Решение № 523 от 03.10.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. В., 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря МИ.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20251320100039 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от „И.Ф.“ ЕООД, с ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.С., 1408, р-н Т., ж.к.„И.В.“, ул.“Б.“, № 17, ап.1, със законен представител: Б.И.Н. - Управител, с която против Н. И. С. с ЕГН ********** и с адрес с.К., общ.В., обл.В., ул.„П.“, № 56, са предявени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 26.09.2023г. дружеството сключва в качеството си на кредитор с ответника по делото в качеството си на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 455418 и Договора е сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация достъпна на уеб адрес, съгласно публикуваните „Общи условия“ за предоставяне на кредит.

Сочи се, че сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „съгласен съм с ОУ“ и с това кандидатът безусловно приема същите. След това тоъ получана и-мейл в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора и ако бъде одобрен получава на личния си и-мейл Договор и Общи условия за писмено пътвърждение.

Излага се, че сключването на Договора чрез електронна платформа е 1 годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК във вр.с чл.9 от ЗПФУР и чл.18, ал.2 от ЗПФУР във вр.с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ на Европейския парламен и на Съвета на Европа.

Поддържа се, че по този начин кредитополучателят сключва Договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин. В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, няма сигнал че документа е откраднат, справка от сайта на МВР личната карта е активна и не е обект на престъпление.

Твърди се, че горепосочената процедура е извършена от ответника в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 500,00лв., сумата е преведена на ответника по посочен от него начин – по касово на каса на „Изи Пей“ АД. Вземането е дължимо на пет вноски от 100,00лв. за времето от 26.10.2023г. до 23.02.2024г., няма плащания за главницата и цялото вземане е падежирало.

Сочи се, че при изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на Договора. Договорната лихва е уточнена в Договора и няма плащания за лихвата.

Излага се, че кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, той не е погасен, ответника е в забава от дата на падежиране на целия кредит.

Поддържа се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1867/2024г. по описа на Районен съд - В., и по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 576,48 лева, от които 500,00 лева главница, 49,50 лева договорна/възнаградителна лихва за периода от 26.09.2023г. до 23.02.2024г., 26,98 лева обезщетение за забава за периода от 23.02.2024г. до 12.07.2024г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2024г. датата на 2 подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1867/2024г. по описа на Районен съд - В. до окончателното изплащане.

Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът, редовно призован, не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същият са указани последиците на чл.

133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

С исковата молба ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на основание чл.238, ал.1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, намира, че са налице предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото. Доказателствата по делото са писмени. Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение според чл.239, ал.2 от ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238, ал.1 от ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239, ал.1 от ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй 3 като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.

Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена като се признае за установено, че ответникът дължи претендираната парична сума.

Във връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 576,48 лева, от които 500,00 лева главница, 49,50 лева договорна/възнаградителна лихва за периода от 26.09.2023г. до 23.02.2024г., 26,98 лева обезщетение за забава за периода от 23.02.2024г. до 12.07.2024г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2024г. датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1867/2024г. по описа на Районен съд - В. до окончателното изплащане.

В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на направените разноски. Съобразявайки т.12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответника следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по настоящето производството, в общ размер от 350,00 лева – 50,00 лева за държавна такса и 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и тези, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1867/2024г. по описа на Районен съд - В., в общ размер на 125,00 лева – 25,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение/.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. И. С. с ЕГН ********** и с адрес с.К., общ.В., обл.В., ул.„П.“, № 56, че дължи на „И.Ф.“ ЕООД, с ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.С., 1408, рн Т., ж.к.„И.В.“, ул.“Б.“, № 17, ап.1, със законен представител: Б.И.Н. Управител, сумата в общ размер на 576,48 лева, от които 500,00 лева главница, 49,50 лева договорна/възнаградителна лихва за периода от 26.09.2023г. до 4

23.02.2024г., 26,98 лева обезщетение за забава за периода от 23.02.2024г. до 12.07.2024г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2024г. датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1867/2024г. по описа на Районен съд - В. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Н. И. С. с ЕГН ********** и с адрес с.К., общ.В., обл.В., ул.

„П.“, № 56, да заплати на „И.Ф.“ ЕООД, с ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.С., 1408, р-н Т., ж.к.„И.В.“, ул.“Б.“, № 17, ап.1, със законен представител: Б.И.Н. - Управител, сумата в общ размер на 350,00 лева разноски по настоящото дело - за държавна такса от 50.00 лева и за юрисконсултско възнаграждение от 300,00 лева по исковото производство.

ОСЪЖДА Н. И. С. с ЕГН ********** и с адрес с.К., общ.В., обл.В., ул.

„П.“, № 56, да заплати на „И.Ф.“ ЕООД, с ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.С., 1408, р-н Т., ж.к.„И.В.“, ул.“Б.“, № 17, ап.1, със законен представител: Б.И.Н. - Управител, сумата в общ размер на 125,00 лева разноски по заповедното производство - за държавна такса от 25,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева по ч.гр.д. № 1867/2024г. по описа на Районен съд - В..

Решението не подлежи на обжалване.

На страните да се връчат преписи от решението .

Да се приложи препис от решението по ч.гр.д.№ 1867/2024г. по описа на Районен съд - В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

5