Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3025 от 19.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5554/2023
Вид
Решение № 3025
Подписан
19.05.2025
В сила
19.05.2025
Състав
Стела Кацарова, Мария Валентинова Атанасова, Йоана Милчева Генжова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3025 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100505554 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 2136/14.02.2023 г. по гр.д. № 29810/2022 г. на СРС, 53 състав, съдът е признал за установено по предявения от Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно управление Кюстендил срещу „Рея Уест” ЕООД иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, че Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно управление Кюстендил не дължи на „Рея Уест” ЕООД сумата от 468 лева, представляващи разноски по водене на делото, за което е издаден изпълнителен лист № 260223 от 23.12.2021 г. по к.а.н.д. № 179 по описа за 2021 г. на Административен съд – Перник, касационен състав, поради извършено извънсъдебно прихващане.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Рея Уест” ЕООД да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно управление Кюстендил сумата от 150 лева, представляващи размер на сторените пред първата инстанция разноски.

С Определение № 10098/16.03.2023 г. по гр.д. № 29810/2022 г. на СРС, 53 състав, съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на „Рея Уест” ЕООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Рея Уест” ЕООД. В жалбата са релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно.

Твърди се, че СРС е направил несъобразени със закона изводи относно фактическата страна на спора, като в нарушение на чл. 235 ГПК не е обсъдил всички доказателства по делото. Поддържа се, че актът на първоинстанционния съд е немотивиран. Сочи се, че изводите на СРС са вътрешно противоречиви и не съответстват на закона.

Поддържа се, че в обжалвания акт неправилно е приложена уредбата относно прихващането и цесията. Предвид изложеното се иска отмяна на 1 първоинстанционното решение и отхвърлянето на иска. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ищеца Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно пътно управление Кюстендил, с който се оспорва въззивната жалба. Твърди се, че във въззивната жалба са налице само бланкетни оплаквания за допуснати нарушения. Твърди се, че при постановяване на решението си СРС е съобразил относимите към спора доказателства, като ги е обсъдил подробно и е достигнал до извода за основателността на предявения иск. Сочи се, че с Решение № 169/15.11.2021 г. на Административен съд – Перник, касационен състав, „Феникс Дупница” ООД е осъдено да заплати на АПИ имуществена санкция от 3000 лева и съдебни разноски от 50 лева, а АПИ е осъдена да заплати на „Феникс Дупница” ООД сумата от 468 лева, представляващи разноски по делото. Твърди се, че с договор за цесия от 21.12.2021 г. „Феникс Дупница” ООД е прехвърлило вземането си от 468 лева на „Рея Уест” ЕООД, като последното е предявило претенции спрямо АПИ. Сочи се, че със свое писмо АПИ е уведомила цедента и цесионера, че не се отказва от вземанията си и желае да се удовлетвори чрез прихващане. Твърди се, че правилно СРС е приел, че вземането се погасява с обратно действие при прихващане. Твърди се, че е налице съответствие между съдебните изводи и доказателствата, като е съобразена и трайната съдебната практика. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

Срещу определението по чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба от „Рея Уест” ЕООД. Твърди се, че актът на СРС е немотивиран. Излагат се подробни съображения за характера на отговорността за разноски, като се поддържа, че не може да се присъждат разноски, които не са сторени. Сочи се, че ако не е предвидено допълнително възнаграждение за юрисконсулт за защита по конкретно дело, което да е платено, не се дължи юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че това следва от принципа на възстановяване само на реално сторените разноски. Твърди се, че в противен случай би се стигнало до неравно третиране на страните. Предвид изложеното се моли да се отмени обжалваното определение, тъй като не се дължат разноски на ищеца.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно пътно управление Кюстендил, с който се оспорва частната жалба. Поддържа се, че ищецът е представляван от упълномощен служител с юридическо образование, поради което са изпълнени предпоставките на чл. 78, ал. 8 ГПК за присъждане на разноски. Поддържа се, че за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се доказва извършването на разходите. С оглед изложеното се моли да се остави без уважение депозираната частна жалба.

По въззивната жалба на „Рея Уест” ЕООД:

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Софийски районен съд е сезиран от Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно пътно управление Кюстендил с отрицателен установителен иск с правно 2 основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на „Рея Уест” ЕООД, че е погасено поради извънсъдебно прихващане цедираното на „Рея Уест” ЕООД вземане от 468 лева, представляващи присъдени разноски на цедента „Феникс Дупница” ООД по к.н.а.д. № 179/2021 г. на Административен съд – Перник, касационен състав.

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е пълно и главно да установи, че процесното цедирано вземане е било валидно погасено чрез прихващане.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност въззивният съд намира следното:

СРС правилно е установил фактическата обстановка по делото, като не могат да се споделят доводите на въззивника „Рея Уест” ЕООД, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на настоящия правен спор.

Между страните не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че с Решение № 169/15.11.2021 г. по к.н.а.д. № 179/2021 г. на Административен съд – Перник, касационен състав, наложената на „Феникс Дупница” ООД имуществена санкция за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 2, т. 2 ЗП е намалена от 8000 лева на 3000 лева.

Със същото решение „Феникс Дупница” ООД е осъдено да заплати на АПИ разноски по делото в размер на 50 лева.

Със същото решение съдът е осъдил АПИ да заплати на „Феникс Дупница” ООД съдебни разноски в размер на 468 лева, за която сума на „Феникс Дупница” ООД е издаден изпълнителен лист № 260223/23.12.2021 г. от РС-Дупница.

Не е спорно между страните по делото и се установява от представените доказателства, че между „Феникс Дупница” ООД и „Рея Уест” ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който „Фенкс Дупница” ООД е цедирало на „Рея Уест” ЕООД вземането си в размер на 468 лева, представляващи деловодни разноски, дължими от АПИ.

Не е спорно също така, че цесията е била съобщена на длъжника с молба с вх.

№ 53-00-642/31.12.2021 г., с която е отправена и покана до АПИ – Областно пътно управление Кюстендил за погасяване на задължението.

С писмо с изх. № 53-00-18/25.01.2022 г. АПИ – Областно пътно управление Кюстендил е заявила, че има вземане за имуществена санкция в размер на 3000 лева и за държавна такса в размер на 50 лева, които са изискуеми, ликвидни и възникнали преди сключване на договора за цесия, поради което ще пристъпи към уреждане на отношенията си с „Феникс Дупница” ООД.

С молба с вх. № 53-00-31/04.02.2022 г. „Рея Уест” ЕООД е отговорило на писмо с изх. № 53-00-18/25.01.2022 г., като е посочило, че длъжникът АПИ е уведомен за извършената цесия, поради което „Феникс Дупница” ООД не е титуляр на вземането от 468 лева. Във връзка с това е посочено, че не може да се извърши прихващане и следва да се извърши незабавно плащане на дължимата сума. Изявленията в посочената молба не са оспорвани от страна на ответника „Рея Уест” ЕООД.

Представено е по делото и писмо с изх. № 53-00-424/19.10.2022 г., отправено от АПИ до „Феникс Дупница” ООД. В писмото се посочва, че „Феникс Дупница” ООД дължи имуществена санкция в размер на 3000 лева, както и деловодни разноски в размер на 50 лева. В писмото се съдържа изявление за извършване на основание чл.

103 ЗЗД на прихващане между сумата от 468 лева и дължимата от „Феникс Дупница” ООД сума от 3000 лева. Към писмото е представена неоспорена от ответника „Рея 3

Уест” ЕООД обратна разписка, от която се установява, че писмото на АПИ е получено от адресата „Феникс Дупница” ООД на 26.10.2022 г.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

По арг. за противното от чл. 103, ал. 3 ЗЗД, ако длъжникът не се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той може да прихване цедираното задължение срещу свое вземане към предишния кредитор (цедента).

С Решение № 247/02.03.2018 г. по т.д. № 1873/2016 г. на I Т.О. на ВКС изрично е изяснено, че „В чл. 103, ал. 3 ЗЗД се установява правото на длъжника, независимо от настъпилата спрямо него след съобщаването на цесията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД смяна на титуляра на вземането, да извърши прихващане на дълга си към новия кредитор (цесионера) с вземане, което има към стария кредитор (цедента).

Очертаното право на компенсация не възниква, съответно се погасява, ако длъжникът към момента на уведомяването му от прехвърлителя за цесията или по – късно изрази съгласие с нея. Законът не изисква противопоставяне на цесията от длъжника, нито приравнява липсата на такова противопоставяне на дадено от длъжника съгласие, като съгласието не се презюмира.

Съобразно правилото на чл.154 ГПК, тежестта на доказване на дадено от длъжника съгласие с извършване на прехвърлянето на вземането се носи от лицето, което иска да се ползва от този факт. Ако цесионерът или цедентът оспорват извършено от длъжника прихващане на дълга му с негово вземане към стария кредитор, основано на твърдение за наличие на съгласие на длъжника с цесията, в тежест на оспорващият правото на компенсация е да докаже наличието на съгласие по чл. 103, ал. 3 ЗЗД и то при условията на пълно и главно доказване.”. В същия смисъл е Решение № 330/11.02.2019 г. по т.д. № 2839/2017 г. на II Т.О. на ВКС.

С Решение № 114/10.10.2019 г. по т.д. № 2704/2018 г. на II Т.О. на ВКС е разяснено следното: „В съдебната практика и в доктрината не съществува спор, че с постигане на съгласие между цедента и цесионера за прехвърляне на съществуващо прехвърлимо вземане, цесионерът не става страна в договорното правоотношение.

По силата на валидно сключен цесионен договор старият кредитор на длъжника се замества с нов кредитор. Макар в резултат на цесията цесионерът да не придобива качеството на правоприемник /универсален или частен/ на цедента, длъжникът има право да противопостави на цесионера възражения във връзка с валидността на договора, от който произтича прехвърленото вземане. Предвиденото в чл. 103, ал. 3 от ЗЗД правило, според което, длъжникът може да прихване задължението си срещу свое вземане към цедента, освен при изразено изрично писмено съгласие с с цесията, е приложимо по аналогия и за други възражения на длъжника, основани на договорното правоотношение с цедента, от което произтича прехвърленото вземане – напр. правопогасяващи или правоотлагащи възражения. Посочените възражения не биха могли да се противопоставят на цесионера /самостоятелно или инцидентно/ само ако е налице приемане на цесията от длъжника, съобразно предвидените в чл. 103, ал. 3 от ЗЗД предпоставки”. В същия смисъл са и Решение № 50118/07.11.2023 г. по т.д. № 1371/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Решение № 50151/01.12.2022 г. по т.д. № 344/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Решение № 50050/23.06.2023 г. по т.д. № 519/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Решение № 50048/13.06.2023 г. по т.д. № 605/2022 г. на I Т.О. на ВКС.