Решение № 391 от 13.12.2022, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Административно наказателно дело 98/2022
- Вид
- Решение № 391
- Подписан
- 13.12.2022
- В сила
- 06.01.2023
- Състав
- Стела Петрова Колчева
Цитирани разпоредби
- чл.38, ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.100, ал.1т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.137а · Закон за движението по пътищата
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4,т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.80, ал.1,т.5 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.178 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1,т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 391 гр. Враца, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20221420200098 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по жалба на П. К.
П. от гр.Бургас против НП № 1173/12.08.2011 г., издадено от Началник РУ-ПолицияВраца към ОДМВР-Враца, с което за извършени две нарушения по чл.137а ЗДвП и по чл.100, ал.1т.1 ЗДвП, са наложени две административни наказания „глоба” в размер на 50.00 лв. и 10.00 лв., съответно на основание чл.183, ал.4,т.7 ЗДвП и чл.183, ал.1,т.1 ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП поради допуснати нарушения на процесуалния закон. На това основание се иска НП да бъде отменено.
Ответната страна не е ангажирала представител и конкретно становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, настоящият съдебен състав намира за установено следното:
Конкретното административно-наказателно производство е образувано със съставянето на АУАН №1173/13.07.2011 г. против настоящия жалбоподател за извършени нарушения по чл.137а, ал.1 и чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на един свидетел и е подписан от „нарушителя“-настоящ жалбоподател без възражения и с посочен в акта адрес за местоживеене –с.****“ул.“Стара планина“№17.
1
Въз основа на този АУАН, наказващият орган е издал атакуваното НП №1173/12.08.2011 г., с което при идентично словесно и цифрово описание на нарушенията, са наложени две административни наказания „глоба” в размер на 50.00 лв. и 10.00 лв. на основание чл.183, ал.4,т.7 ЗДвП и по чл.183, ал.1,т.1 ЗДвП.
Видно от приложените към административната преписка материали, след издаване на обжалваното НП, АНО не е предприел действия по връчването на самото НП, а е изпратил покана до жалбоподателя на горепосочения му адрес в с.**** за „явяване за връчване на НП“ на посочени в поканата време и място. Поканата е била изпратена с писмо с обратна разписка чрез „Български пощи“. Пратката е била върната в цялост, невръчена и с отметка върху обратната разписка от 24.10.11 г., че „получателят се е преместил на друг адрес“. Други действия по връчване на НП не са били предприемани от страна на АНО, като на 26.10.2011 г. върху обжалваното НП е била направена отметка за приложение на чл.58, ал.2 ЗАНН и влизането му в сила на 03.11.2011 г.
Настоящият жалбоподател научил за съществуването на въпросното НП едва през 2021 г. по друг повод -издадена ЗПАМ по ЗДвП и последващото й обжалване по административен ред пред АС-Бургас.
Според представените по делото удостоверения от Община-Бургас за промени на настоящ и постоянен адрес, към релевантната 2011 г., жалбоподателят е имал официално регистрирани и известни други постоянен и настоящ адреси, различни от този, посочен в процесните АУАН и НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
1.В процесуален аспект:
Съгласно чл.58, ал.2 ЗАНН, когато наруштелят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, АНО отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая обаче, и предвид наличните доказателства се оказва, че жалбоподателят в качеството му на „нарушител“, изобщо не е бил търсен за връчване на НП. Бил е търсен за връчване на покана „за явяване за връчване на НП“, какъвто способ за уведомяване за издадено НП не е предвиден нито самостоятелно в ЗАНН, нито в приложимите по силата на чл.84 ЗАНН разпоредби на чл.178 и сл.НПК. Отделно от това се установи и че в случая не е налице и втората, кумулативна хипотеза на неизвестен адрес, за да се приеме, че АНО е можел да приложи разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая АНО незаконосъобразно е провел процедурата по връчване на обжалваното НП, съответно и че незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН.В логическа последователност от това неправилно приложение на процесуалния закон, 2 обжалваното НП понастоящем се явява не „влязло в сила“, съответно и жалбата срещу него не е просрочена, процесуално допустима е и подлежи на разглеждане по същество.
2.В материално-правен аспект:
Гореконстатираното процесуално нарушение на чл.58, ал.2 ЗАНН, на свой ред е довело до запазване висящността на административно-наказателното производство с всички произтичащи от това законови последици. В конкретния случай тези последици се изразяват в невъзпрепятствено изтичане на всички възможни давностни срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност, както обикновена, така и на абсолютна давност, съгласно чл.80, ал.1,т.5, вр.чл.81, ал.3 НК и които давностни срокове са приложими в настоящето производство, съгласно чл.11 ЗАНН, вр.т.2 от ТП№1/27.02.15 г. на ВКС и ВАС. В конкретния случай посочената в обжалваното НП дата на извършване на нарушението е 13.07.2011 г., спрямо която абсолютния давностен срок за санкционирането му /четири години и половина/ се явява изтекъл още на 13.01.2016 г.
При горните съображения, обжалваното НП следва да бъде отменено, а административно-наказателното производство прекратено.
При този изход от делото, на жалбоподателя се дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, в случая се касае до предоставена безплатна помощ по реда на чл.38, ал.1,т.2 ЗА. Затова и адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено по правилата на чл.7, ал.2,т.1, вр.чл.18, ал.2 НМРАВ в минимален размер от 300.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.6, вр.чл.24, ал.1,т.3 НПК, вр.чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1,т.5 НК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП №1173/12.09.2011 г., издадено от Началник РУ-Полиция-Враца към ОДМВР-Враца, с което на П. К. П. от гр.Бургас, ЕГН:**********, за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.4,т.7 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв., както и за извършено нарушение на чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.,т.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10.00 лв. и
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство по горепосоченото НП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Враца ДА ЗАПЛАТИ на адв.П. Ж. Х.-АК-Бургас,
ЕГН:********** адвокатско въднаграждение за правна помощ и съдействие по настоящето дело в размер на 300.00 лв.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4