Присъда № 107 от 10.03.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда №107 от 10.03.2023 г. по НОХД № 10165/2022 г. по описа на СРС, НО, 108-ми състав

С обвинителен акт, внесен в СРС, Софийска районна прокуратура е обвинила Д. М. К. в това, че около 23,25 часа на 23.04.2022г., в гр. София, бул. „********” № 139, магазин за алкохол и цигари „Южен парк”, като длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение – работеща на граждански договор в магазина /отключва входната врата със служебно предоставен ключ и деактивира алармената система със служебен код за достъп/, е отнела чужди движими вещи – парична сума в размер на 5 078, 30 /пет хиляди и седемдесет и осем лева и тридесет стотинки/ лева, собственост на „********** 345“ ЕООД, ЕИК **********, от владението на Е. К. К. – управител, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал.1 от НК.

Ощетеното юридическо лице „********** 345“ ЕООД чрез своя управител Б. К. е предявило граждански иск срещу подсъдимата за заплащане на сумата от 5 078, 30, представляваща причинени имуществени вреди.

Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и дружеството е конституирано като граждански ищец в процеса.

Производството пред настоящия съдебен състав протече по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като Д. М. К. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното признание без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В съответствие с постановеното определение не е проведен разпит на свидетелите и вещите лица, посочени в приложението към обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа обвинението така, както е формулирано в обвинителния акт. Счита, че събраните на досъдебното производство доказателства, ведно с признанието на подсъдимата по безспорен и категоричен начин установяват извършването на инкриминираното деяние от страна на К.. Прокурорът пледира за определяне на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, което на основание чл. 58а НК да се редуцира с 1/3 и на подсъдимата да се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи с изпитателен срок от 3 години.

Пледира за уважаване на гражданския иск изцяло.

Управителят на дружеството-граждански ищец иска от съда да осъди подсъдимата да заплати сумата по предявения граждански иск изцяло.

Служебният защитник на подсъдимата К. - адв. С. В. пледира за налагане на минимално наказание около 3 месеца „лишаване от свобода“ с оглед многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, чието изпълнение да се отложи на основание чл. 66, ал.1 от 1

НК. Счита, че гражданският иск следва да се отхвърли.

Подсъдимата Д. М. К. не депозира обяснения по обвинението.

В правото си на лична защита се солидаризира със становището на защитника си.

В правото си на последна дума заявява, че иска най-лекото наказание, има желание да върне парите, но няма средствата накуп.

Настоящият съдебен състав след анализ на доказателствата по делото и при отчитане направеното от подсъдимата признание на фактите, описани в обвинителния акт намери следното от фактическа страна:

Подсъдимата Д. М. К. е родена на 28.06.1999 г. в гр. София, ЕГН **********. Същата е българка, с българско гражданство, средно образование, трудово ангажирана – работи като сервитьор, живуща в с. В., ул.

„*********“ № 35. Подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Свидетелят Б. А. К. бил управител на търговско дружество „**********я 345“ ЕООД, което ползвало под наем магазин № 6 на бул.

„********“ № 139 за продажба на алкохол, цигари и пакетирани изделия. В магазина като продавачи работили свидетелят Б. К. и съпругата му свидетелката Е. К. – управител на магазина, като двамата решили да наемат служител, който да им помага няколко дни в седмицата в работното време на магазина – от понеделник до неделя от 08:00ч. до 21:00ч.

Пуснали обява, че търсят служител за почасова работа, на която се отзовала подсъдимата Д. М. К., като решили да сключат граждански договор за почасова работа – до три дена седмично от 4 до 6 часа. На 23.03.2022 г. в гр. София свидетелят Б. К., като възложител сключил граждански договор с Д. К., като изпълнител за срок от един месец от датата на сключването му.

След като изтече срокът на гражданския договор и след като служителят представи необходимите документи – трудова книжка, здравна книжки и т.н. лицата се уговорили да сключат трудов договор. На подсъдимата устно й било обяснено естеството на работата в магазина и установената практика – да обслужва клиентите, да получава и заплаща доставките, да описва и прибира оборота в метална кутия под касата, да приключва касата и т.н.

Уговорката била да й се заплаща на две седмици сумата от 60 лв. на смяна и бонус съобразно оборота за работата в магазина, но тя настоявала да ги взема след всяка изработена смяна, което обичайно се случвало.

Подсъдимата Д. К. започнала работа като й предоставили секретен ключ за входната врата на магазина, както и код за активиране и деактивиране на алармената система, като кодът за достъп за тримата служители бил един и същ, а в дните в който подсъдимата Д. К. приключвала работата заключвала магазина, описвала и оставяла оборота в касата и си тръгвала.

В седмицата от 18.04.2022 г. - 24.04.2022 г. подсъдимата Д. К. била на смяна на 19.04.2022 г., както и на 22.04.2022г.и на 23.04.2022 г., като на 23.04.2022 г. /събота/ след като приключила работната смяна прибрала 2 натрупания оборот в периода 18.04.2022 г. -23.04.2022 г. в касата на магазина в размер на 9 378,30 лв. /девет хиляди триста седемдесет и осем лева и 30 ст./, заключила магазина, включила СОТ-а и напуснала обекта.

Подсъдимата Д. К., тъй като знаела, че има доста голяма сума оставена в магазина и тъй като имала ключ за магазина и предоставен й код за достъп като служител решила да се възползвало от служебното си положение, да се върне и да вземе част от оборота на магазина.

В изпълнение на взетото решение подсъдимата Д. К. около 23:25 часа на 23.04.2022г. се върнала в магазина за алкохол и цигари „Южен парк”, находящ се в гр. София, бул. „********” № 139, възползвайки се от служебното си положение /работеща на граждански договор в магазина/ отключила входната врата със служебно предоставения й ключ, деактивирала алармената система със служебен код за достъп, влязла в магазина и взела за себе си част от оставения оборот в размер на 9 378,30 лв., а именно сумата в размер на 5 078, 30 /пет хиляди и седемдесет и осем лева и тридесет стотинки/ лева, собственост на „********** 345“ ЕООД, ЕИК **********, като оставила вратата отворена и бързо се отдалечила.

На 24.04.2022 г. свидетелят Е. К. трябвало да отвори сутринта магазина.

Същата пристигнала на място и забелязала, че вратата е отворена, алармата е деактивирана, а в касата се намирала само сумата от 4 300 лв., като установила че по-голямата част от оборота в общ размер на 9 378, 30 лв. липсвала. Веднага прегледала записите от охранителните камери, като видяла заснетите действия на тяхната служителка – подсъдимата Д. К., а именно как същата около 23:25 ч. на 23.04.2022 г. се върнала пред магазина, вдигнала решетката, отключила вратата, деактивирала алармата, взела част от оборота и напуснала помещението. Свидетелят Е. К. веднага се обадила на служителката К., която си признала за извършеното от нея и обещала да върне сумата в кореспонденция помежду им посредством приложение „Вайбър“.

Свидетелят Е. К. сигнализирала полицейските органи. На място бил извършен оглед на местопроизшествието, като с Протокол за доброволно предаване управителката на магазина предала видеозаписите от охранителните камери, монтирани в магазина на бул. „********” № 139, на които категорично разпознала наетия от „**********я 345“ ЕООД служител на граждански договор, а именно –подсъдимата Д. К..

С протоколи за доброволно предаване са предадени и видеозаписи от охранителните камери, монтирани в Южния парк от страната на бул.

„********“ за времето от 23.17 ч. до 23.33 ч. на 23.04.2022 г., видеозаписи от видеонаблюдение, монтирано в автобус № 132 за времето от 22,44 до 23,20 на 23.04.2022 г., като в Протокол № 262/2022 г. на изготвената видео-техническа експертиза се описват заснетите действия на лицето, като се установява и лицево-челюстна идентификация на заснетото лице в превозното средство с предоставен сравнителен материал, а именно- фотоснимки на Д. М. К..

В протокол за оглед на веществени доказателства от 12.05.2022 г. е огледан личния телефон Redmi 9 Ц“ на подсъдимата Д. К., предаден по делото 3 с протокол за доброволно предаване от 28.04.2022 г. мобилен телефон „Redmi 9 Ц“ с ИМЕЙ: *********** и ИМЕЙ: **********, като текстово е извлечена водената кореспонденция в приложението „Вайбър“, като е изготвен и фотоалбум към него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното от подсъдимия признание на фактите, както и въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Е. К. К., Б. А. К., Протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум, протоколи за доброволно предаване, заключението на дактилоскопна експертиза, заключение на техническа експертиза, справка за съдимост на подсъдимата, граждански договор от 23.06.2022 г., дневни финансови отчети, оборотна ведомост.

Съдът намира, че събраната доказателствена съвкупност е безпротиворечива, обективна и подкрепя направеното от подсъдимия признание. От показанията на свидетелите Е. К. и Б. К., които са в достатъчна степен подробни и информативни се установява сключването на граждански договор между дружеството „********** 345“ ЕООД и подсъдимата, конкретно възложените й задължения, в т.ч. да обслужва клиенти, да получава заплащане на продадените стоки, да получава и заплаща доставки.

Свидетелката К. посочва, че на 24.04.2022 г. отивайки на смяна в магазина, в който предишния ден е работила подсъдимата е видяла отворена вратата на магазина и е установила определена липса на пари от оборота. При преглед на записите от видеокамерите свидетелите установили, че след като заключила и си тръгнала от работа подсъдимата се върнала, изключила СОТ-а, отключила вратата, влязла в магазина и взела оборота. Свидетелите разпознават заснетото лице като подсъдимата Д. К., което се потвърждава и от заключението на дактилоскопната и видеотехническата експертиза.

Обект на изследване от вещото лице, изготвило видеотехническата експертиза са били видеозаписи от охранителните камери на магазина и такива от превозни средства на масовия градско транспорт в София. Вещото лице подробно е посочило какви действия е извършило заснетото лице, а именно отключването на магазина, извършването на действия по поставен в близост панел, вдигане на щората и влизане в магазина, след което лицето е взело предмети, които е поставило под суитчера си и е напуснало магазина.

Изследвани са и видеозаписи от транспортни средства, които проследяват движението на лицето, което влиза в магазина, като вещото лице е заключило, че заснетото лице е именно подсъдимата Д. К..

С оглед реда, по който протече производството и направеното от подсъдимата К. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което признание съдът намери за подкрепено от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, то повдигнатото обвинение спрямо подсъдимата се явява безспорно доказано.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намери, че подсъдимата Д. М. К. е осъществил от обективна и 4 субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1 т. 6 вр. чл.

194, ал.1 от НК.

За да бъде призната подсъдимата за виновен по повдигнатото й обвинение е необходимо несъмнено да се установи осъществяването на следните елементи от състава на престъплението – отнемане на чужди движими вещи от владението на друго лице, последното да не е дало съгласие за това, а намерението на подсъдимата да е противозаконното присвояване на отнетите вещи. Следва да се установят и квалифициращите деянието признаци, именно, че извършителят е имал качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1 б. „А“ или б. „Б“ от НК и че за осъществяване на престъплението се е възползвало от служебното си положение.