Решение № 1589 от 02.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 306/2024
- Вид
- Решение № 1589
- Подписан
- 02.04.2024
- В сила
- 02.04.2024
- Състав
- СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 1689 от 07.02.2024 · СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, пр. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137а · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 70 ал.3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1589 гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря Н.Л.В. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20241110200306 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Д. В. срещу наказателно постановление /НП/ № 23-4332-020056/11.09.23г., издадено от началник на АНД О”ПП”СДВР, с което на жалбоподателя В. Д. В. е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 70 ал.3 ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение с подадените писмени бележки.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.08.2023г. около 15:01 часа в гр. София по бул. „Александър Малинов“ с посока на движение от ул. „Анна Ахматова“ към бул.
„Цариградско шосе“ жалбоподателят В. В. управлявал лек автомобил 1
„МЕРЦЕДЕС МЛ 280 ЦДИ МАТИК” с ДК № ****. Той бил спрян за проверка от служители на СДВР. В хода на проверката било установено, че лицето-водач на превозното средство не е поставил обезопасителен колан и без включени светлини за движение през деня. Свидетелят П. С. съставил за тези нарушения на жалбоподателя АУАН като квалифицирал нарушенията като такива по чл.137а ал.1 от ЗДвП и по чл.70 ал.3 ЗДвП.
Въз основа на издадения АУАН било издадено и НП, в което при същата словесна и правна квалификация на сочените нарушения на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. и административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
Съгласно приложената към приетите материали по делото заповед на министъра на вътрешните работи актът е издаден от лице, имащо съответните правомощия.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св.С. и св. Д., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН, справкаизвлечение за нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заповед на министъра на вътрешните работи. Съдът кредитира разказа на разпитания свидетел, тъй като същият в синхрон със свеждащото се от писмените доказателства сочи факти и обстоятелства, очертаващи предмета на производството – време, място, вид на моторно превозно средство, лицето управлявало същото както и липсата на поставен обезопасителен колан, респективно липсата на включени задължителни светлини за движение през деня.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения за това срок, срещу акт, подлежащ на контрол пред съда по осъществения процесуален ред.
Разгледна по същество, тя е неснователна.
Текстът на чл.137а ЗДвП, чийто състав се твърди да е нарушен от жалбоподателя, сочи че „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, 2 използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“. В посочената правна норма ясно е въведено задължението на водачите. По-насетне законодателят е допуснал и лимитативно предвидил хипотези, при което водачите са освободени от изпълнение на посоченото задължение, а именно : бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.
В процесната хипотеза жалбоподателят не твърди да е лице, което при управление на моторно превозно средство попада в хипотезата на водач, чието физическо състояние не му позволява да използва обезопасителен колан.
Съдът счита, че извършването на административното нарушение е несъмнено установено от доказателствата по делото. Установява се фактът водачът да е управлявал превозното средство, без да е поставил обезопасителен колан при наличие на съответно съоръжение за това монтирано в лекия автомобил. Деянието е извършено при ясно формирани представи у жалрблоподателя, че има възможност да постави обезопасителен колан, че следва да го стори и че управлява превозното средство, без да го е направил. При тези представи е осъществил и нарушението. Санкцията е в рамките на законоустановеното, адекватна на извършеното нарушение и личността на нарушитела, поради което не следва да бъде редуцирана.
Доказателствата по делото очертават водачът на превозното средствожалбоподателят да е управлявал същото, като към момента на извършване на проверката, той не е включил задължителни за деня светлини или къси светлини. Нарушението е на просто извършване и изпълнителното му деяние е концентрирано в липсата на активно поведение от страна на водача, изискуемо по закон. Разпоредбата на чл. 70 ал.3 от ЗДвП е въвела задължението на водачите, като административно-наказващият орган правилно е определил и санкциониращата правна норма.
Санкцията е определена съобразно въведеното в закона, явява се 3 адекватна на нарушението и личността на нарушителя, поради което не следва да бъде редуцирана.
С оглед изхода на производството В. Д. В. следва да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление
/НП/
№
НП/
№
23-4332-
020056/11.09.23г., издадено от началник на АНД О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя В. Д. В. е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 70 ал.3 ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.
183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Д. В. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4