Решение № 258 от 04.02.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2452/2024
- Вид
- Решение № 258
- Подписан
- 04.02.2026
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Закон за електронните съобщения
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 258 гр. Бургас, 04.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря А.СТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20242120102452 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 92, ал.1 ЗЗД от „Йетел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу А. М. П., ЕГН ********** с искане да се признае за установено, че ответницата дължи сумата от 781.51 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка и сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 12.08.2020 г. между „Йетел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ и ответницата е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план Тотал+ с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС с месечен абонамент за първоначалният срок в размер на 29,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалният срок в размер на 33,99 лв. П. не изпълнява задълженията си по договора.
На същата дата към посоченият Договор за мобилни услуги е сключен и Договор за лизинг, с който на ответницата са предоставени за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, платими чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски , всяка от които в размер на 6,04 лв. Ищецът твърди, че към настоящият момент пакетът с базови аксесоари не е върнат на лизингодателя и ответницата не изпълнява поетите задължения и по този договор.
На същата дата 12.08.2020 г. между „Йетел България“ ЕАД
/с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ и ответницата е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план Тотал+ с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС с месечен абонамент за първоначалният срок в размер на 35,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалният срок в размер на 39,99 лв. А. П. не изпълнява задълженията по договора.
На същата дата към посоченият Договор за мобилни услуги на ответницата е предоставено мобилно устройство марка Alcatel Is 2020 Dual Grey на преференциална цена като в договора е посочена и стандартната цената на предоставеното устройство без абонамент и размерът на направената отстъпка. На същата дата към посоченият Договор за мобилни 1 услуги е сключен и Договор за лизинг, с който на ответницата са предоставени за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, платими чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски , всяка от които в размер на 2,25 лв. Ищецът твърди, че към настоящият момент пакетът с базови аксесоари не е върнат на лизингодателя и ответницата не изпълнява поетите задължения и по този договор.
Ищецът твърди, че към настоящият момент пакетът с базови аксесоари по договорите не е върнат на лизингодателя.
Задълженията на ответницата са индивидуализирани във фактури с номера:
7308435779/15.08.2020 г. за отчетен период 12.08.2020 г. – 14.08.2020 г. и срок за плащане до 30.08.2020 г. за сумата от 80,64 лв.; 7309729239/15.09.2020 г. за отчетен период 15.08.2020 г.
– 14.09.2020 г. и срок за плащане до 30.09.2020 г. за сумата от 97,14 лв.;
7310966251/15.10.2020 г. за отчетен период 15.10.2020 г. – 14.10.2020 г. и срок за плащане до 30.10.2020 г. за сумата от 78,28 лв.; 7313635769/15.12.2020 г за отчетен период 15.11.2020 г. – 14.12.2020 г. и срок за плащане до 30.12.2020 г. за сумата от 536,56 лв.;
В срокът по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозира нарочно становище, с което поддържа исковата молба и пледира за нейното уважаване.
В съдебно заседание ответникът се представлява от служебно назначения му особен представител – адв.И., която счита исковете за основателни и моли за решение, с което исковете да бъде уважени.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна стрА. следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 3036/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, за претендираните с исковата молба суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3642 от 01.12.2023 г. по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1 от ГПК поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК в законовия едномесечен срок заявителят е предявил настоящите искове, които се явяват процесуално допустими.
За да бъдат уважени предявените положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, в тежест на ищеца бе да докаже съществуването на твърдяното правоотношение по договорите за доставка на електронни съобщителни услуги, предоставяне на услугите по договорите на ответника в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси и предаване на вещите по договорите.
По иска с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца бе да докаже възникване на валидно правоотношение по договор за лизинг межд страните, съдържанието на това правоотношение, както и че е предал на лизингополучателя лизинговата вещ.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение с ответницата по силата на твърдените договори за мобилни услуги и договорите за лизинг към тях с посоченото съдържание, наличието на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договорите поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера на уговорената неустойка.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните от ищеца вземания.
Не се установява да са налице основания за недействителност на посочените договори, като липсва оспорване на това, че ответникът е сключил процесните договори, поради което съдът приема, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения. Видно от представените по делото писмени доказателства, включително клаузите на чл.4 от всеки от договорите за лизинг, както и обстоятелството, че във всеки един от договорите за мобилни услуги се съдържа изявление за предадена сим карта от ищеца на ответника, то съдът приема, че тези обстоятелства са достатъчни, за да установят изпълнение на задълженията на ищеца по процесните договори. Предвид това, съдът намира за доказано наличието на сключени между страните действителни договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на които ответникът дължи на ищеца процесните вземания, както и сключени между страните действителни договори за лизинг, по силата на които ответникът дължи на ищеца процесните вземания. Отделно от изложеното, следва да се посочи, че от ищеца са представени справки за детайлно потребление във връзка с всеки един от сключените договори за мобилни услуги, от които се установяват действително потребените услуги, както и се установява коректното изчисление 2 на фактурираните услуги. Размерите на месечните абонаментни такси са посочени в договорите за мобилни услуги и се дължат предварително от потребителя, за да получи достъп до услугите, за които са сключени индивидуалните договори като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя зависи, дали ще се възползва от предоставения му достъп и ще използва услугите на мобилния оператор или не, като при всички случаи той ще дължи уговорената абонаментна такса. Ответникът не оспорва, че е имал достъп до мрежата на оператора, че е получил и употребил претендираните мобилни услуги извън стандартните месечни пакети. В процесните договорите за лизинг са посочени техните съществени условия – броят и размерът на лизинговите вноски и техния падеж.
Същите са сключени на 12.08.2020г. за срок от 23 месеца, което налага извода, че към датата на приключване на устните състезания по делото, всички лизингови вноски – тези за изплащане на мобилното устройство и допълнителните базови аксесоари са падежирали, което обстоятелство следва да бъде отчетено като относимо при решаване на настоящия спор. Установява се, че процесното мобилно устройство ALCATEL 1S2020 Dual Grey e било закупено от ответницата на преференциална цена при сключване на договор за мобилни услуги за предпочетен номер +***, като изрично в договора са посочени стандартната цена на устройството – 319, 90 лв., преференциалната цена, на която е предоставено – 89, 99 лв. и размерът на направената отстъпка – 229, 91 лв. В настоящия случай, потребителят е получил преференциалната цена за устройството именно, с оглед очакването, че той ще изпълнява задълженията си по договора за мобилни услуги за периода, за който е бил сключен, като с оглед отпадане на правната връзка, явяваща се основание за преференцията, потребителят дължи пълната стойност на апарата, тъй като в противен случай би се обогатил неоснователно.По делото не се твърди и не се установява ответникът да е изпълнил задълженията си за заплащане на посочените суми за мобилни услуги и за лизингови вноски, нито да е върнал лизинговите вещи поради което съдът приема, че същите са дължими в претендираните размери.
По исковете за присъждане на неустойки:
За уважаване на исковете по чл.92 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че в договорите съществуват валидни уговорки за неустойки при прекратяване на всеки от договорите по вина на потребителят преди изтичане на срока и същият е прекратен по предвидения в него в него и в закона ред. Съдът намира, че в настоящия случай се касае до хипотеза не за прекратяване на договорите, както се твърди в исковата молба, а до разваляне на договорите по смисъла на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Процесните договори са двустранни, като в случай че длъжникът не изпълнява задължението си поради причини, за които той отговаря, се касае за възможност за „разваляне на договора“ от стрА. на оператора по смисъла на чл.87 от ЗЗД, а не за прекратяването му. В постоянната си практика ВКС е изразявал становище, че развалянето по чл.87 от ЗЗД следва да се различава от възможностите за едностранно прекратяване на договора, които не изискват виновно неизпълнение на задължение на длъжника /Така Определение № 600 от 6.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 993/2011 г., II т. о./. Ето защо терминът „прекратяване“, употребен в договорите, е неправилен и той е относим единствено към възможността за прекратяване на облигационната връзка по „инициатива на потребителя“, каквато по делото не се твърди, нито се доказа да е настъпила. Нарушението на задълженията на потребителя по договора е основание за развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на неустойката.
Предвид изложеното неустойката по всички договори не се дължи за неизпълнение на парично задължение, а е последица от разваляне на договорните отношения между страните поради причини, които стоят изцяло у потребителя.
В случая не е извършено едностранно „прекратяване“ на договорите по инициатива на доставчика, тъй като само по себе си уговарянето в негова полза на това потестативно право, не е достатъчно то да се счете, че същото е възникнало, а е необходимо да са налице материалните предпоставки, при които страните са се договорили, че ще се породи, като освен това правоимащият трябва да уведоми другата стрА. по сделката, че упражнява това си право. В представените индивидуални договори, сключени с ответника, липсват клаузи относно начина за уведомяване на страните при изменение, респ. предсрочно прекратяване или разваляне на договора. Твърди се, че договорът е развален едностранно, поради виновно неизпълнение от стрА. на ответника. Доколкото обаче се касае за писмен договор и при липсата на други уговорки, то изявлението за развалянето му също следва да бъде извършено в писмена форма и да е достигнало до другата стрА. – чл. 87, ал. 1 ЗЗД. В случая, по делото не са ангажирани доказателства в такава насока, липсва писмено изявление от ищцовото дружество, достигнало до ответника, с което той да е уведомен, че ако в 3 определен срок не погаси задълженията си, договорът ще бъде развален. Действително и съобразно практиката на ВКС, при наличие на остА.лите предпоставки по чл.87 от ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника – (така Решение № 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. по описа на ВКС на РБ, II т. о.).
Разпечатката съдържа 31 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/029e83d1-705b-41b0-a37a-d61937fa6274