Решение № 1273 от 24.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1273 гр. Варна, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20223100501287 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по ВЖ вх.№20537/28.03.2022г., подадена от А. Д. А., ЕГН **********, Варна, представляван от адв.И. А. от ВАК, срещу решение №401/21.02.2022г., постановено по ГД №14872/2021г. на XLI състав на ВРС, с което е уважен предявения от ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА ЕООД иск за приемане за установено спрямо ответника А. Д. А., с ЕГН **********, адрес ****************, че същият ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД,

ЕИК 103002253, гр.Варна, ул.

„Прилеп“№33, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №3845/30.07.2021г. по ЧГД № 11131/2021г. по описа на ВРС за сумата 577.92 /петстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ - главница, дължима за периода от 11.02.2019 г. до 06.08.2020г., представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен №*******, за които са издадени фактури за периода от 18.03.2019г. до 07.08.2020г. за обект, находящ се в ************; за сумата 88.78 лв.

/осемдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/, обезщетение за забава, изчислено за периода от 17.04.2019г. до 27.07.2021г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 29.07.2021г. до изплащане на вземането.

В жалбата се твърди, че постановеното решение в уважителната му част /тъй като е 1 налице и отхвърлителен диспозитив за част от обезщетението за забава/ е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че решението е постановено при оспорена от ответника справка за недобора като частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила. В този смисъл въззивникът твърди, че не е установено реалното доставяне на количеството вода, обективирано във фактурите, издадени за съответния период, каквото оспорване ответникът е поддържал още с отговора на исковата молба. Не се оспорват показанията на водомера, но въззивникът поддържа, че оспорва истинността на отразената реално потребена вода. Ищецът не е доказал спорното обстоятелство. Освен това, въззивникът поддържа и възражение срещу изправността както на индивидуалния водомер, така и на общия водомер в сградата. Твърди че за тази неизправност общественият доставчик е бил уведомен по друго гр.дело относно същия водомер. /ГД №17961/2018г. на ВРС/, но същият не е дал предписания на потребителя за извършване на периодична проверка, не е извършил такава и не е начислил количеството вода по реда на чл.25, ал.8 и ал.10 от ОУ. Не се оспорва, че водомерът е бил в крайна сметка сменен по инициатива на потребителя. Въззивникът счита претенцията на ВиК –Варна за недоказана. Претендира отмяна на решението и вместо това отхвърляне на исковете, вкл. в частта за разпределените разноски за заповедното и исковото производство. Претендира се адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.3 от ЗА.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпило становище по жалбата от насрещната страна Водоснабдяване и канализация –Варна ЕООД.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът чрез адв.А. поддържа жалбата.

Въззиваемата страна ВиК –ВАРНА ООД не се представлява във въззивното производство, но с писмена молба, подадена чрез ю.к.В.Г., заявява, че поддържа неоснователността на жалбата. Изразява становище по същество както и прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции.

За да се произнесе по жалбата съдът констатира, че производството е било образувано по искова молба на ВиК – Варна ООД за установяване по отношение на ответника А. Д. А., съществуването на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД №11131/2021г. на 41 състав на ВРС, за общо сумата от 667.21 лева, от които 577.92 лева главница, представляваща фактурирани реално доставени на ответника ВиК услуги за периода 11.02.19г. до 06.08.2020г.; 89.29 лева, обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, начислено върху главницата за периода от 17.04.19г. до 27.07.2021г., относно абонатен №*******, за обект в **************, на основание чл.422 ГПК.

В исковата молба се твърди, че претендираната главница представляват реално предоставени услуги на ответника в процесния период февруали 2019г. – август 2020г., фактурирани от м.03.2019г. ведно с начисленото обезщетение за забавено плащане съгласно Общите условия на оператора,2 действали в периода 2006 и 2014г. Твърди се, че абонатът не е оспорил начислените му суми. Твърди се, че претендираната сума представлява цена за реално доставени и отчетени ВиК услуги на посочения адрес чрез използване на електронен 2 карнет/таблет.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Д. А. чрез адв.И. А., за неоснователност на исковете.

Оспорва се изрично реалната консумация на претендираното за плащане количество вода, отразена в справка за недобора. Последният документ е оспорен като невярно отразяващ реално доставените ВиК услуги на абоната. Твърди се, че процедурата по реално отчитане не е спазена. Освен това се твърди, че индивидуалният водомер, чрез които се извършва замерването на ползвана вода, не представлява годно средство за техническо измерване, не отговаря на изискванията на закона. Твърди се, че ищцовото дружество не е спазвало и изискването на периодична проверка на СТИ, не е давало предписания за извършване на такава в тримесечен срок, поради което е следвало да отчете изразходваната вода по реда на чл.25, ал.8 и ал.10 от ОУ. Прави се довод, че поради неспазване на тези изисквания, операторът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Твърди се общият водомер в сградата също не е годно техническо средство за измерване и не отговаря на изискванията на Закона за измерванията и подзаконовите нормативни актове към него. Поддържа се неправилно отчитане на потребеното количество вода, поради което и неоснователност на иска. На следващо място се оспорва качеството потребител на А. А. но не се навеждат конкретни възражения. Твърди се още, че в цитираната в исковата молба Наредба №4/14.09.2014г. не е предвидено задължение на потребителя за подаване на възражение срещу начисленото му количество вода. Неподаването на такова възражение не е равносилно на признание на иска. Претендира отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок, при интерес от обжалване. Жалбата и отговора са надлежно администрирани.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част; по отношение правилността на съдебното решение въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Пред въззивната инстанция страните не правят нови доказателствени искания и не въвеждат нови твърдения, различни от изложените в първоинстанционното производство.

И пред въззивната инстанция се поддържат възражения за неизправност на СТИ както и за липса на реален отчет на изразходваното количество ВиК услуги/вода/, съответно за невярност на отразеното от ВиК оператора в справка за недобора, чиято истинност също е била своевременно оспорена от потребителя.

По делото са приложени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени с решение на ДКЕВР от 11.08.2014г.; Решение Ц20/28.12.2018г. на КЕВР за изменение на одобрени цени на водоснабдителни и 3 канализационни услуги за 2019г.; решение Ц-37/23.12.2019г. за изменение на същите цени за 2020г. ведно с извадка от периодичния печат за публикуване на измененията.

Представена е справка за недобора на частен абонат по аб.№*******, на името на И.

А. С., за посочения адрес в **************, която обхваща периода от м.март 2019г. до последно показание от 07.10.2021г. Видно от същата справка метрологична проверка за годност на СТИ е правена през 2008г.

От приобщената по делото ССЕ /на л.41/ се установява, че съобразно издадените от ищеца фактури за процесния период ответникът дължи сумата от общо 577.92 лева, отразени в табл.1. Справката за недобора и представения регистър на вземанията по кл.номер на абоната отразява период на потребление 11.02.19г. до 06.08.2020г.

Изчисленията съобразно издадените за периода фактури съвпада с този по справката за недобора на частен абонат и е в размер на 577.92 лева. Вещото лице е изчислило и обезщетението за забавено изпълнение в размер на 88.78 лева, съобразно падежа на всяка една фактура, предвиден в чл.33 е чл.34 от ОУ до 27.07.21г. /подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ В т.4 от заключението вещото лице е извършило съпоставка на Справката за недобора със Справка за облога и плащанията на частен абонат като е установило, че липсва отразено плащане по фактурите. Отразеното частично плащане съдът констатира, че не касае процесния период, а непосредствено предходен период на потребление м.10.2018г. – 11.02.2019г., поради което това плащане в размер на 42.54 лева е ирелевантно за спора. В заключение, не е налице плащане по процесните фактури.

В ССЕ е установено също, че към момента на изготвянето процесният водомер е бил сменен /така и в съдебно заседание – към 2020/2021г./ с нов водомер с №20-104801 като към датата на смяната показанията на процесния водомер №134657 са били 1731 куб.м.

/колкото са отразените и в заявлението за прехвърляне на партида от 23.12.2020г. /на л.53/ За процесния период не е налице промяна в СТИ.

По делото е представен и Опис на отчети на абонат №******* от таблет до 28.01.22г., в който е отразено показанието на индивидуалния водомер в имота на абоната за процесния период както и начина на отчитане – дали е извършен реален отчет на техническото средство или показанията са снети по друг начин. Видно е че в процесния период са налице отбелязвания за извършен реален отчет, но така също за самоотчет и неотчетени показания. Въз основа на описа съдът намира, че се удостоверява систематично снемане показанията на водомера от инкасатор въз основа на извършен реален отчет.

Приложено е и заявление от 23.12.2020г. /след процесния период/ за промяна на титуляра на партидата от А. Д.А. в полза на И. А., с ползвател 1 човек. В заявлението ответникът е подписал отразените към този момент показания на СТИ от 1732 куб.м. и се е съгласил със същите. Доколкото заявлението удостоверява неизгодни за потребителя факти, същото се ползва с материална доказателствена сила относно обстоятелството, че отразеното в него отговаря на действително доставеното и потребено количество вода.

Както бе посочено по-горе, не са ангажирани доказателства, че потребителят е предприел оспорване на начислените му количества вода съгласно чл.34 от ОУ. Не са налице 4 възражения за преустановяване на ВиК услугите, липса на обитаване на обекта, липса на приемственост в предходните и следващи показания на водомера, смяна на СТИ или съпътстващо производство по установяване техническата му неизправност, съотв.невярно отчитане на потреблението. Същевременно се установява от счетоводната експертиза, че не е налице заплащане на която и да е от издадените 17 бр. фактури за процесния период. При това положение съдът намира въведеното с отговора и поддържано с жалбата оспорване за бланкетно.

Във въззивното производство не е повдигнат спор относно качеството потребител на въззивника А. А., а и горното се установява от приложените писмени доказателства – заявление за смяна на партида, извлечение от справка на АВп както и справката за недобора на частен абонат. Промяната в титуляра на партидата е заявено от ответника А. непосредствено след процесния период, поради което и съдът приема, че към периода по исковата молба именно А. е бил титуляр на партидата. Този извод е синхорнизиран и със справката от АВп. Спрямо потребителите на ВиК услуги важат действащите актуални ОУ на дружеството, които за процесния период са одобрените от ДКЕВР през 2014г., приложени по делото. Потребителят на ВиК услуги в процесния имот, тъй като не се спори, че същият е водоснабден, дължи заплащане на консумираната количество вода и заплащане на останалите услуги по пречистване и отвеждане на отпадните води.