Решение № 39 от 11.05.2025, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Елхово, 11.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря Т А В като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20222310100422 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

След влизане в сила на прекратителното определение № 629 от 14.12.2022 г. с което на основание чл.130 от ГПК, производството в частта на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК от С. П М., действащ, чрез пълномощник адв. Е. Н. от АК – Стара Загора, против П. К. П. от с.Кукорево, общ.Тунджа, обл.Ямбол е прекратено като недопустимо и съдът е отхвърлил молбата на ищеца С. П М., за конституиране в процеса на Д И Д и прекратително определение № 199 от 09.06.2023 г., с което на основание чл.130 от ГПК съдът е прекратил производството, в частта на исковата претенция за установяване по отношение на ответника В. В., че Р С П не дължи на ответниците В. В. и П. П., наследници на К К сумата от 31583,42 лева по образувано изпълнително дело № 2022310400018 по описа на ДСИ при РС – Елхово, поради погасяване на задължението по давност, поради недопустимост на иска в тази му част, като предявен от ненадлежна страна, производството по делото е висящо по предявения от ищеца С. П М., действащ, чрез пълномощник адв. Е. Н. от АК – Стара Загора отрицателен установителен иск против ответника В. К. В., наследник на К Т К - б.ж. на гр. Елхово, с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че С. П М., като солидарният длъжник не дължи сумата 31 583.42лв. /тридесет и една хиляди петстотин осемдесет и три лева и четиридесет и две стотинки /, включваща: главница в размер на 9 000.00 лв. /девет хиляди /, лихва в размер на 20 557.89 лв. / двадесет хиляди петстотин петдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/, разноски по делото в размер на 55.00лв /петдесет и пет лева /, такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на PC Елхово в размер на 1970.53лв. /хиляда деветстотин и седемдесет лева и петдесет и три стотинки/, по образуваното изп.д. № 2022310400018 по описа на ДСИ при PC Елхово, поради изтекла петгодишна давност и обезсилване на изпълнителен лист № 210/03.11.2005 година на Окръжен съд – Ямбол.

Ищецът С. П М. в исковата си молба твърди, че с присъда № 56/01.2.2002г. е осъден солидарно с Р С П да заплати на К Т К, б.ж. на гр. Елхово, чийто наследници са 1 ответницата и П. К. П. /починала/, неимуществени вреди в размер на 6000.00/ шест хиляди лева / лева за първо престъпление и 3000.00/ три хиляди лева / лева за второ престъпление, ведно със законната лихва считано от датата на увреждане - 02.03.2002г. до окончателно изплащане на сумите.

Твърди, че до м. февруари 2022г. пострадалият и неговите наследници не са предприемали спрямо него и Р С П действия за принудително събиране на вземането. В края на м. февруари 2022 г. ищецът е получил покана за доброволно изпълнение от ДСИ при PC Елхово за сумата 31583.42лв., включваща главница в размер на 9000.00лв., лихва в размер на 20557.89лв. и разноски по изп.д. № 2022310400018 в размер 55.00лв, образувано по молба на ответница В. В. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.11.2005г. По изпълнителното делото са били начислени и такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на PC Елхово в размер на 1970.53лв.

Сочи още, че до момента срещу него и Р С П не са били образувани изпълнителни дела, че Р С П не е получавал покана за доброволно изпълнение, както и че описаните погоре задължения са погасени по давност още преди образуване на изпълнителното производство пред ДСИ, тъй като присъдата е влизала в сила на 10.12.2002г. Давността е започнала да тече от тази дата и не е била спряна или прекъсната и е изтекла на 10.12.2007г.

Към момента на образуване на изпълнителното дело общата погасителна давност от 5 / пет / години е била изтекла и погасена по давност възможността за принудително изпълнение на вземанията.

С оглед горното е било заявен искане съдът да постанови решение, с което да установи по отношение на ответницата В. К. В. и П. К. П., наследници на К Т К - б.ж. на гр.

Елхово, че ищецът не дължи на ответниците сумата 31 583.42лв., включваща: главница в размер на 9 000.00 лв., лихва в размер на 20 557.89 лв., разноски по делото в размер 55.00 лв. и такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на PC Елхово в размер на 1970.53лв., по образуваното изп.д. № 2022310400018 по описа на ДСИ при PC Елхово, поради изтекла давност и обезсилване на изпълнителен № 210/03.11.2005 година на Окръжен съд – Ямбол.

Както се посочи по - горе производството по отношение на заявената искова претенция по отношение на П. К. П. съдът прекрати с определение № 629 от 14.12.2022 г. на основание чл.130 от ГПК.

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства и направил доказателствени искания.

Претендира и присъждане на направени по делото разноски.

В срока за отговор ответникът В. К. В. е депозирала отговор на исковата молба в който е заявила, че признава иска. Направила е и искане да бъде освободена от заплащането на разноски по делото предвид направеното от нея признаване на иска.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява. Представлява се от процесуалния си пълномощник адв. Е. Н. от АК – Стара Загора. Последната поддържа иска на изложените в исковата молба основания. В хода по същество моли иска да бъде уважен като основателен и доказан. Моли за присъждане на направените от ищеца разноски в производството, представляващи заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

Представя списък на разноските.

Ответницата редовно призована не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че срещу ищеца С. П. М. е издаден изпълнителен лист № 210 от 03.11.2005 2 година от ОС –Ямбол. Същият е издаден въз основа на влязла в сила присъда № 56/10.12.2002 година, постановена по НОХД № 210/2002 година по описа на ОС – Ямбол, и съгласно същия ищецът в качеството на подсъдим заедно с трето лице за настоящото производство - Р С П при условията на солидарна отговорност е осъден да заплати на К Т К, ЕГН ********** неимуществени вреди от извършени две престъпления - за едното 6000 лева и за другото 3000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 02.03.2002 година до окончателното изплащане на сумите.

Изпълнителния лист е бил издаден на наследниците на К Т К – В. К. В. и П. К. П..

Установява се от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 9403-13-001/04.01.2022 година, издадено от Община Елхово, че К Т К е починал на 14.06.2004 година и е оставил двама наследника по закон, низходящи, две дъщери - ответницата в производството В. В. и нейната сестра П. К. П., която е починала на 20.05.2020 година и по отношение на която съдът прекрати производството.

Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на ответницата В. с вх. № 19/10.01.2022 година на ДСИ при РС – Елхово, е образувано изпълнително дело № 18/2022 година описа на ДСИ при ЕРС.

В молбата е направено искане да се пристъпи към принудително изпълнение срещу длъжиците по изпълнителния лист, като длъжниците са изрично посочени - ищеца и Р С П.

Изпълнителното производството е било образувано против ищеца и лицето Р С П.

От направеното отбелязване върху изпълнителния лист се установява, че въз основа на същия по – рано е било образувано изпълнително дело № 254/2005 година, за сумата 9267 лв., което е било прекратено на 26.08.2009 година.

Видно от поканата за доброволно изпълнение изпратена до ищеца М., задълженията му по изпълнителното дело към 23.02.2022г. /л.18 от изп. дело/ възлизат на 31583,42 лв. и включват: главница в размер на 9000 лв. – олихвявема сума, законна лихва в размер на 20557,89 лв., 55 лв. - разноски по изпълнителното дело и 1970,53 лв. такса по чл.53 от ТДТССГПК. Поканата е била връчена на ищеца на 25.02.2022 г.

На 07.03.2022 г. длъжника по изпълнителното производство и ищец в настоящото е депозирал възлажеине, с твърдения вземанията по изпълнителното производство да са погасени по давност, депозирана е и жалба която не е разгледана като нередовна.

На 03.07.2023 година ответницата В. К. В. е депозирала молба пред ДСИ при ЕРС, с която е поискала производството по изпълнителното дело образувано срещу ищеца М. и Р П да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК.

С постановление от 04.07.2022 г. ДСИ при ЕРС е постановил прекратявана на изпълнителното производство по изпълнително дело № 18/2022 година по описа на ДСИ при РС – Елхово на основание чл. 433, ал.1 т.2 от ГПК.

Постановлението за прекратяване е влязло в сила от 26.07.2023 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК в частта за установяване недължимостта на сумата от 55 лева разноски по изпълнително дело № 18/2022г. по описа на ДСИ при РС –Елхово и сумата от 1970,53 лева – такси по чл.53 от ТДТССГПК, са недопустими поради следните съображения:

Разноските в изпълнителното производство представляват последица от водения изпълнителен процес. Разпределението на разноските е последица от прекратяването или не на изпълнителното производство. В разпоредбата на чл. 79, т. 1 от ГПК изрично е уредена хипотезата, че при прекратяване на изпълнителното дело съгласно чл. 433 от ГПК, освен 3 поради плащане, какъвто не е разглежданият случай, разноските не са в тежест на длъжника.

В случая се установява, че в хода на настоящия процес изпълнителното производство е прекратено с постановление от 04.07.2023 г. на ДСИ при РС – Елхово по писмено искане на взискателя, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Наличието на правен интерес е положителна поцесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. След като изпълнителното производство е прекратено от съдебния изпълнител и няма данни за претендирани по същото разноски от ищеца с оглед прекратяването му, то за ищеца е отпаднал правният интерес от предявения отрицателен установителен иск касателно разноските и таксите в изпълнителното производство.

При така установеното съдът намира, че производството по делото е недопустимо в частта по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 55 лева - разноски по изпълнително дело № 18/2022 г. по описа на ДСИ при РС – Елхово и на сумата от 1970,53 лева – такси по чл.53 от ТДТССГПК, поради което на основание чл.130, изр. първо от ГПК исковата молба в тази част следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено в тази част.

Обезсилването на изпълнителния лист е допустимо в следствие на обезсилването на основанието по силата на което е бил издаден, или при порочно издаване на самия изпълнителен лист. В конкретния случая случай изпълнителния лист е издаден въз основа на валиден акт – влязла в сила присъда, която е стабилен акт, респ. изпълнителния лист е законосъобразно издаден. Недопустимо е в настоящото производство да се прави ревизия на влязлата в сила присъда, искането за обезсилване на изпълнителен лист № 210/03.11.2005 година на Окръжен съд – Ямбол, се явява нередовно,поради което и в тази част исковата молба следва де бъде върната и производството прекратено.

Настоящият съдебен състав намира, че искът в частта касаеща вземането за главница и лихви независимо от прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 18/2022 г- на ЧСИ е допустим.

Съобразявайки фактите по делото, съдебният състав споделя изводите, залегнали в мотивите към отменителното решение по т. д. № 20/2022 г. на ВКС, І т. о., че при наличие на издаден в полза на ответницата изпълнителен титул за вземанията към ищеца последният има правен интерес от защита с иска по чл.439 ГПК, независимо от факта, че образуваното срещу него изпълнително дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК.