Решение № 2106 от 26.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2106 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20221100102483 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 14209/11.03.2022 г., предявена от В. С.

С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „*******, против „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******.

Ищцата твърди, че на 19.03.2020 г., около 16.50 ч., в гр. София, на бул. „Стефан Тошев“, С. Т. Т., при управление на мотоциклет „БМВ 1000Р“, с peг. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с пешеходката В. С. С., която се намирала на осевата линия на платното за движение, където изчаквала да пресече булеварда.

По случая било образувано досъдебно производство № 11102/20 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 11748/20 г. по описа на СРП, което с постановление от 12.08.2021 г., било прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК.

Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП, е получила следните увреждания: фрактура на таза, изразяваща се в: счупване на пубиса - срамната кост, и счупване на ацетабулума; болка и оток в областта на дясно ходило; подкожен хематом на вдясно теменнотилно; подлежащо счупване на тилната кост; главоболие, гадене, световъртеж.

1

След ПТП, В. С. С. била приета в УМБАЛ „Царица Йонна – ИСУЛ“, където била извършена закрита репозиция на фрактурата. На 22.03.2020 г., ищцата била изписана от болницата с предписано медикаментозно лечение и препоръки за покой.

Ищцата твърди, че от причинените й от описаното ПТП увреждания е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания, за продължителен период от време. Освен това, ищцата не можела да се самообслужва и да изпълнява ежедневните си рутинни занимания, включително и да работи за период от 4 месеца. Стресът от настъпилото произшествие, причинените травми, престоят в болницата, както и продължителното възстановяване, се отразили негативно и на психическото и емоционално състояние на В. С.. Нуждата от чужда помощ и невъзможността да работи, също й причинила притеснение и емоционален дискомфорт.

Ищцата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, в размер на 1080.17 лева.

В исковата молба се твърди, че към датата на ПТП, по силата на застрахователна полица № BG/11/120000794531, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно мотоциклет „БМВ 1000Р“, с peг. № ******* , включително и на водача С. Т. Т.. По повод на процесното ПТП, ищцата отправила искане да й бъде изплатено застрахователно обезщетение от „ЗАД А.“ АД за претърпените имуществени и неимуществени вреди, но обезщетение не й било заплатено.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: - сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, и - сумата от 1080.17 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЗАД А.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП – 19.03.2020 г., по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на С. Т. Т., като водач на мотоциклет „БМВ 1000Р“, с peг. № С А ******* К, както и че ищцата е поканила ответника й заплати застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни.

Оспорва, че застрахованият водач – С. Т. Т. е отговорен за настъпване на процесното ПТП, както и оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП.

Твърди, че водачът С. Т. Т., при управлението на мотоциклет „БМВ 1000Р“, не по своя 2 вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, не е нарушил виновно правилата за движение и за него С.тието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Твърди, че ударът е настъпил в опасната зона за спиране на водача на застрахования мотоциклет и същият не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на ПТП. Оспорва и че Т. е управлявал МПС с несъобразена с пътните условия скорост, като твърди, че е управлявал МПС със съобразена скорост, в полагащата му се лента за движение.

Ответникът твърди, че единствената причина за настъпване на ПТП е поведението на пешеходеца В. С., която е предприела пресичане на необозначено за целта място, на булевард с четири ленти за движение - по две във всяка посока, разделени с двойна непрекъсната линия, при наличие на две пешеходни пътеки в близост, между спрели автомобили, внезапно, без да се огледа, без да съобрази поведението си с останалите участници в движението и конкретно с приближаващия се към нея мотоциклет „БМВ“. В. С. имала възможност да възприеме приближаващия се мотоциклет „БМВ“ и да съобрази поведението си с конкретната пътна обстановка, но не го е сторила. Евентуално, ответникът твърди, че ищцата е удължила ненужно пътя и времето за пресичане и/или е спряла без необходимост на платното за движение.

Описаното поведение на ищцата представлявало нарушение на чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата. Появата на пешеходец на мястото на настъпване на произшествието, представлявало непредвидима опасност не само за водача на мотоциклет „БМВ“, с peг. № *******, но и за всеки друг участник в движението по пътищата. Твърди, че е налице самоувреждане от страна на пешеходката, която сама е поставила живота и здравето си в опасност, поради което и не са налице основания за ангажиране отговорността на „ЗАД А.“ АД.

Ответникът оспорва и твърденията на ищцата, че е изчаквала на осевата линия, за да пресече. Твърди, че поведението на пострадалата е единствената причина за настъпване на ПТП и представлява непредвидима опасност за водача на мотоциклет „БМВ“.

Ответникът оспорва настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП пътнотранспортно произшествие и всички, описани в исковата молба травматични увреждания.

Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която с поведението си, описано по-горе, е нарушила чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата, като приносът за настъпване на вредите бил 90 %.

Ответникът оспорва и размера на предявените искове, като счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и неоснователно 3 завишен, несъобразен със социално – икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД и със съдебната практика.

Ответникът оспорва и претенцията за лихва. Моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.

45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 19.03.2020 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица BG/11/120000794531, „ЗАД А.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи мотоциклет „БМВ 1000Р“, с peг. № *******, включително и на водача С.

Т. Т.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 10.09.2022 г., л. 73).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Съдът приема за установено по делото, че на 19.03.2020 г., около 16.50 ч., в гр.

София, на бул. „Стефан Тошев“, е реализирано пътнотранспортно произшествие между мотоциклет „БМВ 1000Р“, с peг. № *******, управляван от С. Т. Т., и ищцата В.

С. С., която била пешеходец, в разултат на което ищцата е пострадала.

4

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 19.03.2020 г. г. от инспектор при ОПП-СДВР, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът има характер на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.

По случая е било образувано досъдебно производство № 11102/20 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 11748/20 г. по описа на СРП, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

С постановление от 12.08.2021 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, производството по ДП № 11102/20 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр.

№ 11748/20 г. по описа на СРП, е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, и чл. 199 НПК (след като пострадалата В. С. С. е направила искане за прекратяване на наказателното производство).

Относно настъпването на процесното ПТП, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Т. Т., Н. К. К., В. Д. Т., и Б. С. В.-Т..

На 19.03.2020 г., свидетелят С. Т. Т. управлявал мотоциклет „БМВ 1000Р“, с peг. № *******, по бул. „Стефан Тошев“ в посока бул. „Тодор Каблешков“ (в гр.

София). Времето било слънчево и сухо, не валял дъжд или сняг, видимостта била добра. Свидетелят сочи, че е карал с около 25 км.ч., за което бил сигурен, тъй като така показвал километража. Сочи, че на това място по принцип се движи с тази скорост на втора предавка, тъй като имало много хора - имало спирка в района, и поради тази причина карал бавно.

Пътното платно, в посоката на движение на свидетеля, се състояло от две ленти, за насрещно движение - също. Т. карал в лявата лента, тъй като в дясната лента имало паркирани автомобили.

Свидетелят сочи, че непосредствено пред него, на по-малко от 10 метра, е изскочила пешеходка от дясно измежду паркиралите автомобили. Движела се перпендикулярно на пътното платно и тръгнала да пресича, като свидетелят не помни как се е движела (с каква скорост). Жената не се огледала, директно изскочила. На това място нямало пешеходна пътека или светофар. Светофарът бил на повече от 150 метра и бил червен. Свидетелят задействал внезапно спирачната система и спрял за секунди.