Определение № 61 от 16.07.2025, Районен съд - Котел

МОТИВИ към Определение рег. № 61/16.07.2025 г. по ЧНД № 88/2025 г. по описа на РС Котел.

Производството е с правно основание чл. 65, ал. 1 от НПК.

Образувано е по искане на адв. М. К. от АК Сливен, защитник на обв. Р.

Е. Я. за изменение на взетата спрямо обвиняемия Я. по ДП № 115/2025 г. по описа на РУ Котел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.

В молбата на защитника на обвиняемия се навеждат твърдения, че в продължение на повече от два месеца по ДП не са извършвани никакви процесуални действия с обвиняемия Я.. Твърди се, че последното действие спрямо обвиняемия е извършвано на 12.05.2025 г., а именно датата на привличане в качеството му на обвиняем. Излага подробни съображения, че към настоящия момент не са налице всички кумулативни предпоставки по реда на чл. 63, ал. 1 от НПК. Молят за отмяна на взетата спрямо Я. най- тежка мярка за процесуална принуда, а именно „Задържане под стража“, като същата да се измени в домашен арест или парична гаранция, като ако съдът определи парична гаранция като мярка за неотклонение се сочи сумата в размер на 2 000 лева. Тази позиция се поддържа от защитника и в съдебното заседание.

Представителят на РП Сливен намира, че нито едно от обстоятелствата, които са мотивирали съда при първоначалното вземане на мярката не е отпаднало, поради което моли искането да бъде оставено без уважение.

В изразената по делото позиция обвиняемият Я. моли да му бъде изменена мярката в по-лека, за да може да се грижи за семейството си, тъй като има две деца съответно на 7 и на 11 години.

Съдът след преценката на доказателствата по делото и като взе предвид становищата на страните изразени в съдебно заседание прие за установено от фактическа страна следното:

Досъдебно производство № 115/2025 г. по описа на РУ Котел, преписка вх. № 2393/2025 г. по описа на РП Сливен е образувано по реда на чл. 212, ал.

2 от НПК - със съставянето на протокола за първото действие по разследване протокол за оглед на местопроизшествие, извършено на 26.04.2025г. от 03:00ч. до 03.40ч.

В хода на разследването на 30.04.2025г. е издадено постановление за привличане на обвиняем, което е предявено на Р. Е. Я. в присъствието на неговия защитник на 12.05.2025 г., като лицето е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 26.04.2025 г. на път II-48, км. 57,450 общ. Котел, в качеството си на извършител, в съучастие със З.П.Я. от гр. Бургас /помагач/ и друго неустановено лице (извършител), отнел чужди движими вещи (парична сума в размер на около 40 000 лева), от владението на Денис Севдин Али, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване - престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

1

С Определение с рег. № 48/13.05.2025 г. спрямо обвиняемия Я. по ЧНД № 69/2025 г. по опис на РС Котел е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по горецитираното ДП.

На 27.04.2025 г. в качеството на обвиняем по същото досъдебно производство е привлечен и З.П.Я. за това, че на 26.04.2025 г. на път II-48, км.

57,450 общ. Котел, в качеството си на помагач, в съучастие с други неустановени лица (извършители), отнел чужди движими вещи (пари - около 40 000 лв.) от владението на Денис Севдин Али, с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила и заплашване - престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК. И по отношение на този обвиняем е взета мярка за неотклонение Задържане под стража.

Видно от материалите по ДП в хода на разследването са приобщени множество писмени, гласни и веществени доказателства, приложени са протоколи за извършени процесуални следствени действия и фотоалбуми към тях. Назначени са множество експертизи, заключенията по някои от които са изготвени.

Съдът констатира, че с постановление на РП Сливен от 25.06.2025 г. е удължен определения срок за разследване по досъдебното производство с 2 месеца, считано от 26.06.2025 г.

Обв. Я. е роден на *******г. в гр. *******, като същият е неженен, но съжителства на съпружески начала и има две деца. От справка за съдимост, приложена по делото се установява, че обвиняемият Р. Е. Я. е осъждан.

Престъпната му деятелност датира от 2003 г. и продължава към настоящият момент (макар и част от предходни осъждания да са заличени с института на реабилитацията). Към настоящият момент същият е осъден за престъпление от общ характер, като му е наложено наказание „Пробация“, чието изпълнение е прекратено на 20.11.2024г.

От твърденията на защитника на обвиняемия се установява, че непосредствено преди задържането на лицето, то се е установило да живее на друг адрес в гр. *******, на който не е успял да се регистрира официално.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че са налице условията за изменение на взетата по отношение на обвиняемият Я. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.

За престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК са предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години и то е тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК.

Предвидените в НПК мерки за неотклонение се вземат спрямо обвиняем по дело от общ характер, а най – тежката мярка за неотклонение Задържане под стража се взема само когато са налице основанията на чл. 63, ал. 1 от НПК – наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по – тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност 2 обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

В производството по чл. 65 от НПК съдът е длъжен да извърши преценка на законността на задържането, съобразно ангажираните към момента доказателства.

От събрания до момента доказателствен материал на досъдебното производство може да се направи обосновано предположение, за съпричастност на обв. Я . към разследваната престъпна дейност, за което е привлечен към наказателна отговорност, т. е. първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НК продължава да е налице. Не така стои въпроса по втората предпоставка по закона, наличието на реална опасност от укриване или извършване на престъпление.

При вземане на първоначалната мярка за неотклонение, делото е било в начална фаза, към който момент ръководеща за определяне вида на мярката за неотклонение е била квалификацията на деянието и преценената към онзи момент значителна опасност обвиняемото лице да се укрие или да извърши престъпление. Видно от материалите по делото към настоящия момент не се извършват процесуално следствени действия, и както бе упоменато от настоящия съдебен състав има ново постановление за удължаване срока по извършване на действия по разследване. Общоизвестен е фактът, че изготвянето на експерти е с голямо забавяне във времето, поради значителната натовареност на всички експерти, като сега е момент и на летни ваканции и планирани почивки. Съдът констатира, че извън процесуалните следствени действия, а именно разпит на свидетели, претърсване и изземване, както и привличане на Я . в качеството му на обвиняем, по делото отсъства активност за събиране на доказателства. От започване на наказателното производство до настоящия момент са изтекли повече от два месеца, в които органите на ДП са разполагали с време да приобщят доказателства, които считат за относими и необходими. Към момента съдът не установява да се планират действия с участието на обвиняемото лице.

Съдът отчита факта, че обвиняемият се е явил със защитника си при разследващите органи след като е разбрал, че е търсен, а при първоначалното вземане на мярката от съда не се е възползвал от своето право да я обжалва, което от една страна свидетелства за това, че е в готовност да указва пълно съдействие на органите на разследването.

С оглед фазата на разследването и конкретните актуални данни на поведението на обвиняемия, като отчете обстоятелството, че лицето има две малолетни деца, за които следва да полага грижи, съдът намира, че опасност от извършване на престъпление или укриване е редуцирана и позволява определянето на полека мярка за неотклонение.

Съдът също така съобрази обезпечителния характер на мярката за неотклонение съобразно посочените в чл. 57 от НПК цели. Тя не представлява изтърпяване на наказание. Факт е, че от вземане на първоначалната мярка “Задържане под стража“ до настоящия момент е изтекъл период от почти 2 3 месеца (без един ден), в който период са извършвани основните действия по разследването.

Обстоятелството, че са назначени експертизи и евентуално предстоят действия по разследването, за които действия не става ясно дали присъствието на обвиняемия е необходимо на органите на ДП и дали въобще ще се предприемат такива действия, в голяма степен поставят в риск разумността на срока на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ занапред.

Съдът взе предвид и тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСНК на ВКС, съобразителната част на което е поставен акцент на обстоятелството, че многократно в практиката ВКС е приел, че при произнасянето си във връзка с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ съдът трябва да отчита опасностите в чл. 63, ал. 1 от НПК, както и целите отразени в чл. 57 от НПК.

При преценката си той е длъжен да отчита единствено реалното съществуване на посочените опасности, като прави извод на наличието им въз основа на доказателствата в конкретното производство и процесуалното поведение на привлечените към наказателна отговорност лица. След задържането на обв. Я. не са събрани други, достатъчни по обем и съдържание обвинителни доказателства, сочещи за наличие на реална опасност от укриване или извършване на друго престъпление със същия, или по-голям интензитет от първоначалното вземане на МНО.

Мярката за неотклонение няма за цел предварително изтърпяване на присъда, а само да попречи на обвиняемото лице да се укрие или да извърши друго престъпление, както и да го осигури за нуждите на производството.

Според Европейският съд по правата на човека по делото „Илийков срещу България“, „Белчев срещу България“, "Я." №**у България“ и други, само заради тежестта и съществената укоримост на конкретното престъпление или въпреки данните за съдебното минало на обвиненото лице е недопустимо и незаконосъобразно да се продължава действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. В хода на ДП в случаите на неизвършване на процесуално следствени действия, в съответствие с нормата на чл. 22, ал. 3 от НПК, а именно, че делата със задържани лица се разглеждат с приоритет спрямо останалите. Видно е, че срокът за разследване е продължен от наблюдаващия прокурор с два месеца.

Всичко гореизложено мотивира съда да прецени, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е непропорционална и неефективна, като съдът счита, че следва да определи на обвиняемия Я. мярка за неотклонение „Домашен арест“, която мярка за неотклонение „Домашен арест“ да се търпи и да се изпълнява на адрес гр. *******, ул. "Я." №** 11, чрез средствата за електронно наблюдение по реда, предвиден в ЗИНЗС. На този адрес по данни на защитника и на обвиняемия същият живее с лице на съпружески начала, както и с двете си малолетни деца, за които ще може да полага грижи. Ето защо съдът намира, че „Задържане под стража“ се явява необосновано тежка мярка, като целите визирани в чл. 57 от НПК могат да 4 бъдат изпълнени и с по-ограничена по обем процесуална принуда. Въпреки че мярката за неотклонение „Домашен арест“ е приравнена по последици на „Задържане под стража“, същата се явява по-лека и благоприятна за обвиняемия, като смекчава процесуалните му ограничения. Едновременно с това, обаче, тази мярка ще гарантира пребиваването на обв. Я. на определения адрес и ненапускането му без разрешение на компетентния орган, ръководещ наказателното производство. По този начин се осигурява ограничаването на свободното придвижване на обвиняемия и участието му в хода и за целите на висящия наказателен процес, но същият ще бъде полезен на семейството си с грижи в домакинството и за децата. Съдът намери за неподходяща на този етап мярка за неотклонение „парична гаранция“.

Съдът счита, че така определената мярка ще гарантира коректно процесуално поведение от обвиняемия и в достатъчна степен ще обезпечи своевременното приключване на разследването.