Решение № 5603 от 18.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5603 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100503561 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11861 от 27.10.2022 г., постановено по гр. дело № 67646/2021 г. по описа на СРС, 166-ти състав, са били уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. З. А. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, за сумата от 1653,21 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб.№ 84185, ведно със законна лихва от 3.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 364,78 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 19.10.2020 г., сумата от 28,23 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 3.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 12,71 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 19.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2020 г. по ч.гр.д. № 53727/2020 г. по описа на СРС, 166 състав.

Със същото решение А. З. А. е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 141,18 лева, представляваща разноски в производството пред СРС, както и сумата от 91,18 лв., представляваща разноски в заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника, в която 1 са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Поддържа, че на 14.05.2021 г. е заплатил на каса при ищцовото дружество сумата от 3228,24 лв., с което е погасил всичките си задължения. Сочи, че на касата на дружеството не му е дадена информация кои точно задължения погасява, като разпределението им е извършено впоследствие от „Топлофикация София” ЕАД, което е порочна практика. Изтъква, че до касовите бележки, в които се изписват номерата на фактурите клиентът няма достъп и не може да влия върху тяхното съдържание, поради което и в нарушение на чл. 76 ЗЗД дружеството не е съотнесло извършеното плащане към най-обременяващите задължения, които са всъщност вземанията по настоящето дело. Моли съда да отмени обжалваното решение, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец и третото лице помагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не са подал отговор на въззивната жалба, и не изразява становище по същите и не се представлява в съдебно заседание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатената дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са 2 възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. В конкретния случай по делото е представена справка от ищеца „Топлофикация София” ЕАД /лист 54-55 по делото на СРС/, която не е оспорена от жалбоподателя, и от която се установява, че на 14.05.2021 г. ответникът действително е заплатил на ищеца сумата от 3228,24 лв., но процесните вземания не са предмет на същите. Отвеникът не е представил касов бон, от който да се установява, че плащанията в справката на ищеца касае различни фактури, поради което се налага обоснован извод, че по волята на ответника са заплатени вземания към ищеца, така както са посочени в справката, т.е. жалбоподателят напрактика изрично е посочил конкретните вземания на ищеца, по които доброволно е извършил плащане в съответствие с чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Ето защо не е налице твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 76, ал.

1 ЗЗД. Наличието или не на порочна практика на ищцовото дружество при заплащане на каса и липсата на информация и възможност за заплащане „на каса“ на различни по периоди вземания не е от компетентността на съда, а на други органи.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обектвино съединени главни и акцесорни установителни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11861 от 27.10.2022 г., постановено по гр. дело № 67646/2021 г. по описа на СРС, 166-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Техем Сървисис” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3