Решение № 12043 от 19.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12043 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110137472 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по повод искова молба вх. № 192364/05.07.2023 г. на Ц. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: гр. .............., срещу ...........“ ООД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. .............., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем Кредирект № ............. г., като протИ.речащ и заобикалящ закона, и накърняващ добрите нрави, и сключен без основание, а в условията на евентуалност – искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 6.1, чл. 6.2 от договора, на чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 37, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Общите условия и на т. 8 от част II, т. 1, т. 2, т. 4.3 и т. 4.6 от Стандартния европейски форумяр (СЕФ).

В исковата молба се твърди, че 12.05.2023 г. между ищцата Ц. Ц. С. – в качеството на заемател, и ответното дружество ...........“ ООД – в качеството на заемодател, е бил сключен Договор за потребителски кредит № ............. г. чрез средство за комуникация по смисъла на ЗПФУР. Сумата, предмет на договора в размер на 3 900 лева, била предоставена и усвоена от ищцата. В т. 3.7. от договора било посочено, че ГЛП е в размер на 40,05 %. В т. 3.5. от договор бил уговорен ГПР в размер на 47,95 %. В чл. 6.1. и 6.2. била предвидена неустойка в размер на сумата от 7 753,70 лева (намалена с отстъпка от 154,30 лева, съответно неустойката е 7 908 лева) в случай, че заемателят не предостави обезпечение съобразно чл. 33, ал. 1 от ОУ. Видно от погасителния план към договора месечната погасителна вноска се формирала от главница, лихва и неустойка. В т. 6.1. от договора било уговорено задължението на заемателя да предостави в тридневен срок от усвояване на заема обезпечения – поръчители или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение съгласно т. 6.2. заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 7 753,70 лева, начислявана автоматично с подписване на договора и платима разсрочено съгласно погасителния план. Още със сключване на договора на ищцата била начислена неустойка в размер на 7 908 лева, тъй като същата не представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение – банкова гаранция. Излагат се подробни съображения, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на елемент от същественото му съдържание, а именно годишният процент на разходите 1 /ГПР/. Поддържа се, че в нарушение на императивните изисквания на закона, в процесния договор за заем ГПР е посочен единствено като процент – 47,95 %, но не са посочени елементите, които включва ГПР, и методиката за изчисляването му, а отделно от това ГПР надхвърлял размера по закон – чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в него следвало да бъде включена и неустойката за непредоставяне на обезпечение. Поддържа се, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като с нея се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се договоря по- 1 висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. Същевременно, се излагат съображения, че клаузата за неустойка обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано, но тези вреди се обезпечавали и чрез мораторната лихва за забава по чл. 33, ал. 1 ЗПК, но подобно кумулиране било недопустимо. Поддържа се, че договорът е недействителен и поради това, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като посоченият в него фиксиран лихвен процент – 40,05 %, не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлявала добавка към договорената лихва по кредита.

Излагат се съображения, че клаузата за възнаградителна лихва също е нищожна като протИ.речаща на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва. По отношение на таксата за експресно разглеждане на искането за кредит се посочва, че тя не представлява допълнителна услуга, а такава, свързана с отпускането, усвояването и управлението на кредита, поради което с тази такса се заобикаляли изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което същата е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Ищцата поддържа още, че нищожна, на основание чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК, е и клаузата на чл. 4.6 от СЕФ, с която е уговорено, че размерът на разходите за извънсъдебно събиране на просрочен кредит при забава на която и да е погасителна вноска по кредита се определя в зависимост от съответния кредитен продукт, тъй като тези допълнителни разходи не били допълнителни такива по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, каквото посочване не било направено.

Тази клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и съответно нищожна на основание чл. 146 ЗЗП. Поддържа се, че недействителна се явява и клаузата на чл. 37, ал. 2 от Общите условия, в която е предвидено, че при разваляне, респективно при неизпълнение на договора, се дължи главница, договорна лихва и неустойка, тъй като протИ.речи на чл. 88 ЗЗД и чл. 32 ЗПК.

При тези твърдения иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Договор за кредит № ............. г. е нищожен, а в условията на евентуалност – че са нищожни посочените клаузи от договора, общите условия и СЕФ.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелствата, че между Ц. Ц. С. – в качеството на заемател, и ответното дружество ...........“ ООД – в качеството на заемодател, на 12.05.2023 г. е бил сключен договор за паричен заем, по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 3 900 лева и че тези средства са й били предоставени съобразно посочените в договора условия. Твърди, че не са налице описаните в исковата основания за недействителност на договора за потребителски кредит. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а се установява от приетия като писмено доказателство Договор за паричен заем Кредирект № ............. г., че между ...........“ ООД – като заемодател, и Ц. Ц. С. – като заемател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на сумата 3 900 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 18 броя месечни погасителни вноски, първата от които платима на 12.06.2023 г., а последната – на 12.11.2024 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите от 47,95 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на 5 620,30 лева.

Съгласно чл. 6.1. от договора страните се споразумяват в тридневен срок от сключването му договорът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия /ОУ/ към договора за заем.

В чл. 6.2. от договора е предвидено, че при неизпълнение на уговореното в чл. 6.1. заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 7 753,70 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в инкорпориран в договора за заем погасителен план.

Видно от представените по делото като писмено доказателство Общи условия на ...........“ ООД за заеми „Кредирект“, е, че в чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от тях са предвидени конкретни изисквания относно избрания вид обезпечение, както следва: 1./ поръчителство на едно или две физически лица, които отговаря кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със Заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ 2 документ за размера на получавания от тях доход; 2./ предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема, и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

С проекта на доклад, обективиран в определение № 40320/10.11.2023 г., и обявен за окончателен в проведеното на 31.01.2024 г. открито съдебно заседание при липса на възражения на страните, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ на 12.05.2023 г. между ...........“ ООД – като заемодател, и Ц. Ц. С. – като заемател, е сключен договор за потребителски кредит № ............. г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 3 900 лева; 2/ главницата по договора за заем в размер на 3 900 лева е била реално усвоена от заемополучателя. Със същото определение съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправно клаузи в договор, сключен с потребител.

От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че в посочения в договора за кредит ГПР от 47,95 % са включени само главница и възнаградителна лихва, като при включване в ГПР на уговорената в чл. 6.2. неустойка, то ГПР би бил в размер на 575,53 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем Кредирект № ............. г., като протИ.речащ и заобикалящ закона, и накърняващ добрите нрави, и сключен без основание, а в условията на евентуалност – искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 6.1, чл. 6.2 от договора, на чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 37, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Общите условия и на т. 8 от част II, т. 1, т. 2, т. 4.3 и т. 4.6 от Стандартния европейски форумяр (СЕФ).

В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, евентуално на отделни клаузи от него и приложимите ОУ и от СЕФ. Съгласно практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към найлекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о./.