Решение № 1752 от 20.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1752 гр. Пловдив, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20215330107116 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Р. Т., ЛНЧ ********** против „Поли Болканс” ООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 141, ал. 7 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 9 341, 99 лв., представляваща паричен бонус за постигнати резултати, изчислен на база резултатите на „Поли Болканс“ ООД за месеците юни- октомври 2020г, уговорен в т.2.3 от Анекс от 27.10.2020г. към Договор за управление от 15.06.2015г.; сумата от 96, 01 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 21.01.2021г. до 27.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 01.03.2021г./ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2384/ 02.03.2021г., по ч.гр.д. № 3991/ 21г., по описа на РС-Пловдив, XV- ти гр. с-в и Разпореждане № 6044/ 06.04.2021г., по ч.гр.д. № 3991/ 21г., по описа на РС- Пловдив, XV- ти гр. с-в, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в посочената заповед за изпълнение.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е действал валидно учреден договор за възлагане на управление от 15.06.2015г. Към посочения договор е сключен Анекс от 27.10.2020г., като в т.2.3 от същия, в полза на ищеца е предвидено заплащане на обезщетение и бонус запостигнати резултати. В рамките на настоящия процес се претендира допълнителното възнаграждение, представляващо бонус за постигнати резултати. Изтъква 1 се, че дължимата на ищеца сума в размер от 9341, 99 лв. е изчислен съобразно протокол от общо събрание на съдружниците на ответното дружество от 24.01.2019г.

Сочи се, че всички клиенти, за които е отговарял ищецът са заплатили дължимите суми към ответното дружество и в тази връзка е изпълнено особеното условие за изискуемост на бонуса, разписано в т.2.3 от анекса. Предвид изложеното, претендират се горепосочените суми. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответното дружество. Излага се становище в насока неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че вземането не е изискуемо, тъй като ответното дружество все още не е получило дължимите му суми от съконтрагентите, за които е отговарял ищецът. Поддържа се, че ищецът е бил уведомен, че дължимият му бонус ще бъде изплатен, след като се получат съответните плащания.

Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените в процеса разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за възлагане на управление от 15.06.2015г. и Анекс към него от дата 27.10.2020г., както и че единствените двама съконтрагенти на ответното дружество, за които отговаря ищецът и които не са заплатили задълженията си към същото са „FIDO SOC.COOP“ и „NTINOS POUPAS“ LTD. Не се оспорва обстоятелството, че останалите 28 съконтрагента са платили дължимите суми.

За да се уважат предявените искове, то следва от ищеца да се установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице договореност между страните за изплащане на паричен бонус за постигнати резултати. Следва да установи, че вземането е изискуемо, както и неговия размер.

По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да установи падежа на задължението за заплащане на претендираната сума за главница и размера на задължението за мораторна лихва, а ответникът – че сумата за главница е заплатена в уговорения срок.

Не се оспорва и от приетия като писмено доказателство Договор за възлагане на управление от 15.06.2015 г. се установява, че ответникът в качеството на доверител е възложил на ищеца в качеството на довереник да упражнява правата и да изпълнява задълженията си като управител на ответното дружество. Видно от представените разпечатки от сайта на Търговски регистър ищецът е бил управител на ответното дружество от 25.03.2015 г. до 03.11.2020 г.. По силата на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 така сключения договор ищецът е получавал месечно възнаграждение в размер от 5850 лв. В чл. 10, ал. 4 е предвидено, че в края на всяка отчетна година, при постигнати добри финансови резултати на дружеството, ищецът има право на допълнителен бонус за добро изпълнение, чийто размер се определя по решение на Общото събрание.

На 27.10.2020 г. между ищеца и ответното дружество е подписан Анекс към договора за 2 управление, с който е прекратен по взаимно съгласие договора за управление, както и всички други анекси и допълнителни споразумения към Договора за управление, считано от 31.10.2020 г. Съгласно т. 2 от Анекса ответното дружество се е задължило да заплати на ищеца посочените в т. 2.1., 2.2. и 2.3. възнаграждения. Съгласно т. 2.1. ответното дружество е следвало да заплати на ищеца в срок до 20.11.2020 г. сумата от 13839,50 лв. – брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2020 г. и съответния бонус за постигнати резултати, изчислен на база резултатите на дружеството за месец април 2020 г., съгласно Протокол от Общо събрание на съдружниците № 49 от 24.01.2019 г. Съгласно т. 2.2. от Анекса ответното дружество е следвало да заплати на ищеца в срок до 20.12.2020 г. – обезщетение в размер на 6760,10 лв. бруто, както и съответния бонус за постигнати резултати, изчислен на база резултатите на дружеството за месец май 2020 г., съгласно Протокол от Общо събрание на съдружниците № 49 от 24.01.2019 г. В т. 2.3. страните са уговорили в срок до 20.01.2021 г. ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 6760,10 лв. бруто, както и съответните бонус за постигнати резултати, изчислен на база резултатите на дружеството за периода м. юни- октомври 2020 г., при условия, че са получени плащанията от съответните клиенти, съгласно Протокол от Общо събрание на съдружниците № 49 от 24.01.2019 г.

Ищецът не спори, че ответникът е изпълнил задължението си по т. 3 от Анекса е начислило възнагражденията по т.2.2. и т.2.3 към възнаграждението на управителя за м. октомври 2020 г., като това обстоятелство се установява и от приетия като писмено доказателство фиш за заплата за м. октомври 2020 г., в който е отразено, че се дължат допълнителни възнаграждения в размер на 36114,19 лв. Във фиша се съдържа и таблица, в която се посочват размерите на търговските бонуси, като са посочени три суми 2310,95 , 2951,55 и 9341,99. Ищецът посочва и не се оспорва от ответника, че сумите по този фиш с изключение на сумата от 9341,99 лв. към датата на депозиране на исковата молба са платени.

Приет е като писмено доказателство и Протокол от Общо събрание на съдружниците № 49 от 24.01.2019 г., в който е отразено приемане на бюджет на месечните брутни трудови възнаграждения и начина на изчисляване на бонусите за постигнати резултати.

Приети са като писмени доказателства разпечатки на имейл кореспонденция между страните, която не се оспорва и от която се установява, че дължимите на ищеца бонуси са определени от ответното дружество и са отразени в изпратена на ищеца таблица, в която е отразено, че бонусите общо за периода от юни до октомври са в размер от 12 293,24 лв.

С оглед на възраженията на ответника, че не са постъпили плащания от съконтрагента ФИДО е представено от ищеца и прието като писмено доказателство Двустранно споразумение от 14.10.2021 г. между ответното дружество и Фидо за уреждане на взаимоотношенията.

На 18.04.2022 г. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 9341,99 лв. – бонус за постигнати резултати, като това обстоятелство не се оспорва от ищеца и следва да се приеме, като настъпило в хода на делото на основание чл. 235, ал.3 ГПК и да се отхвърли иска за главница, като платен в хода на делото.

3

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размерът на бонусите по т.2.1., т.2.2. и т.2.3 от Анекса възлиза общо на 17107, 75 лв., като при определяне на размера на бонусите дружеството е начислило същите на база постигнатите резултати. Във фиш за м. 10. 2020 г.- са начислени бонусите за постигнати резултати за м. 05.2020 г., м. 06.2020 г., м.юли 2020 г., м. 09.2020 и м.10.2020 г. общо в размер от 14604,49 лв. Бонусът за месец април в размер на 2503,26 лв. е начислен във фиш за заплата за м. 09.2020 г. и съответно е платен от ответното дружество. Не се оспорва, че бонусите за периода от месец април до месец 06.2020 г. са платени, като вещото лице установя, че размерът на бонусите за м. 07.2020 г., м. 09.2020 г. и м. 10.2020 г. е 9341,99 лв.

Доколкото в т. 2.3. от Анекса е предвидено, че бонусите за процесния период се дължат при условие, че са получени плащанията от съответните клиенти, то от приетото заключение се установява, че по 5 фактури, издадени от двете дружества, посочени от ответника не е постъпило плащане към 01.03.2021г. и съответно не е настъпило условието по чл. 2.3. от Анекса за заплащане на бонуса на ищеца. Видно от таблица № 1, неразделна част от заключението общият размер на бонусите по тези фактури е 352,26 лв., от който размер сумата от 183,13 лв. е платена на ищеца на 20.12.2020 г. и съответно не е част от претенцията. Съгласно заключението на вещото лице, изплатените след завеждане на делото на 18.04.2022 г. бонуси в по – голямата си част на касаят контрагентите „FIDO SOC.COOP“ и „NTINOS POUPAS“ LTD. Единствено сумата от 169,13 лв. касае контрагента „NTINOS POUPAS“ LTD и платени от него задължения на 05.04.2022 г.

С оглед на така установеното от неоспореното от страните по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, съдът приема, че към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед на изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не е настъпил падежа на включената в процесната сума част от 169,13 лв. По отношение на тези бонуси не е настъпило условието на т.2.3. от Анекса за изплащането им, а именно да е получено плащане от съответния клиент.

Не може да се приеме, че липсата на плащане от един от контрагентите, представлява основание за отказ да се изплати дължимия за съответния период бонус, определящ се на база постигнатите резултати за съответния месец на база реално получените суми от клиенти, поради и което за останалата част от претендираната сума, а именно за сумата от 9172,86 лв. е настъпила падежа за плащане към посочената в Анекса дата, поради и което обезщетението за забава следва да се изчисли въз основа на така установената главница.

Ответникът оспорва единствено, че не се дължи плащане поради забавата на двама от клиентите, като това обстоятелство е отделено като безспорно.

Въпреки така установената главница в по – малък размер, след съответните изчисления, съдът установи, че предявеният иск по чл. 86 ЗЗД следва да се уважи изцяло с оглед диспозитивното начало. По реда на чл. 162 ГПК при използване на онлайн калкулатор съдът установи, че обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 21.01.2021 г. до 01.03.2021 г. на сумата от 9172,86 лв. е 101 лв., който размер е по – голям от 4 претендирания 96,01 лв.

От приетите по делото доказателства и доколкото се установява настъпване на падежа за плащане на претендираната главница до размера от 9172,86 лв. и настъпване на падежа и на останалата част в размер на 169,13 лв. в хода на делото, то искът за главница е основателен и доказан. С оглед основателността на иска за главница до посочения размер, то основателна се явява и претенцията за присъждане на обезщетение за забава, съгласно гореизложеното.