Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 18.07.2025, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Административно наказателно дело 123/2024
Вид
Решение № 64
Подписан
18.07.2025
В сила
09.12.2025
Състав
Емил Василев Николаев

Цитирани разпоредби

  • чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 55 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 8 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 412а, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Дулово, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20243410200123 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е образувано по жалба на Земеделски производител Л. Л. К. от ***, срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Силистра (АНО), с което на Жалбоподателката, в качеството на работодател (ЗП), е наложена глоба в размер на 3 000 лв. на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), вр. чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), за извършено нарушение по чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба № 7). С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление (НП) като незаконосъобразно, алтернативно – изменение чрез намаляване на размера на санкцията.

Ответникът – административнонаказващ орган (АНО), чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт И. А., оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно. В съдебно заседание представителят на АНО изтъква, че телескопичният товарач представлява работно оборудване по смисъла на закона и че като работодател Жалбоподателката е била длъжна да осигури писмена инструкция за безопасната му употреба, каквато липсва. Представителят на районната прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и НП следва да се потвърди.

Настоящото производство е второ по ред разглеждане на делото, след като с Решение № ** г. по КАНД № ** г. на Административен съд – Силистра първоначално постановеното по делото Решение № ** г. на Дуловския районен съд е било обезсилено и делото върнато за ново разглеждане. В изпълнение указанията на касационната инстанция, при новото разглеждане съдът конституира надлежно директора на ДИТ – Силистра като ответник по жалбата (съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. на ВКС и ВАС), и съобрази в цялост изложеното в отменителното решение относно процесуалния статус на Жалбоподателката и вида на наложената санкция.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за изяснена следната фактическа обстановка:

На ** г. в животновъден обект – птицеферма, стопанисвана от Жалбоподателката Л. К. в ***, е била извършена проверка от инспектори на Дирекция “Инспекция по труда” – Силистра.

Повод за проверката е постъпила информация за наличие на специфично оборудване в обекта 1

(телескопичен товарач) без осигурени инструктажи за безопасна работа. При посещението на място контролните органи констатирали, че в двора на птицефермата се използва телескопичен товарач “**” с рег. № ***, предназначен за повдигане и преместване на товари, който представлява самоходна машина с повишен риск при експлоатация. Установено било, че работодателят не е разработил и утвърдил писмена инструкция за безопасна работа при използване на това работно оборудване, нито е осигурил прилагането на каквато и да е процедура за безопасно действие с машината от работниците. На място не била представена документална инструкция, специално отнасяща се до експлоатацията на телескопичния товарач, макар последният да се е използвал в дейността на птицефермата (за превоз на фуражи, материали и др.).

За констатираното нарушение инспектор С. С. от ДИТ – Силистра съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № *** от ** г., който бил предявен и връчен на нарушителя – ЗП Л. К.. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения по акта. Въз основа на така съставения АУАН, Административнонаказващият орган – директорът на ДИТ гр. Силистра, издал обжалваното Наказателно постановление № *** г., с което на Жалбоподателката в качеството на работодател е наложена горепосочената санкция – глоба в размер 3 000 лв. за нарушение на чл. 166, ал. 2 Наредба № 7/1999 г., при правна квалификация на деянието съгласно чл. 55 ЗЗБУТ и санкционна норма чл. 413, ал. 2 КТ.

Жалбоподателката е упражнила надлежно правото си на жалба срещу НП. Делото първоначално е било разгледано от друг състав на съда, който с Решение № ** г. изменя НП, намалявайки размера на наказанието на 1 500 лв. (приемащо погрешно, че наложената санкция е „имуществена“). Впоследствие с цитираното Решение № ** г. на АС – Силистра това съдебно решение е обезсилено като процесуално недопустимо, поради ненадлежно участие на Административнонаказващия орган в първото производство и делото е върнато за ново разглеждане от настоящия състав при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна – лице, привлечено към административнонаказателна отговорност, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Не се спори по делото, че по време на проверката в стопанисвания от Жалбоподателката обект е липсвала писмена инструкция за безопасна работа с наличния там телескопичен товарач.

Спорният въпрос е попада ли този телескопичен товарач под легалното понятие за „работно оборудване“, за което работодателят е длъжен да осигури писмени инструкции за безопасна употреба съгласно чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7/1999 г. Жалбоподателката поддържа, че специализираният самоходен товарач не представлява „работно оборудване“ по смисъла на ЗЗБУТ и Наредба № 7, тъй като бил вид земеделска техника и не се използвал постоянно от наетите работници, поради което счита, че не е била длъжна да разработи отделна инструкция за работа с него. От своя страна, Административнонаказващият орган оспорва това разбиране и изтъква, че всяка машина или съоръжение, използвано при работа, е работно оборудване по смисъла на закона, а процесният телескопичен товарач безспорно се използва в трудовия процес (макар и за спомагателни дейности), поради което работодателят е бил длъжен да обезпечи наличието на изрична инструкция за безопасната му експлоатация от работниците.

Съдът споделя становището на наказващия орган. Съгласно § 1, т.4 от ДР на Наредба № 7/1999 г. (както и чл. 8 ЗЗБУТ), „работно оборудване“ е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение, които се използват при работа. Тази дефиниция е пределно широка и обхваща всякакъв вид технически средства и механизми, които служат за изпълнение на дадена трудова дейност. В настоящия случай по делото е установено, а и не се оспорва, че телескопичният товарач „**“ е моторизирана техника (самоходна машина) за повдигане и пренасяне на товари, която е била на разположение в стопанството на Жалбоподателката и е 2 използвана при дейността на животновъдния обект (за превоз на материали, фуражи и др. в рамките на работния процес). Без значение е дали машината е класифицирана като земеделска техника, строителна техника или друго – релевантно е обстоятелството, че тя се е използвала при работа (трудова дейност), което я включва в понятието „работно оборудване“.

На следващо място, законодателят е предвидил специални изисквания към работодателя при използване на работното оборудване от работещите лица. В чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. изрично е разписано, че “при използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции”. От събраните доказателства се установява, че процесният телескопичен товарач спада именно към тази категория техника – съоръжение, чиято употреба крие рискове за здравето и безопасността на работещите (предвид функциите му на повдигане/транспортиране на тежести, възможността за инциденти при неправилна работа и др.). Следователно за работодателя е било налице нормативно задължение да разработи и въведе писмени инструкции за безопасна работа с това съоръжение, да запознае работниците с тях и да осигури спазването им при експлоатацията на оборудването. Безспорно е обаче, че към момента на проверката такъв документ не е съществувал – нито като самостоятелна инструкция, нито като част от общ инструктаж.

Липсата на писмена инструкция при използване на посоченото рисково оборудване представлява пряко нарушаване на изискването на чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7.

Неоснователно е възражението на Жалбоподателката, че телескопичният товарач не бил „работно оборудване“ и затова не попадал в обхвата на Наредба № 7. Както бе посочено, по смисъла на закона всяка машина или съоръжение, използвано в трудовия процес, е работно оборудване. Няма легално изключение за земеделска техника или за оборудване, което не се ползва ежедневно – щом техниката се намира на работното място и е достъпна за работниците при изпълнение на трудовите им задачи, тя се счита за работно оборудване и подлежи на изискванията на ЗЗБУТ и Наредба № 7. Ето защо доводът, че конкретният товарач бил специална селскостопанска машина и не следвало да се третира като „работно оборудване“, е неправилен и противоречи на легалната дефиниция в приложимата нормативна уредба. Несъстоятелен е и аргументът, че машината се използвала рядко или само от работодателката – дори и спорадично да се експлоатира, оборудването не престава да бъде работно средство по смисъла на закона, а щом съществува риск при неговото използване, законът изисква писмени инструкции за безопасност. В случая рискът при работа с телескопичния товарач е очевиден с оглед неговите характеристики, поради което неналичието на инструкция представлява значително нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Настоящият състав намира за нужно да отбележи, че отговорността по чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7 е от типа на т.нар. “формални нарушения” – т.е. за съставомерността на деянието не се изисква настъпване на вредоносни последици. Достатъчно е неизпълнението на вмененото задължение (липсата на осигурена писмена инструкция), за да е налице състав на нарушението, без значение дали е възникнала или не конкретна опасна ситуация или трудова злополука. В този смисъл оплакването, че в процесния случай не е имало реален инцидент, не освобождава работодателя от отговорност – нормата на чл. 166, ал. 2 Наредба № 7 цели да гарантира превантивно безопасността, като задължава работодателя да предвиди и разпише безопасни методи на работа преди да се е стигнало до инцидент. Именно неизпълнението на това задължение е санкционирано с НП. Поради това и обсъждането на въпроса имало ли е или не трудова злополука преди проверката е ирелевантно за настоящия спор – такава не е елемент от фактическия състав на нарушението.

С оглед изложеното, съдът приема за безспорно установено, че Жалбоподателката Л. К. в качеството си на работодател по смисъла на ЗЗБУТ и КТ (физическо лице – регистриран земеделски стопанин) не е изпълнила свое задължение за осигуряване на безопасни условия на труд, а именно – не е осигурила прилагането на писмени инструкции при използване на работно оборудване (телескопичен товарач) с риск за безопасността на работещите. Това бездействие правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7, във връзка с чл. 55 ЗЗБУТ. Административнонаказващият орган, директорът на ДИТ – Силистра, е компетентен да издаде процесното НП (арг. от чл. 416, ал. 5 КТ). НП съдържа изискуемите от 3 закона реквизити и описва нарушението в достатъчна степен, включително като посочва вида на оборудването и конкретното неизпълнено задължение, поради което не се констатират съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление.

Доводите на жалбоподателя за нарушено право на защита поради недостатъчна индивидуализация на нарушението са неоснователни – описанието в АУАН и НП е напълно ясно и е дало възможност на санкционираното лице да разбере в какво се изразява обвинението и да организира адекватно защитата си.