Решение № 472 от 05.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Варна , 04.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100503060 по описа за 2020 година

Производството въззивно, образувано по реда на чл.258 ГПК.

С решението на ВРС-ХХХІVс-в № 3684/04.08.2020г по гр.д. № 2789/2020г Е ОСЪДЕНА Прокуратурата на Република България гр.София бул.„Витоша” № 2, да заплати на М. А. А. ЕГН ********** от гр.Варна ж.к.„Възраждане” бл.65 вх.3 ап.57, сумата от 3000лв, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатите и поддържани обвинения в извършване на три деяния по чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 НК и три деяния по чл.159в вр.чл.26 ал.1 НК, по които А. е оправдан с влязла в законна сила присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 30.03.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението, като Е ОТХВЪРЛЕН искът за разликата над присъдените 3000лв до претендираните 20000лв, на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, както и да заплати на ищеца сумата от 10лв-сторени по делото разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Срещу постановеното решение са подадени въззивни жалби от двете страни, поставящи във висящност изцяло постановеното от ВРС решение.

С въззивната жалба вх.рег.№ 261972/21.08.2020г Районна прокуратура-Варна обжалва решението в неговата осъдителна част за присъдената в поза на ищеца сума от 3000лв –обезщетение за претърпени неимуществени вреди и съответно за дължимата сума от 10лв - сторени по делото разноски.

1

Счита решението за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна в тази част.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№ 365933/15.09.2020г. от М. А. А. , в който изразява становище за неоснователноост на жалбата, тъй като счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Моли за неговото потвърждаване в тази част и за присъждане на разноски за възивната инстанция.

Насрещната въззивна жалба вх.рег. № 265908/ 15.09.2020г е подадена от ищеца М. А. А. срещу решението в неговата отхвърлителна част.

Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна в тази част и за присъждане на цялата претендирана сума за обезщетение.

Производството е образувано по исковата молба на М. А. А., в която излага, че бил привлечен като обвиняем за шест престъпления - три обвинения по чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 НК и три обвинения по чл.159в вр.чл.26 ал.1 НК, за това, че бил използвал лица за развратни действия, използвайки масажно студио, в което наеманите от него служителки предоставяли на клиентите си еротични услуги, като образуваното срещу ищеца производство приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 30.03.2019г.

Поради незаконосъобразно воденото срещу него наказателно производство твърди, че е претърпял неимуществени вреди за период над две години, започнал от момента на действията по разследване на органите на МВР на 18.09.2017г и продължил дори след оправдателната присъда, влязла в сила на 30.03.2019г.

Твърди, че неимуществените му вреди се изразявали в продължително унижение и подигравки, дистанциране на много хора от него, уронване на престижа и доброто му име в обществото, влошаване на здравословното му състояние, причинено от стреса.

Поради уронения престиж и добро име се е наложило да напусне дома на своята майка, която също станала обект на подигравки и подмятания. Налагало се да обяснява на всички близки и роднини, че не бил извършвал действията, за които е обвинен.

Твърди още, че партньорката му към него момент и майка на малолетния му син, прекратила контактите си с него като пряка последица от воденото срещу него наказателно производство и унижение, което рефлектирало както върху нея, така и върху собственото им дете.

Твърди още, че се чувствал дискомфортно, наблюдаван и следен. Вследствие зрелищните действия по разследването в салона за масажи, извършени пред погледите на всички съседи, колегите на ищеца загубили мотивация за работа и затова скоро салонът затворил.

С оглед горното моли за осъждането на ответната страна да му заплати обезщетение 2 за претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000лв, явяващи се пряка и непосредствена последица от повдигнатото и поддържано обвинение, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателна присъда–30.03.2019г до окончателното изплащане на горната сума, както и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответната страна ПРОКУРАТУРАТА НА РБ е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на иска. Счита същия за недоказан, като твърди, че неимуществените вреди не са пряка и непосредствена последица от дейността на Прокуратурата и затова не попадат в обхвата на чл.4 ЗОДОВ, а са следствие от поведението на околните.

Оспорва, че ищецът не е представил доказателства за установяване действително претърпените неимуществени вреди, нито такива, които да доказват, че преди образуването на наказателното производство той се е ползвал с добро име и авторитет в обществото.

Възразява, че представената по делото медицинска документация отразявала констатирани здравословни проблеми на А., но не и причините за възникването им.

Приложените разпечатки от интернет публикации не съдържали изявления на органи на Прокуратурата, нито конкретни данни за личността на ищеца, така че с тях да са засегнати по някакъв начин доброто му име и чест.

Твърди се още, че нямало приложени доказателства за датата, на която А. бил привлечен като обвиняем, която да се счита за началото на периода, от който започнал да търпи неимуществени вреди, а това от своя страна има значение за основателността и размера на претенцията му.

Счита размерът на претендираното обезщетение за силно завишен и не съответстващ на принципа за справедливост. това е така, защото спрямо ищеца е била приложена найлеката мярка за неотклонение „подписка” и затова правата и свободите му са били ограничени в най-малка степен. Самото производството протекло в кратки и разумни срокове.

Що се отнася до искането за присъждане на законна лихва прави възражения, че претенцията същата представлява акцесорен иск, чиято основателност е обусловена от главния иск за вреди. Затова при неоснователност на последния, неоснователна е и претенцията за акцесорното вземане за законна лихва.

По отношение искането за присъждане на разноски счита, че в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани такива поради липсата на доказателства за установяването на реалното им заплащане.

Така предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.

3

СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна:

От приложеното като доказателство НОХД № 2660/2018г на ВРС-Іс-в, в което се съдържат материалите и от досъдебното производство № 373/2017г по описа на ОД на МВРВарна, се установява, че по повод получена информация в Отдел „Криминална полиция“при ОД на МВР-Варна, в масажно студио, находящо се в гр.Варна ул.„Братя Шкорпил” № 12, се предлагали сексуални услуги. По този повод на 18.09.2017г били извършени ОИМ, изразяващи се в проведено наблюдение на студиото за времето от 11.00ч до 16.30ч, разпит на свидетели, когато в условията на неотложен случай били предприети действия по задържане на лицата от салона и било извършено претърсване и изземване. От приложения по досъдебното производство протокол за претърсване и изземване в неотложен случай с последващо съдебно одобряване от 18.09.2017г е видно, че това действие било извършено в присъствието на ищеца М. А. А..

На 19.09.2017г на А. били снети обяснения /л.122-І, досъд.пр-во/ и с Постановление от 14.05.2018г ищецът М. Ал.А. е било привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер за това, че

- на неустановена дата през м.окт.2016г в гр.Варна набрал отделно лице–И.Ю. М.ова, независимо от съгласието му, с цел да бъде използвано за развратни действия–блудствени, като деянието било извършено чрез обещание за облага - престъпление по чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 НК;

- в периода на неустановена дата през м.окт.2016г до 18.09.2017г в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, използвал лице, пострадало от трафик на хора – И.Ю.

М.ова, за развратни действия – блудствени, независимо от съгласието му - престъпление по чл.159в вр.чл.26 ал.1 НК;

- на неустановена дата през м.ноем.2016г в гр.Варна набрал отделно лице – Р.Д.Ц.Д., независимо от съгласието му, с цел да бъде използвано за развратни действия – блудствени, като деянието било извършено чрез обещание за облага - престъпление по чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 НК;

- в периода на неустановена дата през м.ноем.2016г до средата на м.ян.2017г, в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, използвал лице, пострадало от трафик на хора – Р.Д.Ц.Д., за развратни действия – блудствени, независимо от съгласието му престъпление по чл.159в вр.чл.26 ал.1 НК;

- на 20.08.2017г в гр.Варна набрал отделно лице–С.В.К., независимо от съгласието му, с цел да бъде използвано за развратни действия – блудствени, като деянието било извършено чрез 4 обещание за облага - престъпление по чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 НК;

- в периода 20.08.2017г до 10.09.2017г в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, използвал лице, пострадало от трафик на хора – С.В.К., за развратни действия – блудствения, независимо от съгласието му - престъпление по чл.159в вр.чл.26 ал.1 НК.

С постановлението на М. А. А. е определена мярка за неотклонение „Подписка“.

Постановлението е предявено на ищеца на 16.05.2018г, на която дата А. е бил разпитан в качеството му на обвиняем. На същата дата са му били предявени и материалите от разследването.

С обвинителен акт от 13.06.2018г ищецът е бил предаден на съд, по който е образувано НОХД № 2660/2018г на ВРС-Іс-в.

С присъда № 72/14.03.2019г М.А. е бил признат за невиновен за извършване на престъпления по чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 НК и чл.159в вр.чл.26 ал.1 НК и на осн.чл.304 пр.1 НПК е бил оправдан по предявените обвинения. Присъдата е влязла в законна сила на 30.03.2019г.

В рамките на съдебното производство пред ВРС са били проведени четири съдебни заседания, като по едно от тях не е бил даден ход на делото. На всяко с.з. ищецът се е явявал лично.

От приложената на л.24 от НОХД № 2660/2018г справка за съдимост се установява, че ищецът не е бил осъждан до него момент.

По делото са представени от ищеца 6бр статии от електронни медии с публикувана информация за проведена специална операция, при която бил разкрит публичен дом в центъра на Варна, като по данни на Пресцентъра на Полицията за 24 часа бил задържани наемателят на помещението – 37-годишен мъж, неосъждан, варненец и три жени. Само в една от статиите са посочени инициали на задържания мъж – М.А.

По делото е прието като доказателство лист за преглед на пациент от 18.12.2018г и фиш за спешна медицинска помощ от същата дата, от които е видно, че ищецът е потърсил лекарска помощ във връзка с пристъп на тахикардия.

За установяване на преживените болки и страдания ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез показанията на свидетелите М. М.ова М.ова /майка на ищеца/ и Х.Н.А..

Свид.М.ова, чиито показания се ценят при условията на чл.172 ГПК, излага, че воденото срещу сина й наказателно производство е оказало влияние на цялото му семейство и че е станало повод да се раздели с партньорката си; сестра му не желаела да общува с него.

Задържането му и обвиненията срещу него станали достояние на съседи и познати, които узнали за това от интернет. В резултат на това започнали да шушукат, че синът й бил 5 сутеньор, държал проститутки. Самата свидетелка узнала от сина си за задържането му, тъй като тогава му позволили да проведе телефонен разговор и той се обадил на майка си.