Решение № 29 от 28.02.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Оряхово, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20221460100206 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с Вх. № .... г. от „ ..... рег.

№ ....., чрез „....., ЕИК ...., със седалище и адрес управление в ....., представлявано от Д.Т.Д., чрез пълномощника си юрисконсулт Н. А. М. срещу Я. В. К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в ..... за признаване за установено, че ответника К. дължи на дружеството ищец сумите от 1177,93 лв. (хиляда сто седемдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за кредит ....., 1,60 лв. (един лев и шестдесет стотинки) договорна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 07.07.2021 г., 33,84 лв. (тридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки) мораторна лихва върху главницата за периода от 05.07.2021 г. до 16.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2021 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото – 25 лв. (двадесет и пет лева) платена държавна такса и 50 лв. (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение. За исковите претенции е издадена Заповед за изпълнение № 221 по чл. 410 ГПК от 02.11.2021 г. по ч. гр. д № 592/2021 г. Претендират се и разноски по делото.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 240, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

От името на ищеца се твърди, че на 05.10.2020 г. между Я. В. К. и „......“ е сключен Договор за кредит ..... Посочва се също, че съгласно сключения договор за кредит, кредиторът е издал на кредитополучателя кредитна карта „...“, с одобрен кредитен лимит от 1000 лв., която сума може да ползва, като е длъжен на ежемесечно на падеж да осигурява по картата минимална месечна сума (погасителна вноска) за възстановяване на кредитния лимит, за да не изпада в просрочие. Сочи се, че при кредитните карти от револвиращ тип са налице две възможности за изпълнение на задължението – пълно погасяване 1 на усвоения кредит или частично – при внасяне на сума в размер на минимална месечна вноска до първо число на месеца, следващ издаването на извлечение за осъществени транзакции до 15-то число на месеца. За използването на револвиращия кредит се дължи лихва върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. Падежът на кредита е всяко първо число на месеца, когато се дължи определената фиксирана месечна вноска.

Кредитополучателят не е изпълнил задължението си за погасяване на ползвания кредитен лимит, поради което на 07.07.2021 г. кредитът е обявен за изискуем чрез изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника. Освен това на 01.08.2021 г. е настъпил крайният падеж на кредита.

Въз основа на изложените съображения ищецът желае спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищцовото дружество подробно посочените по-горе суми, за които е издадена Заповед № .... г. по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 592/2021 г. по описа на РС Оряхово, като се претендират и разноски по заповедното производство и по настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Я. В. К., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв.

В. К. от АК Враца. В съдебно заседание особения представител не оспорва претенциите на ищеца.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

От представения Договор за кредит ..... се установява, че същият е сключен между Я. В. К. (кредитополучател) и „......“ (кредитор). Кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1000 лв., представляващ револвиращ потребителски кредит, с издаване и ползване на кредитна карта, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – 9 месечни погасителни вноски по 92,45 лв. всяка, с крайна падежна дата на 01.08.2021 г. С част от сумата по кредита –689 лв. ответникът е закупил на изплащане хладилникфризер BEKO, ползвайки услугата функционална покупка за изплащане на стоки.

От приложените по делото писмо– последна покана до ответника се установява, че той е преустановил плащанията на вноските по кредита и е настъпилата предсрочна изискуемост на задължението към кредитора.

Към датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника – на 01.11.2021 г. е бил настъпил и крайният падеж на кредита – на 01.08.2021 г.

По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение, заедно с направеното от вещото лице в съдебно заседание уточнение по изчислението на мораторната лихва, съдът възприема като обективно и компетентно изготвено.

При проверката си вещото лице е установило, че процесният кредит в размер на 1000 лв. е усвоен на два етапа чрез функционална покупка за изплащане на стоки на равни вноски от магазин „Технополис България“ ЕАД в гр. ...... Първото усвояване на главница е било в размер на 751,01 лв. и е от дата 06.10.2020 г., а второто е в размер на 307,13 лв. и е от дата 24.11.2020 г.

Първата покупка е следвало да бъде изплатена на 9 равни месечни погасителни вноски от 92,45 лв., а втората – на 6 равни месечни погасителни 2 вноски от 54,87 лв.

Ответникът е заплатил само една вноска по кредита в размер на 92,45 лв. на дата 19.11.2020 г. и към датата на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2021 г. дължимите по кредита суми са били в размер на 1177,93 лв. главница, 1,60 лв. договорна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 07.07.2021 г. и 34,03 лв. мораторна лихва върху главницата от 05.07.2021 г. до 16.10.2021 г., като допълнително е изчислена и мораторната лихва върху главницата за периода от 05.07.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 06.04.2022 г. – 90,31 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор за кредит ....., представляващ револвиращ потребителски кредит, с издаване и ползване на кредитна карта. Кредитната сума е усвоена от кредитополучателя Я. К., който е направил само едно плащане на погасителна вноска по кредита в размер на 92,45 лв. на 19.11.2020 г.

С оглед предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест между страните, ищцовото дружество безспорно доказа наличието на валидно правоотношение с ответника по цитирания договор, изпълнение от страна на кредитора на поетото от него задължение по сключения договор за кредит - по предоставяне на уговорената сума, както и основанието, изискуемостта, размерът и периодът на претендираните като дължими от ответника суми по главница, договорна лихва и мораторна лихва.

Счетоводната експертиза е установила, че погасяването на кредитното задължение е преустановено, настъпила е предсрочна изискуемост на кредита, а към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.11.2021 г., е бил настъпил и крайният падеж на кредита – на 01.08.2021 г. Този факт е от значение, тъй като не са ангажирани доказателства, че предсрочната изискуемост на кредита е сведена до знанието на длъжника.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.11.2021 г. ответникът безспорно дължи сумите от 1177,93 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за кредит ....., 1,60 лв. договорна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 07.07.2021 г. и 33,84 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 05.07.2021 г. до 16.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2021 г. до окончателното й погасяване. Тези суми са установени и съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза, като за мораторната лихва е установена по-висока стойност. Поради това предявените искове се явяват основателни и доказани в претендираните от ищеца размери.

По разноските:

Разноските в заповедното производство са в общ размер на 75 лв. - 25 лв. за внесена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство са в общ размер на 825 лв. (125 лв. внесена държавна такса, 300 лв. депозит за особен представител, 300 лв. внесен депозит за изготвяне на ССчЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение). Съобразно изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски, както и тези в исковия процес в общ размер на 900 лв.

3

Така мотивиран, Оряховският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че Я. В. К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в ..... дължи на „..... рег. № ....., чрез „....., ЕИК ...., със седалище и адрес управление в ....., представлявано от Д.Т.Д., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н. А. М. сумите от 1177,93 лв. (хиляда сто седемдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за кредит ....., 1,60 лв. (един лев и шестдесет стотинки) договорна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 07.07.2021 г., 33,84 лв. (тридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки) мораторна лихва върху главницата за периода от 05.07.2021 г. до 16.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2021 г. до окончателното й погасяване, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.11.2021 г. по ч. гр. д № 592/2021 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Я. В. К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в ..... ДА ЗАПЛАТИ „..... рег. № ....., чрез „....., ЕИК ...., със седалище и адрес управление в ....., представлявано от Д.Т.Д., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н. А. М. сумата от общо 900 лв. (деветстотин лева), представляваща направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лева), както и разноските в исковия процес в размер на 825 лв. (осемстотин двадесет и пет лева).

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________ 4