Решение № 77 от 28.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Варна, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100502130 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба на С. И. В. И З. Д. Д., чрез адв. Г. /ВАК/ против Решение № 2683 от 12.07.2024 година, постановено по гр.дело № 1692/2024 година по описа на ВРС, с което са били отхвърлени исковите претенции на въззивниците против О. В. Ш. за осъждане ответницата О. В. Ш., родена на **********г., гражданка на *** да заплати сумата от по 2000 /две хиляди/ лева на всеки, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, във връзка с подадена от ответницата жалба до Варненска Районна Прокуратура, по която е била образувана прокурорска преписка под № 9908/23г., прекратена с Постановление на ВРП от 29.11.23г., като неоснователени, по чл.45 от ЗЗД.

Според въззивната жалба неправилно решаващия съд не е отчел наличието на предпоставките за ангажиране отговорността по чл.45 от ЗЗД. Сочи се, че при подаването на жалбата против въззивниците, въззиваемата Ш. е била наясно, че те не са осъществили противоправно действие; сочи се още, че Ш. е сезирала ВРП с цел да се провери дали са монтирали портала без нейното съгласие.Излага се, че действията на Ш.

1 са били целенасочени, още повече, че тя е упрекнала въззивниците в събиране на средства. Също в жалбата се излага, че е налице злоупотреба с право от страна на ответницата и че то няма нищо общо с желанието да се сезира компетентен орган, което е по принцип правомерно поведение. Настоява се решението да бъде отменено и се уважат претенциите.

По делото е постъпил отговор от страна на въззивницата О. В. Ш., с които тя излага аргументи и настоява решението на ВРС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците са редовно призовани, не се явяват, не се представляват. Постъпило е писмено становище от страна на адв. Г., според което се поддържа жалбата и се настоява съдът да отмени решението, като уважи исковете.

Въззиваемата Ш. е редовно призована, не се явява, не се представлява.

За да се произнесе по спора и като съобрази застъпените позиции на страните ВОС намери за установено следното:

Според исковата молба ищците са посочили, че са собственици на недвижими имоти, находящи се в землището на с.Б., които се обслужват от частен път - собственост на фирма „***" ЕООД, ЕИК ***, придобити чрез апортна вноска от фирма „***" ЕООД ЕИК ***, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на Община А., Област Варненска, с адрес на имота: с Б., местност *** и изградените в същия имот СЪОРЪЖЕНИЯ, а именно: -ВОДОПРОВОД И КАНАЛИЗАЦИЯ, които съоръжения са придобити от вносителя-съдружник „***" ЕООД ЕИК *** чрез изграждането му в собствения си имот с идентификатор № ***, и - ЧАСТЕН ПЪТ - Пътното съоръжение е придобито от придобито от вносителя-съдружник чрез изграждането му в собствения си имот с идентификатор № ***, предназначен за второстепенна улица. Описания имот е придобит от вносителя: "***" ЕООД с ЕИК *** чрез покупка на поземлени имоти, находящи се в землището на село Б., Община А., Област Варненска, в местност „***". Също те излагат, че всички собственици на поземлени имоти, достъпът до които се осъществява от 2 този път имат учредено безсрочно право на ползване на пътя, като този достъп се извършва през механична входна врата и пешеходен вход, като имота е ограден от всички страни. Имотът, съставляващ частен път е ограден заедно с всички поземлени имоти, които са индивидуална собственост на физически и юридически лица, като към пътя имотите също имат огради, така всеки имот в рамките на комплекса е ограден, пътя минава по средата на комплекса, а имотите са разположени от двете му страни. Частния път се стопанисва от всички собственици на поземлени имоти, тъй като имат учредено вещно право на ползване върху същия и отговарят за средствата, необходими за закупуване на каквито и да било материали, както и за ремонт и поддръжка на пътя.

Излага се още, че двамата ищци и всички останали собствениците на имоти в комплекса, с изключение на ответницата подменили механизма на порталната врата, тъй като същия беше развален, като тези от собствениците, които искат да ползват механизирано отваряне и затваряне си закупуват дистанционно, а останалите отварят и затварят вратата ръчно. Средствата за закупуване на материалите са били събрани доброволно от собствениците, които желаят да участват, като собствениците /без ответницата/ с личен труд са извършили ремонта на вратата, само ответницата ползва безплатно и без да е участвала в ремонта.също се излага, че ищеца З. Д. Д. - лично и като управител и представляващ „***", ЕИК ***, се легитимира като собственик на имот в рамките на комплекса, съставляващ ПИ с идентификатор ***, а ищеца С. И. В. е собственик на ПИ ***; от своя страна въззиеваемата Ш. е собственик на ПИ *** по ККККР на с.Б., общ.А., обл.Варна, като с нот.акт.25, том Х1_И, дело 5763, вх.рег. № 16355/03.08.2012г. – тя има учредено право на ползване върху частния път, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, описан подробно в настоящата искова молба.

Също според ИМ Ш. е подала във Варненска Районна Прокуратура жалба, по която е образувана пр.пр.9908/23г., с която обвинява ищците, че неправомерно като престъпна група извършват стопанска дейност не по законоустановения ред, като събират такси за ползване на пътя, ограничават достъпа до пътя, поставяйки метална врата, както и че ищеца З. Д. Д. отправя заплахи към тези, които не искат 3 да плащат такси. Ищците считат, че с подаване на жалбата до ВРП ответницата не е целяла проверка на изложените в жалбата твърдения, а е злоупотребила с право, тъй като ги е обвинила, че са участници в организирана престъпна група, както и че извършили действия, с които са нарушили законите в Република България ограждайки чужд недвижим имот и с принуда са събирали средства от живущите в комплекса, горните твърдения ответницата е отнесла до прокуратурата като е била напълно наясно, че те са неверни, тъй като металната механизирана портална врата е била изградена от строителната фирма при изграждане на комплекса и не е поставяна от ищците, както неверни са и твърденията, че същите са принуждавали никого да плаща неправомерно суми, нито са ограничавали достъпа й, горните твърдения за клеветнически и сезирайки прокуратурата с подобни твърдения ответницата е злоупотребила с право, за което носи деликтна отговорност.

От делото и действията на ВРС става ясно, че той /съдът/ е приел за безспорно между страните, че З. Д. лично и като управител и представляващ „***" ЕИК ***, се легитимира като собственик на имот в рамките на комплекса, съставляващ ПИ с идентификатор ***, а ищеца С. В. е собственик на ПИ ***, ответницата О. Ш. е собственик на поземлен имот съставляващ ПИ *** по ККККР на с.Б., общ.А., обл.Варна, като с нот.акт. №25, том XLІІ, дело 5763, вх.рег.

№16355/03.08.2012г. на ответницата е учредено право на ползване върху частния път, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***.

Видно е от Постановление №9908/29.11.2023г. на ВРП, че е прекратена преписката по жалбата на О. В. Ш..

По делото е наличе и Договор за строителство от 2012 година между О. В. Ш. и „***“ ЕООД възложителят придобива право на строеж върху УПИ с №ХХVІІ-75, кв.005, като изпълнителя се задължава по т.3 от договора, да завърши територията на комплекса ..“с ограда по периферията на целия комплекс-пълен фундамент и плътна метална мрежа, бариера при входа на комплекса.“

Разпитани са свидетели - Г. Д.а, съпруга на ищеца З. Д. и Г. В.а, 4 съпруга на ищеца С. В., ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, които сочат, че достъпа до комплекса става през вратичка и плъзгаща се врата. Свидетелката Д.а излага, че след жалбата на О. Ш. в прокуратурата и викане в полицията, има промяна в поведението на съпруга й. Натоварено е ежедневието му, оказан е стрес, отнема от времето му, колегите му, децата знаят. Свидетелката Г. В.а сочи, че в комплекса е идвал полицай, който поканил на разпит съпруга й С. В..

Той се чувствал стресиран, притеснен, изнервен, от несправедливостта, от това несправедливо обвинение, което тя отправи към него, че той е участник в организира престъпна група. Започнал неспокоен сън. Това продължава и сега, защото нещата не са приключили.

Свидетеля А. М. сочи още, че жилищния комплекс се намира в с.

Б.; че той е бил свидетелят управител на фирма, която получила разрешение за строителството на обекта; че договорите за строителство били еднакви с всеки един от собствениците. В договорите е предвидено да се изгражда ограда и бариера на комплекса, дори има и разрешение за строителство, че трябва да има порта и да има ограда. Свидетелят сочи, че има изградена ограда покрай територия на целия комплекс и че от портата, която се затваря, не може да влиза всеки.

При тези данни ВРС е приел, че действията на въззиваемата Ш. не са противоправни и е отхвърлил претенциите.

Виждането на настоящия съд е следното:

Практиката на съдилищата ясно и недвусмислено указва, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.От своя страна справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на закона не е абстрактно понятие, съгласно Постановление № 4 от 1968 година на ВКС – напротив тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, 5 вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. От друга страна пък самия принцип за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие .Самата вреда, като понятие е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности, поради което дължимото обезщетение следва да се определи към този момент. Следователно, за да определи размера на обезщетението, съдът следва да съобрази всички обстоятелства, свързани с причиняването на непозволеното увреждане, които обуславят настъпилите вреди.

От данните по делото е видно, че Ш. е подала две жалби – една по ВМРП и втора до Четвърто РПУ – Варна с изложение, че без нейно съгласие е била поставена метална врата и това е ограничило достъпа й до комплекса. По тези жалби ВРП се е произнесла като е постановила отказ от образуване на до съдебно производство. Никъде обаче не се посочва, че Ш. е отправя обвинения в престъпление или е сезирала органите на правораздаването, че е налице престъпна група. Индикации за това липсват.

Няма спор, че всеки отговаря за вредите, причинени от другиму, но доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконните действия, е изцяло в тежест на ищеца - жалбоподател.

Едва тогава възниква правото за обезвреда на настъпилите вреди, като обезщетението на последните се дължи при наличие на причинна връзка между незаконосъобразните действия и претърпените вреди. То следва да се съизмерва с обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени вреди. Размерът на вредите, обаче е винаги индивидуален и е свързан с конкретността на случая. Т.е. в тежест на ищеца – жалбоподател е да докаже, че действително е претърпял вреди, респ. техния размер, както и причинната връзка между действията на ответната страна и вредоносния резултат. В случая се вземат предвид продължителността на наказателното преследване – ако има такова, неговото отражение върху личността, емоционалното и здравословно състояние на потърпевшия.