Решение № 435 от 27.10.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Благоевград, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20211200500707 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Т. К.

П., ЕГН **********, чрез адв. Й.С., срещу решение № 93686/ 22.04.2021 г., постановено по гражданско дело № 2002/ 2020 г. на Pайонен съд – Благоевград, с което съдът е отхвърли иска.

Навежда се, че в решението неправилно съдът е приел, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов изпълнителен способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, както и че новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело.

Навежда се, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Основанието за прекратяване, предвидено в цитираната норма, предпоставя бездействие на взискателя по образувано изпълнително дело за период от време, надвишаващ две години. Изтичането на този срок води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до 1 погасяване на материалното право на взискателя. Прекратяването настъпва по силата на закона (вж, ТР № 47/65г. на ОСГК на ВС и цитираното по-долу ТР), а с постановлението си СИ само констатира настъпилото прекратяване, като издаването му, сега предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо не само с оглед прогласяване на това прекратяване, а и за да се приложат някои от последиците му – така чл. 433, ал. 3 ГПК. Поддържа се, че настъпилото прекратяване на изпълнителното производство има за последица недопустимост на следващи изпълнителни действия. По силата на чл. 116, б.

„в“ ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от по нататъшната съдба на тези действия. Сочи се, че в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013 г., ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Навежда се, че погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно разясненията в това задължително за съда ТР, след образуването на изпълнително дело, при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата давност не спира, като според това ТР ППВС № 3/1980г., съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, вече е изгубило сила. Прави се довод, че от движението на изпълнителното производство, двугодишният срок, представляващ санкция за бездействието на взискателя да придвижи производството по изпълнението по отношение на ищеца, откогато следва да се отчита бездействието на взискателя, за да е релевантно за прекратяване на изпълнението, като в случая това е 28.12.2011 г., когато са наложени запори върху ТВ. Поддържа се, че две години след тази дата не е поискано и извършено изпълнително действие срещу длъжниците, като се прави довод, че с изтичането на тези две години изпълнителното производство по отношение на тях следва да се счита прекратено.

Изпълнително действие, извършено след като изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона, не може да има за правна последица прекъсване на давността, тъй като е недопустимо да се извършват изпълнителни действия по прекратено изпълнително дело.

Действително няма пречка след прекратяването на изпълнителното производство взискателят да предприеме събиране на вземането си по изпълнителния лист чрез образуване на ново изпълнително производство, доколкото, както се посочи, изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя. С предприетите след това действия не е осъществено валидно прекъсване на давността за вземането спрямо ищците, доколкото такава правна последица не може да възникне от искането за налагане на запор от 14.01.2014г,, направено в 2 рамките на вече прекратено спрямо тях изпълнение – сочи се ршение № 10200 от 01,03.2021 г. по в.г.д. № 1259/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия. Поддържа се, че макар да липсва изрично постановление на съдебния изпълнител, което да прогласи настъпилото прекратяване на изпълнителното производство по делото по силата на закона, извършените след тази дата изпълнителни действия са извършени при прекратено процесуално правоотношение, поради което не са валидно извършени, и не са могли да породят правни последици.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 93686/ 22.04.2021 г., постановено по гражданско дело № 2002/ 2020 г. на Pайонен съд – Благоевград, с което съдът е отхвърли иска, като иска бъде уважен.

Претендира сторените по делото разноски.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството по делото е образувано по молба от Т. К. П., ЕГН **********, против „К...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.

С., район Л., бул. „П. В.“ № *, Б. Ц. Л.*, ет. *, представлявано от Я. Й. О., Б.

Р., Т. Я с петитум признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи следните суми: сумата от 1065,67 лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски паричен кредит с номер *, сключен на 16.03.2009 г., сумата от 317,58 лв., възнаградителна лихва за периода от 15.04.2010 г. до 15.11.2011 г., сумата от 291,48 лв., мораторна лихва за периода от 14.05.2010 г. до 08.02.2013 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК – 18.02.2013 г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумите от 33,49 лв. заплатена държавна такса и 100,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Твърди се в исковата молба, че на 20.02.2013 г. от Районен съд3 Благоевград, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с № 1456/20.02.2013 г. по ч.гр.д. № 425/2013 г., с която е разпоредено длъжникът Т. К. П. да заплати на кредитора Б... Е. следните суми: сумата от 1 065,67 лева главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски паричен кредит с номер *, сключен на 16 март 2009 г.; сумата от 317,58 лева - възнаградителна лихва за периода от 15 април 2010 г. до 15 ноември 2011 г.; сумата от 291,48 лева - мораторна лихва за периода от 14 май 2010 г. до 08 февруари 2013 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 18.02.2013 г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумите от сумата от 33,49 лева- заплатена държавна такса и сумата от 100,00 лева - адвокатско възнаграждение. Сочи се, че на 29.03.2013 г. е издаден и изпълнителен лист в полза на кредитора Б...

Е. за посочените по-горе суми.

Твърди се, че на 10.01.2014 г. по молба на кредитора Б... Е., с вх. № 00334/10.01.2014 г. и въз основа на изпълнителния лист е образувано срещу ищеца изпълнително дело № 206/2014 г. от ЧСИ В. Т., peг. № 795, район на действие - ОС -Благоевград. С молбата взискателят Б... Е. е възложил на ЧСИ В. Т. правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Пояснява се, че с Уведомление от 24.03.2014 г. на ЧСИ В. Т., получено от ищцата на 29.04.2014 г., последната е уведомена за издадения изпълнителен лист, както и е поканена да изплати задължението си.

Ищцата твърди, че на 24.03.2014 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 8239/24.03.2014 г. до „Н. Б.“ Е., гр. Б., с адрес: гр. Б., ул. „Ц. И. Ш.“ № *, в качеството му на трето задължено лице, за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, връчено на 23.04.2014 г. Разяснява се, че изпълнително действие - налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, не е извършено.

Твърди се, че от датата на получаване на запорното съобщение от „Н.

Б.“ – 23.04.2014 г., друг изпълнителен способ за събиране на вземанията на взискателя не е искан и не е предприеман, не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Сочи се, че в продължение на 2 години, считано от 23.04.2014 г. до 23.04.2016 г., взискателят не е поискал извършване на изпълнително действие, поради което е настъпила перемпция и изпълнително производство се прекратява по силата на закона- чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК, с оглед на което съдебният изпълнител е следвало да перемира делото, като прекратяването е настъпило по силата на закона, считано от 23.04.2016 г. Изтъква се, че независимо, че съдебния изпълнител не е издал нарочен акт за прекратяване на изпълнителното дело на 23.04.2016 г., както и ищцата не е подала нарочна молба, факта на прекратяване е настъпил по право. Сочи се, че в последствие с Разпореждане № 20866/03.09.2019 г. по изпълнително дело № 206/2014 г., ЧСИ конституира „К...“ Е., като взискател 4 по образуваното срещу ищцата изп. дело № 206/2014 г., в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен с Б...., клон Б.. Твръди се, че със запорно съобщение изх. № 20926/03.09.2019 г. до В... А. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата. От своя страна В... уведомило ЧСИ, че няма трудови правоотношения с ищцата. На 03.09.2019 г. до „Б...“ Е., гр. С. е изпратено запорно съобщение от ЧСИ, изх. № 20927/ 03.09.2019 г., с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Сочи се, че работодателят уведомил ЧСИ, че след приспадане на данъци и задължителни осигурителни вноски, трудовото възнаграждение на ищцата е в размер на 484,09 лева.

Твърди се, че на 28.09.2019 г. (събота) чрез К. П. - син, на ищцата били връчени две уведомления: уведомление с изх. № 20867/03.09.2019 г. и уведомление с изх. № 20873/03.09.2019 г., и двете по изп. дело № 206/2014 г. по описа на ЧСИ В. Т.. С уведомление изх. № 20867/03.09.2019 г. ищцата била уведомена за прехвърляне на вземанията. С уведомление с изх. № 20873/03.09.2019 г. ищцата била уведомена за: прекратяване на изпълнителното производство по отношение на взискателя Б... Е.; заличаване Б... Е., като страна по изпълнителното дело; конституиране на „К...“ Е. като взискател.

Ищeцът твърди, че с молба вх. № 22110 от 07.10.2019 г. е отправила искане ЧСИ да констатира настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело 206/ 2014 г. по описа на ЧСИ В. Т. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и вдигане на всички запори и възбрани. Сочи се, че с Постановление изх. № 26930/22.10.2019 г. е постановено прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело 206/2014 г., на основание чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК от дата 23.04.2016 г.Ищцата твърди, че на 11.08.2020 г. й е връчено съобщение по новообразувано изпълнително дело № 43/2020 г. с изх. № 7634/20.03.2020 г. на ЧСИ В. Т., въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 425/2013 г. от РС- Благоевград, като на гърба на изпълнителния лист ЧСИ посочил, че изп. дело № 206/2014 г., образувано на 10.01.2014 г., е прекратено на 15.01.2020 г. и посочено основание - изтегляне на изпълнителен лист. На същата дата 11.08.2020 г. на ищцата били връчени и съобщение за наличие на данъчни задължения, уведомление за извършена цесия.

Разпечатката съдържа 37 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0299279f-a8fd-4d21-8f4d-9b29ce438317