Решение № 224 от 04.08.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. С., 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Зоя Ст. Шопова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500295 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 121/15.04.2025г., постановено по гр.д.№ 71/2025г. по описа на Районен съдС. е осъдена Областна дирекция на МВР-С., с адрес гр.С., бул.“България“ № 67 да заплати на Р. А.

К., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С. сумата от 3606,26 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от 14.01.2022г. до 14.01.2025г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 396,43 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от І-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска-15.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-15.01.2025г. до окончателното й изплащане. Осъдена е Областна дирекция на МВР-С., с адрес гр.С., бул.“България“ № 67 да заплати на Р. А. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Б., обл.С. разноски по водене на делото в размер на 500,00 лева за адвокатско възнаграждение. Осъдена е Областна дирекция на МВР-С., с адрес гр.С., бул.“България“ № 67 да заплати по сметка на СмРС ДТ върху уважените искове в размер на 194,25 лева ,както и разноски за експертиза в размер на 150,00 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 4017/07.05.2025г. от Областна дирекция на МВР-С., представлявана от Старши комисар Ц.Ц.-Директор с оплакване за неправилност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че районният съд необосновано е приел, че за процесния период е налице празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, по отношение приравняването на нощния към дневен труд и заплащането му като извънреден, поради което е приложима 1 методиката предвидена в нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Необосновано също съдът е приел, че не е спорно по делото, че ищецът полагал труд и на смени с продължителност 24 часа, при сумирано изчисляване на работното време, съгласно утвърдени ежемесечни графици. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени.

Уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР за разглеждания период се съдържа на две нива - първо на законово, в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, чл. 179 от ЗМВР и второ, на подзаконово ниво в Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР /отм. ДВ. бр. 51 от 1 Юли 2022г./ и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1,т. 1 и ал. 3 от ЗМВР.

Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР „нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 ч.“. Тази разпоредба е императивна и определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време през нощта, изразено в броя на часовете „8“. По аргумент на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР, „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 7.“, т. е. така нормираният коефициент е 1, а не приетия за приложим от съда - 1,143. Фиксираната законова норма от 8 часова продължителност на работното време през нощта, установена в закон - чл. 187, ал. 1, изр. ІІ-ро се ползва с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й. Същата е намерила отражение и в издадените подзаконови нормативни актове, уреждащи процесиите отношения в чл. 21, ал. 3 от Наредба №

8121з1353/15.12.2020 г. и Наредба № 81213-922/22.07.2022 г. Съобразно така действащата специална правна уредба, касаеща служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, следва да се приеме, че нормалната продължителност на работното време за служителите на МВР през нощта е 8 часа. Действително тя е по-голяма от общата нормална продължителност на работното време на работниците и служителите по трудови правоотношения, установена в КТ, който предвижда в чл.

140 „нормалната продължителност на седмичното работно време при 5 дневна работна седмица през нощта е 36 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица е до 7 часа“. Това различие и по - голямата продължителност на работното време при 5 дневна работна седмица от 40 часа и на работното време през нощта - 8 часа е обусловено от основните функции на МВР, които са установени в ЗМВР. Това обосновава прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време, трудово възнаграждение и на други подобни на работниците и служителите по трудови правоотношения в КТ и в ЗМВР. Именно поради спецификата на работа на държавните служители - полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 и ал. 3. За тях са неприложими нормите на общото законодателство като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, в който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца е коефициент 1,143. В този смисъл е и ТР № 1/15.03.2023г. по тълк.д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са 2 приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ, в частност чл. 9, ал. 2 от същата наредба и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Отчетено е, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР - допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), поблагоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и др. Поради това, е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 ЗНА, т. е. възможността по аналогия да се приложат КТ и в частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. ТВърди се ,че ТР е съобразено и с решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. Решението на СЕС и ТР са задължителни за всички съдилища в Република България (чл. 633 ЕПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ).Горното разбиране свързано е компенсаторните механизми в полза на полицейските служители в МВР е доразвито понастоящем с драстичното увеличение на основното възнаграждение на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, считано от 01.01.2025 г., съобразно методиката на изчисляване му, заложена в чл. 177, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР. Твърди се, че прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие е правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Следи се за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Поради противоречивата съдебна практика и постановяването на ТР № 1/15.03.2023 г., както и е оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 - С-536/2021 и С732/2021 - С-738/2021, постановени по отправени съответно от PC - Луковит и от PC - Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове, е отправено преюдициално запитване от ОС-С. по в. гр. дело № 193/2023 г., по което е образувано дело С-435/2023 на СЕС. С определение от 29.07.2024 г. СЕС е дал отговори на поставените въпроси, че член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана е допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.

3

Следователно, изводите, приети с решението по дело С-435/2023 на СЕС, са в унисон с тези по дело С-260/20 г., решението по което е взето предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове.

Претендира за разноски за въззивната инстанция

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 5136/12.06.2025г. от Р. А. К. чрез пълномощника му адв.М.О., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на оплакванията за нарушение на материалния закон. По делото не е спорно, че ищецът работи по служебно правоотношение по ЗМВР в ОДМВР на длъжност „старши полицай", като изпълнява служебните си задължения на 12 часови смени по график при сумирано отчитане на работното време, като полага и нощен труд. Не е спорно също, че за процесния период 14.01.2022г. – 14.01.2025г. е положил общо 2032 часа нощен труд, който му е заплатен, без часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл. 9, ал.

2 от НСОРЗ, съгласно ССчЕ. След приравняването на отработените часове нощен труд в дневен по методологията на чл.9,ал.2 от НСОРЗ се получават 2323 часа или 191 часа разлика, която като извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, в официалните празници със 100 на сто увеличение. Общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процения период, преизчислен, съгласно НСОРЗ за ищеца е 3 606,26 лева, подробно изчислен по тримесечия, а размерът на законната лихва за забава е 396,43 лева, подробно описани в Приложение № 1. Твърди се, че неоснователно жалбоподателят счита, че неправилно е приложен материалния закон и са допуснати процесуални нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт.За да прецени дали е налице неравно третиране на служителите на МВР с работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са подчинени на ЗДСл и КТ, PC-С. е направил анализ на правната уредба на нощния и извънредния труд в приложимите законови и подзаконови нормативни актове и е извършил сравнение с уредбата на този вид труд в ЗМВР и относимите подзаконови нормативни актове. След сравнителен анализ на нормативната уредба в КТ, ЗДСл. и ЗМВР на нощния и извънредния труд се сочи, че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Така например освен, че в КТ нощният труд е ограничен до 7 часа, заплащането на същия предвижда увеличение в размер на 0.15 на сто от минималната работна заплата за всеки започнат час, но не по-малко от 1 лев на час, а със Заповед № 8121 з156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя на база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм би позволил заплащането на този вид труд да е повисоко от 1 лев на час. В същото време с последното изменение на чл.187, ал.1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението на нощния труд според КТ. Следователно частен охранител, работещ на трудов договор съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран по-благоприятно от служителя на МВР. Същото се отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ. Единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите издадени наредби. В тази връзка не може да бъде споделено 4 възражението, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск/чл. 189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187, ал.5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Тези компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд при работа с високо нервно-психическо натоварване, каквато несъмнено е работата на служителите на МВР. Указанията в решението на СЕС са да се установи дали по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд, за каквито няма данни да са представени доказателства по делото. С оглед на това следва да се приеме че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд. Анализът на законовите разпоредби за придобивките по чл. 178, ал. 1, т. 1—6, чл. 179, ал. 1 и ал. 4, чл. 181, ал. 1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183, ал.