Решение № 14259 от 19.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14259 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110149992 по описа за 2022 година

При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК) комулативно съединяване са предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба , уточнена с допълнителна писмена молба от 02.11.2022г. ищецът „Т.С.”ЕАД е предявил искове за осъждане на всеки от тримата ответници като съсобственици да му заплати поотделно, т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми:

- ответницата

Л. В. Д. да заплати: 1 078,46 лв, представляващи 1/3 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „**** с абонатен № 279585, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 259,77 лв, представляващи 1/3 част о т мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до 11.08.2022г. ; 10,83 лв, представляващи 1/3 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2019г. до 30.04.2020г., и 2,91 лв, представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.08.2019г. до 11.08.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 14.09.2022г. до окончателното плащане , разноските по делото и юрисконсулско възнаграждение;

- ответникът В. Х. Д. да заплати: 1 078,46 лв, представляващи 1/3 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, 1 находящ се в гр. София, район „**** с абонатен № 279585, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 259,77 лв, представляващи 1/3 част о т мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до 11.08.2022г. ; 10,83 лв, представляващи 1/3 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2019г. до 30.04.2020г., и 2,91 лв, представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.08.2019г. до 11.08.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 14.09.2022г. до окончателното плащане , разноските по делото и юрисконсулско възнаграждение, и - ответникът Г. Х. Д. да заплати: 1 078,46 лв, представляващи 1/3 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „**** с абонатен № 279585, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 259,77 лв, представляващи 1/3 част о т мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до 11.08.2022г. ; 10,83 лв, представляващи 1/3 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2019г. до 30.04.2020г., и 2,91 лв, представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.08.2019г. до 11.08.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 14.09.2022г. до окончателното плащане , разноските по делото и юрисконсулско възнаграждение.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 21.06.2024г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответниците Л. В. Д. , В. Х. Д. и Г. Х. Д. оспорват предявените искове по основание и по размер видно от изявленията на пълномощника им адвокат И. Д в представения на 21.03.2023г. по реда на чл.131 ГПК общ отговор на исковата молба. Сочат се доводи за недоказаност на облигацинна връзка между страните по делото относно доставка на топлинна енергия, доколкото не е доказано правото на собственост на всеки от тях върху имота , респективно право на ползване на всеки от тях. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните от ищеца вземания. Не се оспорва доставката на топлинна енергия в процесиня имот през процесиня период и размерите на начислените от ищеца суми във връзка с тази доставка.

В хода на съдебното производство адвокатът на ответниците поддържа оспорването на исковете. В съдебното заседание на 21.06.2024г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответниците.

Подпомагащата страна „Т.Х.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с.) не изпраща представител по делото , не изразява становище по исковете и не сочи доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за 2 установено следното :

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.

Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период (чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през процесния период и издадените две общи фактури № **г. и № ***. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД на клиенти в гр.

София), представени с исковата молба.

Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура № **г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., е 14.09.2019г. според посоченото в същата фактура.

Падежът на вземането по фактура № ***. удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., е 14.09.2020г. според 3 посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД на клиенти в гр. София.

Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура № **г. е започнала да тече от 15.09.2019г., и е изтекла на 15.09.2022г. , а за втората фактура №

***. е започнала да тече от 15.09.2020г. и е изтекла на 15.09.2023г.

Исковата молба , по която е образувано насотящото съдебно произовдство, е предявена на 14.09.2022г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.

Предвид изложеното възражението на ответниците по чл.120 ЗЗД е неоснователно.

Относно основателността на исковете против ответницата Л. В. Д.:

Предявените искове против ответницата са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от месец 05.2018г. до месец 04.2020г. между ищцовото дружество и ответницата

Л. В. Д. е съществувало правоотношение за доставяне на топлоенергия за процесния имот , т.е. по делото не е установено по безспорен начин, чрез т.нар. пълно доказване, че ответницата Л. В. Д. е била „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ на топлоенергията, доставена през процесния период в посочения апартамент. Не са представени надлежни писмени и гласни доказателства относно този факт, независимо че ищецът обосновава пасивната лигитимация на ответницата Л. В. Д. по предявените от него искове именно с твърдението, че тя е била неизправна страна по съществувало между тях правоотношение , по силата на което ползвала доставяна й топлинна енергия именно в посочения имот срещу задължението да заплаща цената й.

По делото не са представени доказателства, че ответницата Л. В. Д. е била собственик или титуляр на вещно право на ползване на процесния имот през процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. , за да се приеме, че е била „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ.

От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно НДИ от 06.09.1983г. се установява , че процесния имот е закупен на името на В.

Х. Д. и Г. Х. Д. (останалите двама ответници по настоящото дело – б.с.) от техния баща Х.

Г. Д. , съпруг на ответницата Л. В. Д. според вписаното в представеното удостоверение , изх.

№ 2212/14.10.2022т. за наследниците на Х. Г. Д.. Следователно съсобственици на процесния имот са ответниците В. Х. Д. и Г. Х. Д., но не и ответницата Л. В. Д..

По делото няма доказателства ответницата Л. В. Д. да е имала други вещни права върху процесния имот през процесния период.

Не са представени доказателства ответницата Л. В. Д. да е подала заявление за откриване партида на нейно име за процесния имот, нито други доказателства за 4 съществуването на договорно правоотношение между нея и ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия в процесиня имот през процесния период .

Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно правоотношение между ищеца и ответницата Л. В. Д. за продажба на топлинна енергия през процесния период в процесния имот , както и ползването от ответника на тази топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответницата Л. В. Д. по предявените срещу нея осъдителни искове, която е едно от условията за тяхната основателност.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове против ответницата Л. В. Д. следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материалноправната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове срещу ответницата Л. В. Д. безпредметно е да се установява наличието и на останалите.