Определение № 3813 от 03.08.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3813 гр. Бургас, 03.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА. П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 2025212010***** по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Н. П. Т., ЕГН ********** от гр. Бургас против В****** з******* к******* “*******“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, п.к. 8000, *********, представлявА. от Л**** С*** Д******* за отмяна на решенията на ОС, проведено на 26.04.2025г. като незаконосъобразни, евентуално да се отменят само решенията по т.1 и т.10 от дневния ред.

Ищецът заявява, че е член кооператор в ответната кооперация, като на 26.04.2025г. се е провело годишното общо събрание на кооперацията при съответния дневен ред, записан в покА.та. Твърди, че УС на кооперацията е разгласил покА.та за събранието на сайта й, който е съвсем нов и кооператорите не са знаели, че на него ще бъдат публикувани новини за дейността на юридическото лице, в това число покА.та за ОС. Повечето кооператори са били уведомени по телефона ден или два преди събранието. Събранието е нелегитимно свикано, тъй като липсва ред в устава за разгласяване на покА.та. Твърди се, че решението за приемане на нов кооператор е незаконно, понеже няма данни той да отговаря на условията на чл.9 от устава и чл.8 от закона. За разпореждането с недвижими имоти трябва да се вземе решение с мнозинство повече от 2/3 от гласовете, което изискване в случая не е спазено, понеже свикването на ОС е опорочено. Така се опорочава и кворумът на ОС. На практика минимален брой кооператори са взели решенията в ущърб на другите кооператори.

Ответникът е подал отговор, като оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Член кооператор е бил дядото на ищеца – Г. П. Т., но не е ищецът или неговият баща.

Дядото и бащата са починали, а наследяването на членствено правоотношение в кооперация е недопустимо. Членството се прекратява със смъртта на кооператора. След смъртта на дядото на ищеца, неговото членство се е прекратило. Членственото правоотношение не може да се наследява. За да стА.т членове, наследниците трябва да подадат молба и да бъдат приети по надлежния ред. Бащата на ищеца не е бил кооператор. Действал е само като пълномощник на своя баща. Ищецът също не е член кооператор. Той не е наследил членство от баща си, който въобще не е бил и член, а и не е спазил процедурата, за да стане кооператор. Ищецът няма легитимацията да оспорва взетите решения. Той не е подал молба съгласно устава, за да бъде приет за кооператор. Няма и решение на УС за неговото приемане, нито последващо решение на ОС. Евентуално може да се приеме, че ищецът се 1 явява само наемодател на земя, съгласно договор за наем. По същество искът се оспорва като неоснователен. ПокА.та за събранието е публикувА. в две печатни издания – национален и регионален вестник. Отделно е оповестена и чрез залепянето й в сградата на кооперацията, в пенсионерски клубове, публикувА. е и в сайта на кооперацията. Спазен е срокът от публикуване на покА.та до провеждане на събранието. Уставът не забранява използването на интернет сайт за публикуване на покА.та. ПокА.та е била публично достъпна в законовия 14-дневен срок. Законът не изисква персонално връчване на покА.та на всеки кооператор, поради което е без значение, че повечето членове, както твърди ищецът, са уведомени по телефона ден-два преди събранието. Приемането на нови кооператори е извършено правомерно, според Устава. Утвърдени са вече взети решения на УС. Приемането на нови кооператори не нарушава правата на ищеца. Законосъобразни са и решенията за приемане на годишния доклад, приемане на основни насоки за дейността на кооперацията, приемане на доклад и план за работа на контролния съвет, приемане на ГФО, избор на одитор и освобождаване от отговорност на председателя. Тези решения са декларативни и не нарушават правата на кооператорите. Решението за разпореждане с имоти е с предварителен характер. Всички решения са взети в съответствие с Устава и ЗК. Моли делото да бъде прекратено, евентуално исковете да бъдат отхвърлени.

С нарочна молба от 18.09.2025г. ответникът е заявил, че ищецът е бил вписан в списъка на кооператорите в протокола от ОС поради допусната техническа грешка в списъците, водени от старото ръководство на кооперацията. Пропуснато е да се запише, че ищецът е пълномощник на своя баща. През годините той е бил третиран единствено като пълномощник. Той не притежава качеството на кооператор.

По процесуалната легитимация на ищеца да предявява иска, съдът намери следното:

Съгласно чл.58, ал.1 ЗК решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава, могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния съд по седалището й. Според ал.2 искът може да се предяви от всеки член на кооперацията, от контролния съвет, от кооперативния съюз, в който членува кооперацията, или от прокурора. Следователно, за да може ищецът да иска отмяната на решенията, той трябва да е кооператор.

Въпросът дали Т. е член на кооперацията стои за разглеждане пред съда още с подаване на иска. Исковата молба е оставена без движение, като е указано на ищеца да представи надлежни доказателства, че е член на кооперацията. В отговор той е представил фактури от 1995г., издадени на името на неговия дядо Георги Ангелов Т.. Заявено е, че след смъртта на дядото на ищеца, бащата на ищеца, а след това и самият ищец, са стА.ли член кооператори, като наследници.

След издадено съдебно удостоверение в полза на ищеца, да се снабди с доказателства за своето членство в кооперацията, от стрА. на ВЗК ***** е постъпило уведомително писмо, в което е записано, че след проверка в архива не може да се издаде удостоверение, че ищецът е член кооператор, защото няма решение на УС по чл.10, ал.1 от Устава за одобряване на неговата кандидатура за кооператор, няма решение на ОС по чл.10, ал.4 от Устава, за окончателно приемане на Т. като кооператор и не се установява наличието на писмена молба по чл.10, ал.2 от Устава за членство.

При това положение съдът е указал на Т. да представи извлечение от книгата на кооператорите, в която да са записани имената и адреса му и списък на присъстващите на общото събрание на 26.04.2026г. кооператори.

В изпълнение на указанията, ищецът е представил списък на член кооператорите към 20.10.2023г., в който той е записан под № 822, като е отразено, че е постъпил на 05.04.1996г., на основание двете фактури от 1995г. При тези данни съдът е приел, че Т. има процесуалната легитимация да подаде иска, доколкото се легитимира с писмени доказателства като член кооператор. БРС се е произнесъл по спирането на решенията и е 2 изпратил исковата молба за отговор.

Междувременно ищецът е представил и списък на кооператорите, присъствали на общото събрание през 2011г. и в този списък отново е записано неговото име.

Подадена е от Т. и молба от 08.08.2025г., в която той твърди, че е наследник на своите дядо и баща, като дядо му е бил първоначалният член кооператор, а бащата на ищеца, а после и самият ищец, са наследили членственото правоотношение с кооперацията.

Заявил е, че актове за членството трябва да са налични само за неговия дядо.

В отговора си ответникът е оспорил, че ищецът е член кооператор. Представил е заявление от Г. П. Т., дядото на ищеца, от 09.09.1998г., до кооперацията, в което той е записал, че ще продължи членството си в кооперацията. Приложен е протокол от 25.03.2006г. на ОС на кооперацията, където Н. Т. е присъствал и е направил изказване като представител на Георги Т.. Общото събрание е взело решение, че приема листата с предложените пълномощници, като под номер 10 е Н. П. Т.. Наличен е договор за наем от 2000г., с който Георги П. Т. е отдал под наем на кооперацията собствената си земеделска земя. Налице е пълномощно от П. Г. Т., с което упълномощава Н. П. Т. да получи полагаемата му се рента за стопанската 2014/2015г., както и друго пълномощно да подпише договор за наем на земеделска земя.

С договори за наем от 2019г., 2020г., 2021г., 2022г, 2023г., 2024г. и 2025г. Н. П. Т. е отдал под наем на ответната кооперация своя земеделска земя. Преди това, такива договори е сключвал баща му П. – през 2016г. и 2018г., а ищецът е упълномощаван от баща си да получава наема. През 2013г. П. Г. Т. е сключил с ответника договор за внасяне на земеделска земя в кооперацията са съвместно обработване на основание чл.31, ал.4, т.3 ЗК. През 2006г. и 2003г. Паскал е отдал свои земи на кооперацията под аренда.

Представен е списък на кооператорите, присъствали на процесното събрание и в него фигурира името на ищеца. Ответникът с нарочна молба е заявил, че ищецът е вписан в списъка поради техническа грешка в списъците, датиращи от старото ръководство на кооперацията. Всъщност Т. е бил пълномощник на своя баща.

При насрочване на делото съдът е указал на ищеца да посочи от кога датира неговото членство в кооперацията и дали подкрепя твърденията си, че е наследил членството си на кооператор от своите дядо и баща или твърди, че е приет като кооператор с решение на УС, което след това е утвърдено от ОС.

Представена е книга на член кооператорите, в която е записано името на ищеца, като е отбелязано, че членството му е възникнало през 1993г. Името на Т. фигурира и в списъка на член кооператорите към 20.10.2013г., но там е записано, че е постъпил в кооперацията през 1996г. Т. е записан като кооператор и в списъка към 20.11.2025г.

В съдебното заседание ищецът е заявил, че е приет за кооператор с нарочно заявление от негова стрА. и съвместно заявление с неговия баща през 2005г., по взаимно съгласие на двамата, с което бащата се съгласява членственото му правоотношение и дяловете му като кооператор да бъдат прехвърлени на неговия син. Ответникът е оспорил тези твърдения.

Разпитаният св. И., член кооператор на ЗПК, е заявил, че познава Н. Т. от 2003г. като наемател на сграда на кооперацията. Оттогава той присъствал на всяко общо събрание и е правел изказвания. Свидетелят бил на процесното събрание и според него всички, присъствали там, са били кооператори.

На съда е известно, че има решение на ОС от 22.11.2025г., с което ищецът е бил заличен от книгата на член кооператорите с мотив, че няма гласувано решение за окончателното приемане на Т. и той е бил вписан в книгата без да са налице условията за възникване на членство. Ищецът е подал искова молба за отмяна на решението и е образувано гр. дело № 820/2026г., което е висящо.

3

При това положение съдът счита, че ищецът не доказва по несъмнен начин, че има членствено правоотношение с ответната кооперация.

Сегашният закон за кооперациите, в чл.8 изрично разпорежда как дадено лице може да бъде прието за член кооператор – то следва да подаде писмена молба и управителният съвет да вземе решение за приемането му. Членството подлежи на утвърждаване с решение на общото събрание, а ако няма такова утвърждаване, членството ще се прекрати. Това е режимът за приемане на нови членове по сегашния закон, действащ от 1999г. Отмененият ЗК, действал преди това, също е предвиждал такъв режим на придобиване на членство – чл.9 от този закон.

Уставът на кооперацията, приет на 03.06.2023г. е разписал същата процедура по приемането на нов кооператор. В чл.10, ал.9 е записано, че наследниците на починал членкооператор могат да стА.т членове на кооперацията съобразно наследствените им дялове, ако отговарят на поне едно от условията по чл.9, ал.1 и в 6-месечен срок от настъпване на смъртта на наследодателя подадат молба до управителния съвет, че желаят да стА.т членове.

В едномесечен срок след решението на управителния съвет за приемането им за членове на кооперацията, същите трябва да внесат в кооперацията встъпителна вноска. По делото е приложен и старият Устав, приет през 2000г., според който нов член се приема по молба на лицето с решение на УС, което подлежи на утвърждаване от ОС. Според чл.11, правото на членство е непрехвърлимо и ненаследимо.

Ищецът не доказва да е изпълнил законовата процедура по приемането му за член кооператор. Не представя нито решение на УС за приемането му, нито последващо решение на ОС за одобряване на приема. В хода на делото Т. е поддържал различни твърдения за това как е стА.л кооператор, тезата му по този въпрос е променлива и колеблива. Първо е заявил, че е стА.л кооператор като наследник на своите дядо и баща, след смъртта им. Законът обаче не допуска след смъртта на кооператор, неговото членствено правоотношение на бъде наследено от наследниците му. В ЗК няма такава разпоредба. Членството се прекратява със смъртта на починалия кооператор, а неговите наследници могат да имат само имуществени претенции – чл.14 ЗК. Така че няма как Т., след смъртта на своите дядо и баща, да е стА.л кооператор по наследяване. Впрочем, ответникът признава единствено членството на дядото на ищеца, но не и на неговия баща. При всички положения обаче членственото правоотношение на дядото не преминава по наследство към внука му, сегашният ищец.