Решение № 393 от 29.05.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Горна Оряховица, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20234120101359 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК.

Ищецът „Бърз кредит“ ЕООД твърди, че сключил с ответника Ф. Г. А. договор за потребителски кредит № БК2-44/19.03.2021 г., по силата на който предоставил сума в размер на 1 500 лв. в брой, срещу задължение за връщането й с възнаградителна лихва от 3,40 %, на 12 месечни анюитетни вноски до 19.03.2022 г. Ответникът се задължил да заплати и такса „Неустойка“ (такса „Гаранция“) в размер 630,74 лв., срещу която ищецът гарантирал, че няма да променя лихвения процент за срока на договора.

Твърди, че на 05.05.2021 г. ответникът погасил първата вноска с падеж 19.04.2021 г., а на 08.06.2021 г. – втората вноска с падеж 15.05.2021 г., след което плащанията по кредита били преустановени. Така при настъпване на крайния срок на договора непогасени останали 10 анюитетни вноски, всяка в размер 209,48 лв. Моли за постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати 1 344,34 лв. – главница по договор за потребителски кредит № БК2-44/19.03.2021 г., ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до изплащането й; 283,48 лв. – договорна лихва по същия договор за периода 19.05.2021 г. – 19.03.2022 г. и 466,91 лв. – такса „Неустойка“ (такса „Гаранция“) по същия договор, както и да му се присъдят сторените разноски.

Ответникът Ф. Г. А. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не се явява в проведените съдебни заседания и не заявява становище по иска.

1

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК за заплащане на вземания по договор за потребителски кредит. Основателността им е предпоставена от установяване, че между страните е възникнало правоотношение по сключен договор за потребителски кредит № БК2- 44/19.03.2021 г. с твърдяното от ищеца съдържание; че ищецът е изпълнил задължението си да предостави сумата по кредита – 1 500 лв. на ответника, както и размерът на непогасения към датата на падежа остатък от главница, договорната лихва и такса „Неустойка“ (такса „Гаранция“).

Съгласно представения договор за потребителски кредит № БК244/19.03.2021 г. и погасителния план към него, ищецът се задължил да предостави на ответника сумата от 1 500 лв., срещу задължение за връщането й на 12 месечни вноски (до 19.03.2022 г.), заедно с възнаградителна лихва – месечен лихвен процент от 3,40 % върху непогасената главница, или общо за целия срок на договора 382,25 лв. Съгласно чл.5 от договора, ответникът се задължил да заплати еднократно такса „Неустойка“ (такса „Гаранция“), срещу която ищецът фиксирал лихвения процент за срока на договора, като таксата била в размер 630,74 лв. и се дължала разсрочено на падежните дати на месечните погасителни вноски. Така общата дължима сума от ответника била 2 513,69 лв., платима на дванадесет вноски, всяка от по 209,48 лв. В чл.5, ал.3 от договора било предвидено, че годишният процент на разходите (по-долу ГПР) е в размер на 49,365 %, изчислен по формулата в Приложение № 1 към ПЗР на ЗПК. В Общите условия към договора за кредит било посочено, че ГПР показва какъв е общият разход (лихви и такси) по кредита, изразен като годишен процент от сумата по заема, както и че формулата, по която се изчислява ГПР е предвидена за кредити, които се изплащат на месечна база и имат продължителност минимум една година, както и информацията „ГПР 49,3711%, лихвен процент 3,4 %“.

Видно от договорната клауза за начисляването й, такса „Неустойка“ (такса „Гаранция“) е уредена като дължима за да се „фиксира“ възнаградителната лихва в уговорения в договора размер. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т.4 ДР ЗПК лихвеният процент по договора за кредит може да бъде фиксиран или променлив и ако договорната клауза създаваше потестативно право на кредитополучателя да избере едната от двете възможности, то заплащането на обсъжданата такса би била предвидено като опция, а в договора би бил уреден и променлив лихвен процент чрез посочване на променлива компонента и фиксирана надбавка. Тъй като подобни права за кредитополучателя не са предвидени, а заплащането на такса „Неустойка“ (такса „Гаранция“) е част от равната анюитетна вноска по погасителния план, то „фиксирането“ на лихвения процент не е допълнителна услуга, а дейност, идентична със самото кредитиране. Така предвидена, 2 таксата противоречи пряко на имеративната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, забраняваща събирането на такси и комисионни за действия, свързани с управлението на кредита. Освен това, посочените характеристики определят вземането не като такса, а като още едно възнаграждение за кредитора, дължимо наред с лихвата. Това налага включването на такса „Неустойка“ (такса „Гаранция“) в ГПР по кредита, защото тя не е сред уредените в чл.19, ал.3 ЗПК изключения.

От начина, по който е посочен ГПР, не може да бъде определено дали това допълнително възнаграждение, наименувано такса „Неустойка“ (такса „Гаранция“), е включено като компонент в изчислената стойност. В договора и в общите условия са посочени две различни стойности на ГПР – 49,3645 % и 49,3711 %, а препращането към Приложение № 1 ПЗР на ЗПК не удовлетворява изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за посочване и на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определената формула. Подобно изрично посочване липсва както в договора, така и в общите условия. Така нито ГПР е определен еднозначно, нито се сочи въз основа на какви допускания е изчислен. Тези неясноти, вътрешно противоречие и подвеждащото оповестяване на изискуемото от ЗПК съдържание, без да има възможност за каквото и да е тълкуване, което да определи точно предвиденото в договора в обсъжданата част, съставлява неспазване на императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно чл.22 и чл.23 ЗПК, то води до недействителност на договора и предпоставя дължимост само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи.

От представения разходен касов ордер № 0000000366/19.03.2021 г. и заключението по задача № 1 от експертизата се установява, че на посочената датата ищецът заплатил в брой на ответника 1 500 лв. с основание „усвояване на средства БК2-44“. От заключението по задача № 2 от експертизата се установява, че ответникът върнал на ищеца общо 425 лв., с които следва да бъде погасено частично вземането по главница, предвид недействителността на договора и предвиденото в чл.23 ЗПК. Така ответникът дължи на ищеца заплащане на разликата между предоставената и платената сума, или 1 075 лв., поради което и искът за заплащане на главница се явява основателен до посочения размер. За разликата над тази сума до претендирания размер от 1 344,34 лв. и изцяло за заплащане на възнаградителна лихва и такса „Неустойка“ (такса „Гаранция“), исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковете. От негова страна е направено такова искане и са представени доказателства да са сторени разноски общо от 943,78 лв. (83,78 лв. за заплащане на държавна такса; 400 лв. за заплащане на депозит за възнаграждение на вещо лице и 460 лв. за заплащане на адвокатско възнаграждение). От тази сума съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се следват 484,34 лв.

3

Ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, но той не е доказал да е сторил такива, поради което не му се следват.

На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ф. Г. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.***, община ***, ул. *** да заплати на „БЪРЗ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК 201299550, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Преслав“ № 82, представлявано от управителя К. Р. Ж. сумата от 1 075 лв. (хиляда седемдесет и пет лева), представляващи непогасена част от главницата по договор за потребителски кредит № БК2-44/19.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 18.04.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за сумата над присъдените 1 075 лв. (хиляда седемдесет и пет лева) до претендираните 1 344,34 лв. (хиляда триста четиридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки), или за сумата от 269,34 (двеста шестдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки) – главница по договор за потребителски кредит № БК244/19.03.2021 г., както и изцяло исковете за заплащане на сумата от 283,48 лв. (двеста осемдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки) , представляваща договорна лихва по същия договор за периода 19.05.2021 г. – 19.03.2022 г. и на сумата от 466,91 лв. (четиристотин шестдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляваща такса „Неустойка“ (такса „Гаранция“) по същия договор.

ОСЪЖДА Ф. Г. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.***, община ***, ул. *** да заплати на „БЪРЗ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК 201299550, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Преслав“ № 82, представлявано от управителя К. Р. Ж. сумата от 484,34 лв.

(четиристотин осемдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки), представляващи разноски за заплащане на държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и адвокатски хонорар в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4