Решение № 146 от 19.08.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. гр.Мадан, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20265430100277 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от З. Б. П. против „*********“ ****, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на договор за кредит № ***********сключен с ответника „*********“ ****, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, като противоречащ на принципа на добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ог ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките па чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за потребителски кредит № *******, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 3000, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50,95%, годишен процент на разходите - 63,82%. Съгласно допълнително споразумение към договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията в договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и 1 по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в ОУ към договора, същият дължи неустойка визирана в чл.3 на кредитора в размер на 1500,00 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Ищецът е усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за неустойка.

В молбата е посочено, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/ или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, включили в договорите за потребителски кредит санкции заплащането па неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите, като чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми-гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Сочи се, че преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерииестеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на ищеца съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

Сочи се също, че по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна 2 функция. Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване па поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на 1500,00 лева е загубила присъщите на неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е 50 % от заетата сума в размер на 3000,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване па добрите нрави.

Твърди се, че в конкретния казус са предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение: За кредит от 3000,00 лева заемателят се е задължил да осигури поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение в размер на наймалко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната или сумата от 4340, 00 лева, т.е. лица, които месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в заем сума. Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват- те могат да бъдат само физически, не и юридически лица.

Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне два пъти колкото сумата по кредита, която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен зова да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласна чл. 133 от ЗЗД. Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към него неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.

19, ал. 4 от 341К. Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция.

Твърди се също, че няма житейска и правна логика един кредитор да простира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението.

Ищецът счита, че нормално и логично е след като заемодателят поставя 3 такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. По изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно. Чрез уговореното в клаузата за неустойка в договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна, като от една страна, неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин се заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при определяне ГПР.

Сочи, че съгласно нар.1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход но кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани е договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето па кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е предвидена като неустойка в договора при неизпълнение, сумата но визирана в договора представлява предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е била известна на потребителя, съобразно изискванията на чл. 5 от ЗПК.

Ищецът твърди, че клаузата в договора предвиждаща неустойка противоречи на добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, /чл.143, т.5 ЗЗП/. Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Сочи, че този извод се формира от естеството на договора за кредит /потребителски с по-слаба и уязвима страна/, от съотношението на заема и неустойката, от съотношението на законите лихви и вземането за лихви, към което се калкулира и неустойката, както и от съпоставка с вредите от неизпълнението. Поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със 4 скрития добавък от неустойката.

Разпечатката съдържа 18 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0297b992-0e2b-4cec-8724-849f51db73d4