Решение № 4894 от 28.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4894 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20221110106534 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената на обща стойност 2041,45 лв.

Ищецът „Т“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена след 10.07.2016 г. в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, Ж.К. ..., за който се води партида с аб.№ .... Моли ответникът Н. Г. А. да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми съответстващи на притежаваните 5/8 идеални части от имота, а именно: сумата 1051,43 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /10.02.2022 г./ до окончателното изпълнение, сумата 205,48 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 22.11.2021 г., начислено върху главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, главница за дялово разпределение в размер на 18,99 лв. за периода от 01.11.2018 г. – м.04.2020 г., както и и лихва за забава върху главницата в размер на 3,36 лв. за периода от 31.12.2018 г. – 22.11.2021 г., ответникът Н. Б. А. да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, съответстващи на притежаваните 1/8 идеални части от имота, а именно: сумата 210,29 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за 1 периода м.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /10.02.2022 г./ до окончателното изпълнение, сумата 41,10 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 22.11.2021 г., начислено върху главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, главница за дялово разпределение в размер на 3,13 лв. за периода от 01.11.2018 г. – м.04.2020 г., както и и лихва за забава върху главницата в размер на 0,67 лв. за периода от 31.12.2018 г. – 22.11.2021 г., ответникът З. Е. С. да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми, съответстващи на притежаваните 1/8 идеални части от имота, а именно: сумата 210,29 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /10.02.2022 г./ до окончателното изпълнение, сумата 41,10 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 22.11.2021 г., начислено върху главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, главница за дялово разпределение в размер на 3,13 лв. за периода от 01.11.2018 г. – м.04.2020 г., както и и лихва за забава върху главницата в размер на 0,67 лв. за периода от 31.12.2018 г. – 22.11.2021 г., ответникът Г. Н А. да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, съответстващи на притежаваните 1/8 идеални части от имота, а именно: сумата 210,29 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /10.02.2022 г./ до окончателното изпълнение, сумата 41,10 лв.

– мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 22.11.2021 г., начислено върху главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, главница за дялово разпределение в размер на 3,13 лв. за периода от 01.11.2018 г. – м.04.2020 г., както и и лихва за забава върху главницата в размер на 0,67 лв. за периода от 31.12.2018 г. – 22.11.2021 г. Претендира разноски.

Ответниците З. Е. С. и Н. Б. А. - непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка П. Н., не са подали в срока по чл.131 ГПК, отговори на исковата молба/постъпилите по делото отговори са извън срока по чл.131 ГПК/.

Ответниците Н. Г. А. и Г. Н. А., редовно уведомени, са депозирали отговори в срока по чл. 131 ГПК. Оспорват исковете по основание и размер. Правят възражение за давност.

Претендират разноски.Всички ответници претендират разноски при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Третото лице – помагач „М“ ООД не изразява становище по съществото на правния спор.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника /респ. неговия наследодател/, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към 2 абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.

1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 28.10.1991 г. Й Д. А.а и Н. Г. А. придобиват чрез покупко-продажба следния недвижим имот: апартамент № 137, находящ се в гр. София, ж.к. .... От представеното по делото Удостоверение за наследници от Столична община, район Младост се установява, че Й Д. А.а е починала на 09.09.2013 г., като е оставила за свои законни наследници по силата на чл.5, чл.9 и чл.10 от ЗН - Н. Г. А. – съпруг, З. Е. С. – дъщеря, Г. Н. А. – син и Н. Б. А. – внук по право на заместване в правата на починалия пред наследодателя Б Н. А. – син. Тези доказателства, съдът намира за достатъчни да обосноват, сключен между страните индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Поради това съдът приема, че качеството потребител на ТЕ З. Е. С., Н. Б. А., Н. Г. А. и Г. Н. А., са имали през процесния период, като собственици на имота по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните от 28.10.1991 г. и наследствено правоприемство от Й Д. А.а.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № ... за периода м.5.2018 г. до м.4.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

3

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно от служители на ищеца. За процесния период 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ФДР е отчитала уредите в имота, с изключение на периода 2018 – 2019 г., когато ответниците не са осигурили достъп. За периода 2018 – 2019 г. е изчислен служебен разход на максимална мощност на три отоплителни тела, съгласно чл.61, т.6.5 от НТ. По време на отчетите, с изключение на м. май 2019 г. са попълнени справки за показанията на измервателните уреди, които са подписани от потребител. По данни на ФДР в имота има щранг-лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ, отдадена от щранга, съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и е начислена ТЕ за загряване на топла вода. За периода 01.05.2018 – 30.04.2019 г. поради липса на отчет, разходът за топла вода се изчислява на един броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ.