Решение № 1810 от 20.12.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1810

Варна, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

СТАНИСЛАВА

СТОЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА административно дело № 20237050701461 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е след обезсилване с решение №

774/23.06.2023 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по въззивно гражданско дело № 582/2023 г., на решение № 3631/23.11.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по гражданско дело № 5906/2021 г., и изпращане на делото по компетентност на Административен съд – Варна, по искова молба на Ц.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу МБАЛ „Света А. – Варна“ АД за заплащане на сумата от 3 886.82 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, причинени от погрешно експертно решение № 1435/087/15.06.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК, Общи заболявания към МБАЛ „Св. А. – Варна“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2021 г. – датата на подаване на исковата молба Твърди се, че поради погрешна оценка на работоспособността на ищцата, направена с ЕР № 1435/087/15.06.2020 г. на ТЕЛК, с което неправилно й е определена трайно намалена работоспособност /ТНР/ 100 % без чужда помощ, за период от 7 /седем/ месеца – от 01.06.2020 г. до 31.12.2020 г., М. неправомерно е лишена от възможността Община Варна да заплаща за личен асистент за чужда помощ, поради което е била принудена сама да си осигурява такъв срещу сумата от 555,26 лева месечно. Сочи се, че по подадена от ищцата жалба с ЕР № 2801/192/14.10.2020 г. на НЕЛК, Специализиран състав по „Вътрешни, белодробни и ССЗ“, ЕР № 1435/087/15.06.2020 г. на ТЕЛК е отменено в частта относно оценката на работоспособността, като е определена 100 % ТНР с чужда помощ, вследствие на което от 01.01.2021 г. отново й е назначен личен асистент от Община Варна.

По подробно изложени съображения в депозирано чрез представител по пълномощие писмено становище исковата молба се поддържа изцяло. Прави се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение за производствата пред настоящата и пред предходните съдебни инстанции.

В съдебно заседание ищцата, представлявана от адв. С.А. от ***, поддържа исковата молба. Моли за уважаването й и присъждане на разноските.

Ответникът – МБАЛ „Света А. – Варна“ АД, в депозиран чрез процесуален представител отговор на исковата молба, изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Счита, че ЕР на ТЕЛК не е незаконосъобразно, тъй като при издаването му е спазена нормативната уредба и в частност разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза. Сочи, че определянето на необходимостта от личен асистент, както и часовете, които ще работи, не са пряко следствие от ЕР на ТЕЛК, а сa резултат от лично желание на ищцата. Оспорва представения граждански договор за личен асистент от 01.06.2021 г. с твърдения, че е нищожен поради абсолютна симулация. Излага аргументи, че същият е сключен една година преди процесния период и приложените протоколи за приемане на извършената работа и разписките към тях не се отнасят за него. Изразява несъгласие с цената на иска, изтъквайки че ако се приеме, че обезщетение се дължи, същото следва да е за 4 месеца, тъй като това е периодът, през който ищцата е била лишена от социални придобивки. Отправя се искане за оставяне без уважение на предявения иск като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност – за намаляване размера на претендираното обезщетение. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание ответникът МБАЛ „СВЕТА А.

- ВАРНА“ АД, представлявано от д-р Е.Ч., чрез процесуален представител адв. О.Н.Т.-К. *** поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на исковата молба, тъй като не е налице една от предпоставките по ЗОДОВ – установяване на настъпили вреди и взаимовръзката им с отменения административен акт – решението на ТЕЛК. Поддържа, че не установено по делото, че ищцата е имала нужда в процесния период /от постановяване на решението на ТЕЛК до отмяната му/ от асистент, поради което исковата молба е недоказана.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и съвкупно, и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

С ЕР № 1716/088/19.06.2019 г. на Първи състав на ТЕЛК, Общи заболявания към МБАЛ „Св. А. – Варна“ /л. 165-166 от гражданско дело № 5906/2021 г. по описа на Районен съд – Варна/, след извършено преосвидетелстване по документи, на Ц.А.М. са определени 100 % ТНР с чужда помощ, дата на инвалидизиране - 21.12.2009 г.

На 23.10.2019 г. между Кмета на Район Одесос

– Община Варна – „доставчик на лична помощ“, Р.П. А. – „асистент“ и Ц.А.М. – „ползвател“, е сключено тристранно споразумение № 27-1 /л. 172-174 от гражданско дело № 5906/2021 г. по описа на Районен съд – Варна/, с предмет: предоставяне от асистента на лична помощ на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя – чл. 1 ал.

1 от споразумението, за срок от 01.11.2019 г. до 01.06.2020 година /чл. 2 от споразумението/.

Съгласно трудов договор № 27-1/31.10.2019 г., сключен с Район Одесос – Община Варна – работодател, Р.П. А. е назначена да изпълнява длъжността „личен асистент“ на Ц.А.М. с работно време 163 часа месечно и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 549.31 лева.

Във връзка с промяна на минималната работна заплата в страната между Район Одесос – Община Варна и Р.П. А. – служител, е сключено С допълнително споразумение към трудов договор № 27-1-1/01.01.2020 г.

/л. 184 от гражданско дело № 5906/2021 г. по описа на Районен съд – Варна/, на служителя, заемащ длъжността „личен асистент“, е определено пълно работно време – 8 часа, и месечно трудово възнаграждение в размер на 715.57 лева.

Със Заповед № 27/29.05.2020 г. /л. 187 от гражданско дело № 5906/2021 г. по описа на Районен съд – Варна/, на основание чл. 325 ал. 1 т. 4 от Кодекса на труда, е прекратено трудовото правоотношение на Р.П. А. ***, на длъжност: личен асистент, считано от 01.06.2020 година.

С ЕР № 1435/087/15.06.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК, Общи заболявания към МБАЛ „Св. А. – Варна“ /л. 17-18 от делото/ по документи е извършено преосвидетелстване на Ц.А.М. като са й определени 100 % ТНР без чужда помощ, дата на инвалидизиране: 21.12.2009 година.

Срещу ЕР № 1435/087/15.06.2020 г. на ТЕЛК е подадена жалба от Ц.А.М., като с ЕР № 2801/192/14.10.2020 г. на НЕЛК, Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ /л. 19-20 от делото/, същото е отменено в частта относно оценката на работоспособността, като й е определена 100 % ТНР с чужда помощ, и е потвърдено по останалите поводи.

Въз основа на тристранно споразумение №

27-2/17.09.2020 г. /л. 192-193 от гражданско дело № 5906/2021 г. по описа на Районен съд – Варна/ и трудов договор № 27-2/24.09.2020 г. /л. 191 от гражданско дело № 5906/2021 г. по описа на Районен съд – Варна/ Р.П. А. *** за личен асистент на Ц.А.М., считано от 01.10.2020 година.

Със Заповед № 27-2/05.10.2020 г. /л. 205 от гражданско дело № 5906/2021 г. по описа на Районен съд – Варна/, на основание чл. 325 ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, е прекратено трудовото правоотношение на Р.П. А. ***, на длъжност: личен асистент, считано от 01.10.2020 година. Като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено неправомерното удължаване на направление № 19003904/30.07.2019 г. за включване в механизма „Лична помощ“ и издадено ЕР на ТЕЛК № 1435/087/15.06.2020 г., с което на потребителя на социалната услуга Ц.А.М. е определена ТНР 100 % без чужда помощ.

По силата на тристранно споразумение №

255/23.12.2020 г. /л. 209-210 от гражданско дело № 5906/2021 г. по описа на Районен съд – Варна/ и трудов договор № 255/23.12.2020 г. /л. 208 от гражданско дело № 5906/2021 г. по описа на Районен съд – Варна/ Р.П. А. е назначена за личен асистент на Ц.А.М. на пълно работно време – 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 789.60 лева, считано от 01.01.2021 година.

С ЕР № 2105/100/12.07.2021 г. на Първи състав на ТЕЛК, Общи заболявания към МБАЛ „Св. А. – Варна“ /л. 21-22 от делото/ след преглед е извършено преосвидетелстване на Ц.А.М. като са й определени 100 % ТНР с чужда помощ, дата на инвалидизиране: 21.12.2009 година.

На 01.06.2020 г. между А. М.М. – заемодател, и Ц.А.М. – заемател, е сключен договор за целеви заем за осигуряване на личен асистент на болната Ц.А.М. за седем месеца /л. 24-25 от делото/, с предмет: осигуряване на целеви заем от 4000 лева от заемодателя на заемателя за заплащане на грижите и чуждата помощ от личен асистент за болната Ц.А.М. с ЕГН ********** /чл. 1 ал. 1 от договора/. Според чл. 1 ал. 2 от договора заплащането на грижите и заплатата на личния асистент на Ц.А.М. се налага, тъй като с погрешно експертно решение № 1435 от 15.06.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК, Общи заболявания към МБАЛ „Св. А. – Варна“, на болната е отнето правото на чужда помощ от личен асистент, който е крайно необходим за нейното обслужване и отиването й на хемодиализа и други лечения. Съгласно чл. 2 от договора, заемната сума в размер на 4000 лева е платена в брой от заемодателя при подписване на договора, който е сключен за срок от 7 /седем/ месеца, считано от 01.06.2020 г. до 31.12.2020 г., когато е падежът за връщане на сумата /чл. 5 от договора/. Според чл. 14 от договора същият има значението и на разписка за получената в брой от заемателя сума от 4000 лева.

По силата на граждански договор от

01.06.2021 г. /л. 31-32 от делото/ Р. А. П. – изпълнител, приема и се задължава да полага грижи добросъвестно и в пълен обем, а именно: да прави сутрешен тоалет, да съпровожда, да храни Ц.А.М. – възложител, и да й помага за всичко необходимо за нормалното съществуване в хигиенно-битов и социален аспект, в качеството си на „личен асистент“, срещу месечно възнаграждение в размер на 555.26 лева за период от 7 месеца, считано от датата на сключване на договора.

За заплащане на месечната заплата и приемане на работата ще бъде съставян констативен протокол за всеки месец, а получаващият заплата ще издава разписка за получаваното – чл. 6 от договора. Според чл. 7 договорът се сключва за срок от седем месеца и влиза в сила веднага след подписването му.

Представени са 7 /седем/ броя двустранно подписани протоколи за приемане на извършената работа по граждански договор № 1 от 01.06.2020 г. и 7 /седем/ броя разписки за получена сума, издадени от Р.П., за месеците от юни 2020 г. до декември 2020 година /л. 33-39 от делото/.

На 30.11.2021 г. е сключен анекс към договор за заем за осигуряване на средства за личен асистент на болната Ц.А.М. за 7 месеца /л. 40-41 от делото/, с който А. М. предоставя на Ц.М. допълнителен заем в размер на 1122 лева с цел осигуряване на средства за заплащане на осигуровките и данъците върху възнаграждението на личния асистент.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен.

За да възникне правото на обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба: 1/ незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; 2/ настъпила вреда в правната сфера на ищеца, включваща реално причинени щети или пропуснати ползи, която следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; 3/ пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки в тяхната логическа последователност носи ищецът, търсещ присъждане на обезщетението. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ.