Определение № 3805 от 11.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3805 гр. София, 11.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. М. УРУМОВ

Съдебни

МИМО-ГАРСИЯ СТ. ГРУЕВ заседатели: ПАВЛИНКА СТ. А.ОВА Г.А като разгледа докладваното от Н. М. УРУМОВ Наказателно дело от общ характер № 20231110208190 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

Производството е образувано по искане на председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ за присъждане на направените от НБПП разноски в хода на съдебното производство по процесното дело за възнаграждение на защитника на осъденото лице Г. К. С. – адв. Н. Г..

Наказателното производство по посоченото дело е приключило с присъда, с която подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото обвинение и която е влязла в сила.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК повелява, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, то последният следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Видно от решение № СФ-11492-17148/2024 от 04.07.2024 г., НБПП е определило на адв. Г. възнаграждение за осъществената защита на първа инстанция в съдебното производство в размер на 200 лева.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Искането се явява процесуално допустимо, като подадено от активно легитимирано лице. Същото е депозирано в надлежна форма.

Разгледано по същество, искането се явява неоснователно.

1

Следва да се зачете доказателствената стойност на приложеното по делото решение на НБПП, от което се установява, че на служебния защитник на осъденото лице, от страна на НБПП, е изплатено, на основание чл. 22, ал. 2, вр. чл. 17, ал. 2 от НЗПП, възнаграждение от 200 лева за предоставената по делото правна помощ във фазата на първоинстанционното съдебно производство.

Съдът счита, че в конкретния случай подсъдимият не следва да бъде осъждан да заплати сторените разноски, защото защитата е била задължителна, с оглед обстоятелството, че лицето е било задържано под стража (макар и по друго дело).

Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПП, правната помощ по чл. 21, т. 1 и 3 е безплатна, а нормата на чл. 23, ал. 1 от същия закон сочи, че системата за правна помощ по чл. 21, т. 2 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Тук следва да се отбележи, че правилото на чл. 23, ал. 2 от ЗПП предвижда, че системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В тези случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ.

Имайки предвид установените по-горе фактически обстоятелства, както и посочените правни разпоредби, съдът намира, че в този случай С. не следва да бъде осъждан да заплаща стойността на правната помощ, която му е оказана от НБПП.

Воден от горното, СРС, НО, 112-и състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на НБПП за осъждане на Г. К.

С. да заплати стойността на предоставената му правна помощ по НОХД 8190/23 г. на СРС.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред СГС, в 72 дневен срок от съобщаването му на СРП, осъденото лице и защитника.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

3