Разпореждане № 14894 от 01.02.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 14894 гр. София, 01.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20261110102149 по описа за 2026 година

С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил против ответника Х. Г. Г. комулативно обективно (чл.210,ал.1 ГПК) съединени установителни искове по чл.422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК за признаване със сила на пресъдено нещо на вземанията , за които според ищеца е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 1061/2025г. по описа на Районен съд – град Гоце Делчев.

Софийски районен съд, 68 състав като прецени допустимостта на предявените установителни искове по чл.422 ГПК , намира за установено следното от процесуалноправна страна :

І. ОТНОСНО НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СЛУЖЕБНА ПРОВЕРКА ОТ ИСКОВИЯ

СЪД ЗА СПАЗВАНЕТО НА ИЗИСКВАНИЯТА ПО ЧЛ.415,АЛ.1,Т.2 ГПК ОТ

ЗАПОВЕДНИЯ СЪД :

ПРАВОМОЩИЕ (право и задължение) на исковия съд , който разглежда предявени установителни искове по чл.422 ГПК , е да осъществи по реда на чл.130 ГПК СЛУЖЕБНА ПРОВЕРКА ЗА ДОПУСТИМОСТ на исковете по чл.422 ГПК, което означава исковият съд служебно самостоятелно да провери наличието както на общите, така и на специалните процесуални предпоставки за правото на иск по чл.422 ГПК на заявителя, т.е. за допустимостта на исковете по чл.422 ГПК и на образуваното въз основа на тях исково съдебно производство. Процесуалните основания за това за следните :

Исковете по чл.422 ГПК имат за предмет установяване на вемания , за които са издадени заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК и по чл.417 ГПК.

Както изрично е посочено в мотивите на т.10а от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, „правото на иск за установяване на вземане , за което е издадена заповед за изпълнение , съществува при 1 наличие освен на ОБЩИТЕ , но и на СПЕЦИАЛНИ процесуални предпоставки за надлежното му упражняване”.

СПЕЦИАЛНИТЕ процесуални предпоставки за упражняването на правото на иск по чл.422 ГПК са законодателно посочени в правната норма на чл.415,ал.1 ГПК, в която са изброени условията , при които заповедният съд следва да отправи указания към заявителя по заповедното производство за предявяване на иск по чл.422 ГПК. Тези условия са променяни законодателно, поради което са били различни през различните периоди от влизането в сила на действащия ГПК /2007г./

ПРОВЕРКАТА ЗА ДОПУСТИМОСТ на исковете (чл.130 ГПК) се осъществява от съда , пред който е образувано съответното исково производство , т.е. от съда, който разглежда предявените искове – чл.130 ГПК. .

Всеки съд проверява самостоятелно допустимостта на разглежданите от него искове. Това означава , че исковият съд , който разглежда предявените искове по чл.422 ГПК, има правомощия самостоятелно да провери допустимостта на исковете по чл.422 ГПК , т.е. самостоятелно да установи дали са спазени както общите процесуални предпоставки за допустимостта на исковете по чл.422 ГПК , така и дали са налице СПЕЦИАЛНИТЕ процесуални предспоставки по чл.415,ал.1 ГПК за допустимостта на предявените искове по чл.422 ГПК.

Според изрично подчертаното в мотивите на т.10а от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в исковото производство по чл.422 ГПК следва да бъде извършена „СЛУЖЕБНА ПРОВЕРКА от съда , разглеждащ установителния иск” за наличието на предпоставките по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК , като изрично е посочено : „Преценката на съда в заповедното производство , изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415 , ал.1 ГПК , не обвързва съда , разглеждащ установителния иск”.

Поради посочените причини в настоящото исково съдебно поризводство следва да се извърши самостоятелна проверка за наличието на общите и на специалните процесуални предпоставки по чл.415,ал.1 ГПК за допустимостта на разглежданите установителни искове по чл.422 ГПК.

Както вече бе отбелязано в мотивите на настоящото разпореждане, специалните процесуални предпоставки по чл.415,ал.1 ГПК за допустимостта на установителните искове по чл.422 ГПК са посочени в чл.415, ал.1 ГПК.

ОБЩОТО ПРАВИЛО е посочено в чл.415,ал.1,т.1 ГПК и то е , че ДОПУСТИМОСТТА на установителния иск по чл.422 ГПК е обусловена от подадено в срок ВЪЗРАЖЕНИЕ ПО ЧЛ.414 ГПК , т.е. възражение , с което се оспорва заповедта по чл.410 ГПК и чл.417 ГПК. Без предявено в срок възражение по чл.414 ГПК заповедта по чл.410 ГПК влиза в сила и въз основа на нея следва да бъде издаден изпълнителен лист по чл.416 ,ал.1 ГПК , а НЕ да се отправят указания по чл.415,ал.1,т.1 ГПК от заповедния съд към заявителя за предявяване на иск по чл.422 ГПК. Ако такива 2 указания по чл.415, ал.1 ГПК бъдат отправени към заявителя , предявеният от него установителен иск по чл.422 ГПК в изпълнение на такива незаконосъобразни указания, е НЕДОПУСТИМ и исковият съд, констатирайки недопустимостта на иска по чл.422 ГПК при самостоятелната проверка за допустимостта на този иск, следва да върне исковата молба на основание чл.130 ГПК.

Изключенията от общото правило по чл.415,ал.1,т.1 ГПК за допустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК са посочени в чл.415,ал.1,т.2 ГПК, в която правна норма са изброени УСЛОВИЯТА , при които в случаите , когато въпреки че няма предявено в срок възражение по чл.414 ГПК , заповедта по чл.410 ГПК не влиза в сила съгласно общото правило на чл.416,ал.1 ГПК и въз основа на нея не следва да се издава изпълнителен лист , а следва да бъдат отправени указания към заявителя за предявяване на иск по чл.422 ГПК .

Тези условия са СЛЕДНИТЕ :

1)да е налице редовно уведомление по чл.47 ГПК , съответстващо на изискванията на чл.47 ГПК : надлежно поставено (на законово определените за това места – врати , пощенски кутии и пр.) на регистрирания адрес на длъжника (удостоверен със съответните официални адресни справки) след съответния брой посещения на връчителя през съответния законово установен период (посочени в разписката за залепване на уведомлението ) и длъжникът да не се е явил в законовия срок да получи преписа от заповедта по чл.410 ГПК;

2)да е налице невъзможност за връчване на преписа от заповедта по чл.410 ГПК по реда на чл.47, ал.3 , изр.3 ГПК , т.е. по местоработата, местослуженето или мястото на осъществяване на стопанската дейност на длъжника , надлежно установена от заповедния съд ;

3) да са спазени изискванията на чл.47, ал.1, изр.4 ГПК и чл.415,ал.1,т.2 ГПК , което означава в разписката за залепване на уведомлението призовкарят

(връчителят) изрично да е да е удостоверил , че длъжникът не живее на адреса, като посочи достоверен източник на тези данни , като : управител на етажната собственост , кмета на населеното място или други подобни.

Ако в разписката за залепване на уведомление по чл.47 ГПК няма изрично удостоверяване от призовкаря , че длъжникът не живее на адреса според сведения от точно посочени достоверни компетентни източници , тогава не са налице условията по чл.415,ал.1,т.2 ГПК за отправяне на указания към заявителя за предявяване на установителен иск по чл.415,ал.1,т.2 ГПК. В този случай следва да бъде процедирано от заповедния съд по реда на чл.47,ал.5 ГПК във връзка с чл.47,ал.7 ГПК и по чл.416 ,ал.1 ГПК , т.е. преписа от заповедта по чл.410 ГПК следва да се приложи по делото и да бъде издаден изпълнителен лист по чл.416 ГПК на заявителя за вземанията , присъдени с влязлата в сила заповед по чл.410 ГПК, ако не бъде предявено в срок възражение по чл.414 ГПК от длъжника.

Следователно за отправяне от заповедния съд на указания по чл.415,ал.1,т.2 ГПК към заявителя за предявяване на иск по чл.422 ГПК , не е достатъчно само да не е 3 осъществено реално връчване на преписа от заповедта по чл.410 ГПК на длъжника , а невъзможността за реално връчване на книжата да е удостоверена по надлежен начин след изпълнение от заповедния съд на специално установените изисквания на чл.47 ГПК и на чл.415,ал.1,т.2 ГПК.

Законовите изисквания по чл.47 ГПК и чл.415,ал.1,т.2 ГПК за прилагане на фикцията за редовно връчване на длъжника на препис от заповедта по чл.410 ГПК (въпреки липсата на реално предаване на книжата на техния адресат) представляват СПЕЦИАЛНИ ПРОЦЕСУАЛНИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ДОПУСТИМОСТТА НА

ПРЕДЯВЕНИЯ УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК ПО ЧЛ.422 ГПК (по аргумент от посоченото в т.10а от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълкувателн дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), за чието спазване СЛУЖЕБНО следи ИСКОВИЯ СЪД , разглеждащ предявения установителен иск по чл.422 ГПК , доколкото изпълнението на тази законови изисквания обуслява допустимостта на иска по чл.422 ГПК , която исковият съд проверява самостоятелно при служебната проверка за допустимостта на предявения иск по чл.422 ГПК , осъществявана по реда на чл.130 ГПК, и при която проверка исковият съд не е обвързан от преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415 , ал.1 ГПК , според изрично посоченото в т.10а от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

ІІ. ОТНОСНО СПАЗВАНЕТО НА ИЗИСАНИЯТА ПО ЧЛ.415,АЛ.1,Т.2 ГПК ПО

ЗАПОВЕДНОТО ДЕЛО № 1061/2025Г. НА РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ :

При осъществяване по реда на чл.130 ГПК на служебна проверка за допустимостта на предявените установителни искове по чл.422 ГПК по настоящото дело се констатира следното :

Предявените установителни искове по чл.422 ГПК са НЕДОПУСТИМИ. Това е така по следните причини :

1) По заповедното гр.д. № 1061/2025г. по описа на Районен съд – град Гоце Делчев не е предявено в срок възражение по чл.414 ГПК от длъжника. Следователно не са налице основания за отправяне на указания по чл.415,ал.1,т.1 ГПК до заявителя за предявяване на искове по чл.422 ГПК за установяване на вземанията , за които е издадена заповедта по чл.410 ГПК

2) В конкретния случай не са налице и основания за отправяне на указания по чл.415,ал.1,т.3 ГПК до заявителя за предявяване на искове по чл.422 ГПК , тъй като заявлението по чл.410 ГПК е уважено , т.е. заповедният съд не е отказал издаване на заповед по чл.410 ГПК;

3) Видно от разпореждането № 23/06.01.2026г. по заповедното гр.д. № 1061/2025г. по описа на Районен съд – град Гоце Делчев , заповедният съд в конкретния случай се е позовал на чл.415,ал.1,т.2 ГПК , за да отправи указания към заявителя за предявяване на 4 искове по чл.422 ГПК.

Но видно от книжата по заповедното гр.д. № 1061/2025г. по описа на Районен съд – град Гоце Делчев в конкретния случай не са били налице основания за отправяне на указания по чл.415,ал.1,т.2 ГПК до заявителя за предявяване на искове по чл.422 ГПК. Това е така , защото в разписките за залепването на уведомлението по чл.47 ГПК до длъжника призовкарят не е удостоверил , че лицето не живее на адреса по сведение от достоверни източници (управител на етажна собственост , кмет или други подобни) , каквото е изричното изискване на чл.415,ал.1,т.2 ГПК. В приложената по заповедното дело разписка за залепване на уведомление по чл.47 ГПК на 16.11.2025т. е вписано от призовкаря само , че „няма никой на адреса“ , но не и сигурни сведения от достоверни източници , че длъжникът не живее на адреса. По заповедното дело се намират и други върнати в цялост призовки до длъжника , които обаче не са разписки за залепване на уведомление по чл.47 ГПК , поради което вписаното в тях е правноирелевантно. Въпреки това следва да се посочи , че в първото нередовно връчено съобщение е вписано от призовкар на 19.09.2025г. , че при посещенията на адреса през месец август 2025г. „не е открил лицето на адреса“ , а на оставените съобщения в пощата никой не отговаря. Във върнатото съобщение от 31.10.2025г. е вписано от призовкаря , че при посещенията на адреса през септември и октомври 2025г. „никой не отваря“ , а „съседите отказват да получат съобщението“. По заповедното се намира и още едно съобщение от 05.12.2025г. , в което е посочено , че никой не е потърсил книжата от залепването на уведомлението на 16.11.2025г. до 05.12.2025г. Видно е , че и в останалите приложени по делото невръчени съобщения и разписки не е удостоверено от призовкаря че длъжникът не живие на адреса по сведение на доставерни източници- кмет , управител на етажната собственост и други подобни, т.е. не е спазено изискването на чл.415,ал.1,т.2 ГПК.