Решение № 90 от 28.03.2023, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 678/2022
- Вид
- Решение № 90
- Подписан
- 28.03.2023
- В сила
- 28.03.2023
- Състав
- Диана Георгиева Дякова, Жечка Николова Маргенова Томова, Галина Димитрова Жечева
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 90 гр. гр. Д., 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диана Г. Дякова
Членове:
Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20223200500678 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 12402/19.07.2022 год. на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ Д.“ АД с ЕИК 204219357 срещу решение №660 /04.07.2022 год. по гр.д.№20223230100173 /2022 год. на Районен съд Д. ,с което е признато за установено, че ЕТ „***“ град Д., ЕИК ***, представляван от Б. Х.
Ц. не дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Д.“ АД с ЕИК 204219357 следните суми : - 866.76 лева – претендирана от ответното дружество като стойност на начислено количество вода по фактура № 1110382604/27.01.2021 год.; - 78.98 лева – обезщетение за забава за периода 27.02.2021 год.- 21.01.2022 год.
С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение се претендира, то да бъде отменено и претенцията на едноличния търговец срещу дружеството –отхвърлена.При данни , че обжалваното решение е било връчено на дата 06.07.2022 год., жалба рег.№ 12402/19.07.2022 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни 1 последици в правната му сфера чрез отхвърляне на исковите претенции и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.
Спорни между страните са въпросите колко на брой и кои са потребителите с монтирани индивидуални водомери след общия (главния ) водомер на водопроводното отклонение за АЕМО “Стария Д.“ и данните от кои индивидуални партиди и за кой период от време, следва да бъдат съобразявани при извършеното по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на дружеството разпределение на отчета по общия водомер във връзка с предписание от дата 11.11.2020 год. по повод теч след общия водомер .
Обжалваното решение е постановено по претенция на ЕТ „***“ град Д., ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д. ,*** , представляван от Б. Х. Ц., срещу “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Д.“ АД,ЕИК 204219357 със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“Трето март“ № 59 за отричане дължимостта на сумата от 866.76 лв. за стойността на предоставени В и К услуги за обект ,находящ се в гр.Д., АЕМО“Стария Д.“ – ателие –***,кл.№ *** по фактура № 1110382604/27.01.2021 год. , както и сумата от 78.98 лв. ,представляваща начислена лихва за забава върху главното парично задължение,изчислено в размер на законната лихва за времето от 27.02.2021 год.- до подаване на исковата молба на 21.01.2022 год.
Едноличният търговец е ползвател на обекта по силата на сключен с Община гр.Д. договор рег.№ 46/23.08.2004 год. за предоставяне на концесия за срок от 20 години върху имот публична общинска собственостработилница“*** ***“ от АЕМО“Старият Д.“ гр.Д..Задължение на концедента е да поддържа инфраструктурата на АЕМО“Стария Д.“ в изправно състояниечл.11 т.3 , а задължение на концесионера е да заплаща всички разходи по текущото поддържане и експлоатация на обект –чл.8 т.14 .
След редовно месечно отчитане на показанията на абонатите на дружество в АЕМО“Стария Д.“,служители на дружеството ответник са констатирали , че от общ водомер ,захранващ водоснабдени обекти на негови абонати е изтекла 290 куб.метра вода, като течът е след общия 2 водомер по трасето ,преди абонатите с пасантни водомери.Съставено е било предписание № 049254/11.11.2020 год. ,в срок до 7 дни да бъде отстранен теча след общия водомер и дружеството да се уведоми писмено,как да бъде разпредЕ. общата вода ,като в противен случай
,следва да извърши разпределение по правилата на Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съобразно разпоредбата на чл. 8 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ответното търговско дружество , водопроводното отклонение се изгражда и поддържа от В и К оператора , а вътрешната водоснабдителна мрежа след водомерния възел на водопроводното отклонение е собственост на потребителя и се изгражда и поддържа от него и за негова сметка. Едноличният търговец ,в качеството му на ползвател на един от водоснабдяваните обекти,разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение, е потребител на ВиК услуги с открита индивидуална партида по смисъла на чл. 2 ал.1 т.1 ,чл.7 т.3 от ОУ.Когато след водопроводното отклонение има повече от един потребител,водомерът на водопроводното отклонение е общ водомер, а когато потребителите във водоснабдявани обекти са повече от един ,те поставят индивидуални водомери -така чл. 17 ал.2 и 3 от ОУ. Съгласно заключение рег.№ 1048/14.02.2023 год. на вещите лица изготвили назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза,водопроводното отклонение след главен водомер,разположено на вътрешна улица на територията на АЕМО“Стария Д.“ (имот с идентификатор ***), представляващо развита тръбна система,захранва потребителите на обектите в сграда с идентификатор
***,съответно: 1./склад –заключен (без водомер);2./*** (затапено без водомер);3./***,ползвана от ЕТ“***;4./галерия с ползвател уредника й;5./галерия –Община гр.Д.;6./работилница *** с ползвател –ищеца по делото и 7./склад на Община гр.Д..На посоченото водопроводно отклонение е монтиран един общ (главен ) водомер /СТИ/ и пет контролни (пасантни) водомери /СТИ/ на изброените по-горе обекти с №№ 3-7.
Именно на това водопроводно отклонение е възникнал теча,описан в предписание № 049254/11.11.2020 год. ,изготвено от служител на “ Водоснабдяване и канализация Д.“АД ,като мястото на аварията е след общия 3 водомер и срещу обект № 2–така заключение на вещите лица и обозначението на приложена скица,неразделна част от него.
Изразходваните количества питейна вода се отчитат по общия водомер и по индивидуалните водомери след него-чл.22 и чл.23 от ОУ .Разликата (общото потребление ) между количеството,отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери ,се разпределя между всички потребители пропорционално на отчетеното по индивидуалните им водомери ,като в разпределението се включват всички разходи на вода и загубите на вода в сградната или във вътрешната водопроводна инсталация по правилата на чл.25 от ОУ и съобразно чл. 32 ал.2 от ОУ се заплаща въз основа на измереното количество ,отчетено и разпределено по реда на чл.25 . Аналогични на тези разпоредби от ОУ са предвижданията на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно заключение рег.№ 1048/14.02.2023 год. на вещите лица изготвили назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза, показанията на общия водомер са съответни на показанията на индивидуалните водомери на потребителите на посочените по-горе обекти, съобразно съставените отчети в дружеството за времето преди теча, а именно за периода от 10.01.2020 год. до 12.10.2020 год.На дата 10.11.2020 год. е извършено отчитане на индивидуалните водомери на потребителите на :1./***,ползвана от ЕТ“***;2./галерия с ползвател уредника й;3./галерия – Община гр.Д.;4./работилница *** с ползвател –ищеца по делото ; 5./ склад на Община гр.Д. и общ водомер,при което е констатирано ,че в сравнение с предходни отчитания на дати 10.08.2020 год. и 12.10.2020 год.,старите и новите показания за обектите №№1 ,2,3 и 5 са идентични,т.е. разходите на вода са нулеви.Констатирано е ,че при отчитане на дата 10.08.2020 год.,показанията на изправния индивидуален водомер /СТИ/ № 55011 на ЕТ „***“ са 113, а при отчитането на дата 10.11.2020 год. показанията са 133,т.е. потребени са били 20 куб.м. вода.Отчетените на дата 12.10.2020 год. показания на общия водомер са 406,а отчетените на дата 10.11.2020 год.696,т.е. разход на вода 290 куб.м.Приложените справки с отчетите /карнета/ на общия водомер /СТИ/ № 55457 сочат,че същият е бил изправен 4 с разход по показания от 290 куб.м.С оглед на тези данни,съдът не възприема даденото заключение в частта,в която е посочено ,че количеството от 290 куб. м. ,респ. 270 куб.м., като разлика между 290 куб.м. и потребените от ЕТ 20 куб.м. съставлява служебно начислена консумация. Служебно начислявана е консумацията в съответствие с предвижданията на ОУ и Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи в междинните периоди между два отчета,въз основа на среден месечен разход от предходен период , при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностно лице на оператора до водомера, в случаите на незаконно присъединяване или неизправност на СТИ,каквито хипотези в случая не са налични.Касае се до реален отчет ,т.е. реално измерено количество изразходвана вода през монтиран общ водомер на водопроводно отклонение и монтираните водомери на всеки потребител.
Горното води до извод,че предмет на спора по настоящото дело е заплащането на реално измерено количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,стойността на която е начислена във фактура № 1110382604/27.01.2021 год. Фактурирано е било количество вода в общ размер от 288 куб.м., от които 270 куб.м. ,като разлика в показанията от дата 10.11.2020 год. на общия водомер от 290 кв.м. и тези на индивидуалния водомер на ищеца от 20 кв.м. (последното на стойност от 69.17 лв. заплатено от ищеца по фактура № 1110375783/11.11.2020 год.
,съобразно заключението на вещите лица) и 18 куб.м.,съставляваща разлика за разпределение по общия водомер по показания на 11.12.2020 год.-696 куб.м. и 14.01.2021 год.-715 куб.м.Видно от приложените справки за тези периоди,единствено ищецът е изразходвал количество вода,измерено по индивидуалния му водомер,поради което и в съответствие с предвижданията на чл.32 ал.2 ,във връзка с чл.25 от ОУ и чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,той е отговорен за заплащането на разпределените му количества вода ,измерени от общия водомер.Изводът на вещите лица,че отговорен за заплащането сумата по фактурата е Община Д., като концедент съобразно разпоредбата на чл. 8 ал.9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните 5 системи е правен и не може да бъде споделен,респ. в тази му част заключението не следва да бъде възприемано от съда.
Предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК относно недължима стойност на предоставени В и К услуги в размер на сумата от 866.76 лв. е неоснователен ,а като последица и обусловения от изхода му иск за сумата от 78.98 лв. , представляваща начислена лихва за забава върху главното парично задължение.Обжалваното решение незаконосъобразно постановено,поради което на основание чл. 271 ал.1 от ГПК въззивният съд го отменя и решава спора съобразно настоящото изложение.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода по спора ,такива не се следват на ищеца по делото ЕТ „***“.
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Д.“ АД не е претендирало разноски във въззивното производство, а само тези,което дружеството е сторило в първоинстанционното производство ,вкл. възнаграждение за защита от юрисконсулт в определен от съда размер.Доказателства за направа на разходи в първата инстанция от дружеството не са налични,поради което на основание чл. 78 ал.8 от ГПК,във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ ,следва да му бъде присъдена единствено сумата от 100 лв.-възнаграждение за юрисконсулт.