *** и „***, не изтекъл както 5-годишния давностен срок за вземанията за главница, така и 3-годишния давностен срок за вземанията за лихва. С предприетото изпълнително действие от 14.04.2022 год. по изп.дело № *** год. по описа на *** при ***РС погасителната давност отново е била прекъсната и е започнала да тече нова давност. Последното предприето по изп.дело № *** год. по описа на *** при ***РС е от 22.11.2023 год. на *** при ***РС, когато е бил наложен запор върху лек автомобил собственост на длъжника, поради което и към датата на входиране исковата молба на ищеца в съда и към датата на приключване на съдебното дирене по делото не изтекла погасителната давност както за вземането на главница, така и за вземането за лихва.

Отново видно от дадените с Тълкувателно решение № 2/2023 год. на ОСГТК на ВКС на Р България от 30.05.2024 год. е, че Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново /какъвто е настоящият казус/.