Решение № 6 от 13.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Бургас, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Търговско дело № 20242100900040 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на “МФП Груп“ ООД, ЕИК 207422401, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Алеко Богориди“ № 59, представлявано от Ф. П. и М. П., против П. В., EHK ***, живущ в гр. Б., ул. "А. М"., № *, за приемане за установено, че договорът за наем, сключен на 18.05.2023г., но датиран с дата 11.05.2023г. е нищожен като сключен при липса на съгласие, невъзможен предмет и нарушение на добрите нрави, както и да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 12000 лева, получена въз основа на този нищожен договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. При условията на евентуалност се моли да се унищожи посоченият договор за наем, като сключен при измама, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 12000 лева, получена въз основа на този унищожен договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърди се, че двамата управители са граждани на Република Турция, понастоящем студенти в България. По време на следването в университета двамата решили да правят бизнес в страната, за да се издържат. През май 2023г. потърсили да наемат помещение за ресторант и се свързали с представител на агенция за недвижими имоти, който говорил турски език. Избрали имот и брокерът им организирал среща с неговия собственик, на която брокерът също присъствал. Собственикът на помещението показал менюта, снимков материал и реклами в интернет. Станало ясно, че имотът е бил ползван за ресторант в продължение на няколко години. Братята П. установили, че помещението се нуждае от ремонт. На 12.05.2023г. те в лично качество сключили със собственика договор за наем на имота. Понеже собственикът бил в чужбина, подписаната бланка на договора била сканирана и изпратена по имейл, след което тя била подписана и от другата страна.

Документът бил с дата 12.05.2023г. При подписване на договора двамата братя, като физически лица, заплатили сумата от 3000 евро депозит и още 1500 евро наем за май 2023г., общо сумата от 4500 евро, по банков път. Собственикът на ресторанта ги уверил, че ще им помогне и съдейства, за да може обектът да работи, и ще им предостави всички документи и архитектурен проект, одобрен от общината и свързан с дейността на заведението.

Наемодателят предоставил такъв проект на заведението, с чертежи, които подробно показвали как е устроено заведението. Брокерът уверил Братята П., че това е одобрен от 1 институциите проект на помещението. След няколко дни брокерът се обадил и им казал, че трябва да подпишат нов договор за наем, в който да фигурира името на тяхната фирма, която ще стопанисва обекта, за да може той да бъде регистриран в Агенцията по храните и в общината, и да се получат категоризация и разрешение за поставяне на маси пред обекта.

Двамата братя се срещнали с жена, която се представила за адвокат на собственика.

Брокерът им казал, че е в техен интерес само да се сменят имената в договора и че той ще съдържа същите клаузи. Така на 18.05.2023г. Братята П. подписали нов договор за наем, но датиран с дата 11.05.2023г. На 12.06.2023г., месец след подписване на втория договор, Полат получили достъп до обекта, като заплатили наема и за месец юни 2023г. Двамата веднага започнали ремонт и обзавеждане, които приключили в средата на юли 2023г. После подали заявление до Агенцията по храните. Оттам дошли служители за проверка във връзка с регистрацията на обекта. Те се запознали с документите и казали, че помещението е предназначено да е само кафене и не отговаря на изискванията да бъде ресторант. В миналото е работело като ресторант, но незаконно. Братята се свързали със съпругата на собственика и тя поела ангажимент да направи всичко необходимо за изготвянето на нов проект за ресторант в скоро време. Междувременно, те вече от името на своята фирма, платили наема за август и септември. Заведението било обзаведено и готово да работи.

Много пъти били провеждани телефонни разговори със съпругата на собственика, която казвала, че е намерила архитект, който ще изготви проекта на ресторанта, но това не се случило. Ето защо братята предупредили, че ако не могат да работят законно, ще се откажат.

На 21.10.2023г. се разбрало, че катинарите и ключалките на помещението са сменени по нареждане на собственика. Това станало без наемодателят да е уведомявал наемателите, че са в неизпълнение на договора или че той го прекратява. В тази връзка братята депозирали жалба до БРП.

Заявява се, че договорът за наем от 12.05.2023г., сключен между Братята П. като физически лица и П. В. не е прекратен или развален. Той е в сила и не се е изпълнявал от наемодателя. Твърди се, че вторият сключен във времето договор за наем, с невярна дата, между „МФП Груп“ ООД и ответника е нищожен и не е породил действие, защото първият договор не е развален, нито е прекратен или обезсилен по съдебен ред. Вторият договор не е валиден, тъй като е сключен без съгласие на наемателите, понеже не са били разяснени и обяснени клаузите, не е бил написан на турски език и при подписването не е участвал лицензиран преводач. Заявява се също, че вторият договор за наем е с невъзможен предмет, понеже се наема вече наето помещение, на същото основание и между същите страни, без да се спазват морала и добрите нрави, като при подписването му не е споменато, че предходният договор е загубил силата си.

По отношение на евентуалния иск за унищожаване на договора за наем поради измама се твърди, че при водене на преговорите наемателят е бил въведен в заблуждение, че помещението е регистрирано и може да работи като ресторант. При сключване на втория договор е било обяснено, че той се сключва при същите клаузи както предходния, което е невярно, понеже има клаузи, които не присъстват в договора от 12.05.2023г. Клаузите на процесния договор не са правилно преведени и обяснени. Договорът не е преведен на турски език, на Братята П. не е изяснено защо се подписва втори договор, както и че трябва да плащат данък сграда и такса смет, че неплащането на наема дава възможност на ответника да смени заключващите устройства, че има фиксиран срок за плащане. Ответникът е убеждавал ищеца, че помещението е работело като ресторант, а след това и че ще извади документи, необходими за регистрацията като ресторант.

Заявява се, че от името на Ф. и М. А. П., като страни по първия договор, са били заплатени на ответника по банков път 3000 лева месечен наем за един месец и 6000 лева депозит. Отделно сумата от 12000 лева е преведена от името на „МФП Груп“ ООД в полза на ответника като наем. Сумата от 12000 лева е преведена по втория договор, който се иска 2 да бъде прогласен за нищожен, респ. да бъде унищожен.

Ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Заявява, че при огледа на имота от страна на турските граждани, по време на който техния брокер им е превеждал, на тях им е било обяснено, че предните наематели са отворили ресторант, но не им потръгнало. Ищците не са поставяли особени изискания към заведението, нито са искали допълнителна информация за статута му. Ответникът не е обещавал да предостави под наем помещение със статут на ресторант. Ответникът не е предоставял по време на огледа разрешения за търговска дейност, менюта и снимки, понеже той не се занимава с такава дейност, а само отдава помещението под наем. Преговорите за отдаване под наем са били водени само от посредника-брокер, който е водил кореспонденцията с турските граждани, той им е предал и изготвения от ответника договор за наем. Те са разполагали с договора, след като им е изпратен, могли са да го преведат на разбираем език, не са го подписвали под натиск или принуда. По-късно, подписването на договора с юридическото лице е станало изцяло по желание и инициатива на ищеца. Не се оспорва обстоятелството, че вторият договор не е подписан на 11.05.2023г., но това не съставлява основание за недействителност на сделката. Договорът е подписан на 16.06.2023г. и така е извършена субективна новация в наемното правоотношение, като физическите лица са заместени като наематели от “МФП Груп“ ООД. Не е имало съмнение, че наемното правоотношение е само едно и то е продължило в лицето на дружеството. Изписването на договора на чужд език и участието на преводач не е форма за действителност на сделките. Представителите на дружеството-ищец са студенти в страната, обучават се на български език, подписват документи на български език, съгласни са с договора за наем, сключен от тях като физически лица. Освен това именно вторият договор е подписан с участието на преводач, за който не се твърди да е превел неправилно някоя договорна разпоредба. Текстовете на двата договора са идентични, поради което не е ясно с кои клаузи на втория договор ищецът не е съгласен. Искът за връщане на платеното по договора е неоснователен, защото договорът не е нищожен/унищожаем и защото дружеството-ищец не е заплащало сума от 21000 лева, за да иска връщането й. Ако искът бъде уважен, ответникът прави възражение, прието от съда, за прихващане със сумата от 33000 лева, представляваща обезщетение в размер на месечния наем за времето, през което обектът е ползван без правно основание от ищеца за периода от 16.06.2023г. до 09.05.2024г., когато имотът е освободен от ищеца с подписване на приемопредавателен протокол. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, в който е заявил, че между страните са сключени два договора за наем. Първият договор е сключен между физически лица. Вторият договор е нищожният договор, сключен на 18.05.2023г. Вторият договор е сключен без съгласие на ищците, противоречащ на морала и добрите нрави. Договорът съдържа клаузи, които не са обяснени, не са разяснени правилно, ясно и разбираемо на наемател, за да даде той ясно и категорично съгласие без съмнение и колебание. Ищците са получили информация, че наемат ресторант с готови документи, който трябва единствено да оборудват и да извършат козметичен ремонт за освежаването му. Двамата братя турски граждани твърдят, че не са дали съгласие за подписването му, не са разбирали текста и не им е било обяснено правилно какви са клаузите по договора. Не са дали съгласие за тези параметри по договора, а именно да се сключи договор с утежняващи и неравноправни клаузи, които съдържат задължение за ищците да заплащат такса смет и данък сгради, както и клаузите в т.17 и т.18 от договора. Вторият договор е с други клаузи, различни от първоначално договорените. По първия договор са заплатени един месечен наем и два месеца депозит в размер на 6000 лева. По договора, сключен на 18.05.2023г., който е с умишлено променена дата от страна на наемодателя, се предявява иск в размер на 12000 лева, защото сумите са заплатени по нищожен договор за месеците юни, юли, август и септември 2023г. Сумите са заплатени по нищожен договор, защото първият договор е все още валиден и неговото действие не е било прекратено, нито изменено по съгласие на ищцовото дружество чрез 3 анекс или друг писмен вариант на хартиен носител или по електронен път. Първоначално сключеният договор не е бил изменен, развален, прекратен, новиран, променен и не е загубил силата си. Преводът на разговора е направен от брокера българин, говорещ разбираемо до известна степен турски език. Двамата турски граждани не говорят български език и са ползвали услугите на преводач българин турскоговорящ, който не говори добре турски език и не може да чете и пише грамотно и правилно. Така ги е въвел в заблуждение чрез неграмотно направен превод и за това се твърди, че договора е сключен без съгласие и без да бъде ясен разбираем и да се знае какъв е предметът му. Ищецът заявява, че ответникът е разрешил ищците да си вземат багажа от помещението, като бил съставен приемопредавателен протокол.