Решение № 261012 от 30.03.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е

Н И

Е № 261012 гр. Пловдив, 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 15.03.2021 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7284 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Даскон“ ООД срещу

„*** Трейдинг“ ЕООД, с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 18 833.73 лева, представляващо доставени стоки и материали от собственика на хипермаркет Мастерхаус „***“ ЕООД на „*** Трейдинг“ ЕООД по силата на устен договор за покупко-продажба, обективиран в 13 на брой фактури, описани в исковата молба, което вземане е прехвърлено на „Даскон“ ООД с договор за цесия от 01.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4143/2019 г. по описа на ПРС.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се признава, че между ответника и „***“ ЕООД са същетсвували търговски отношения, като ответникът е закупувал от „***“ ЕООД стоки и материали от строителния хипермаркет Мастерхаус за строителната си дейност в *** по саниране на ***, която дейност била възложена от ищеца „Даскон“ ООД. Твърди се, че ответното дружество не е получило част от издадените от „***“ ЕООД фактури, както и част от описаните във фактурите материали. Не били представени стокови разписки за получени от ответника стоки и материали, от които да е видно, че ответникът е получил всички стоки и материали, описани в процесните фактури. Иска се отхвърляне на иска.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.

12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4143/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника като в срока по чл.415, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу вземанията по заповедта.

Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.чл.422, вр. с чл.415 ГПК вр. с чл.327, ал.1 ТЗ, вр. с чл.318 ТЗ, вр. с чл.99 ЗЗД

За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва, да е да установи, че между „***“ ЕООД и ответника са налице облигационни отношения по доставка на стоки и материали подробно описани в исковата молба, че е доставил описаните в исковата молба и във фактурите стоки и материали на ответника, продажната цена, настъпване на падежа на задълженията, както и че вземането е прехвърлено на ищеца, както и че ответникът е уведомен за прехвърлянето от цедента или от цесионера, при наличие на упълномощаване за това от цедента.

С Определение от 23.08.2019 г. като безспорно между страните е отделено, че между ответника и „***“

ЕООД са същетсвували търговски отношения, като ответникът е закупувал от „***“ ЕООД стоки и материали от строителния хипермаркет Мастерхаус за строителната си дейност в *** по саниране на ***, която дейност била възложена от ищеца „Даскон“ ООД.

По делото са представени фактури - ф. № 10101120366/21.11.2017 г. на стойност 72.10 лева, ф. № **********/21.11.2017 г. – на стойност 74 лева, ф. № ********** от 21.11.2017 г. на стойност 14 823 лева, по която е останал незаплатен остатък от 8575.65 лева, ф. № **********/23.11.2017 г. на стойност 377.28 лева, ф.№ **********/24.11.2017 г. на стойност 1956.96 лева, ф. № **********/25.11.2017 г. на стойност 2876.14 лева, ф. № **********/27.11.2017 г. на стойност 1458 лева, ф. № **********/28.11.2017 г. на стойност 1776.14 лева, ф. № **********/29.11.2017 г. на стойност 62.66 лева, ф. № **********/29.11.2017 г. на стойност 176.04 лева, ф. № ********** от 01.12.2017 г.на стойност 670.31 лева, ф. № **********/02.12.2017 г. на стойност 546.48 лева и ф. № **********/04.12.2017 г. на стойност 211.97 лева /л.9-24/.

От същите е видно, че са издадени от „***“ ЕООД от „Masterhaus“, като досавчик и клиент „*** Трейд“ ЕООД, в които са описани доставените стоки и тяхната стойност. Под всяка една от фактурите, под получил стоките, има положен подпис на представител на ответника. Следва да се посочи, че ответникът не е оспорил, че фактурите са подписвани от негов представител.

Това се установява и от разпитания по делото свидетел С. П. Ж. /протокол от о.с.з. от 29.01.2020 г. л.122/, който установява, че е изпълнявал процесните заявки, напрaвени от ответника и обективирани в процесните фактури, като стоките винаги са предавани на оторизирани лица, посочвани предварително от ответника, като подписалите фактурите са именно тези лица.

От приетата по делото

Съдебно-счетоводна експертиза /л.167/ се установява, че дължимата сума по процесните фактури е търсената от ищеца, като няма данни плащания по фактурите да са постъпвали от ответника. Вещото лице установява, че стоките по фактурите са предназнаечено за МХ ***, като от протоколите за транспорт доставката е осъществявана до обект МХ *** , където е работел ответника по договор за СМР с ищеца. Вещото лице установява, че ответникът не е съдействал за проверка на неговото счетоводство за установяване дали процесните фактури са осчетоводени от ответника, въпреки опитите на вещото лице да се свърже с у. по телефон и адреса на управление на дружеството.

Това поведение на ответника, който е наясно с воденото дело, подал е отговор на исковата молба, съдът преценява по реда на чл.161 ГПК, а именно приема за установени тези факти, за които ответникът създава пречки, а именно, че процесните фактури са осчетоводени при него.

Горното обуславя извод, че облигационното отношение, обективирано във фактурите се признава от ответника, в това число, че са доставени стоките, описани във фактурите и стойността на доставките.

Във всяка една от фактурите е посочено, че цената се дължи един месец след издаване на фактурата, като падежът на всяко едно от вземанията по процесните фактури е настъпил.

Ответникът не доказа да е заплатил в пълен обем стойността на доставените стоки, така както се претендират от ищеца в общ размер на 18 833.73 лева.

Видно от договор за продажба на вземания от 01.03.2018 г. /л.67/ „***“

ЕООД е прехвърлил на „Даскон“ ООД вземането си срещу „*** Трейд“ ЕООД в общ размер на 18 833.73 лева, дължимо съобразно процесните фактури, подробно описани в договора. От ССчЕ се установява, че продажната цена на вземанията е платена от ищеца на „***“ ЕООД.

Видно от уведомление за извършено прехвърляне на вземане /л.70/ „***“ ЕООД е уведомил ответника за прехвърленото вземане, което е удостоверено от законния представител на ответника Б. Г. на 16.03.2017 г. с полагане на подпис /л.72/.

С оглед всичко изложено по делото се установи, че „*** Трейд“ ЕООД има незаплатено задължение към „***“ ЕООД в общ размер на 18 833.73 лева по договори за продажба, обективираи в посочените по-горе фактури, което вземане е надлежно прехвърлено на ищеца, за което ответника е уведомен преди завеждане на иска.

Исковете като доказани по основание и размер ще се уважат в пълен размер.

Като законна последица от уважаване на исковете ще се уважи и претенцията за законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.03.2019 г. до окoнчателното плащане, която претенция фигурира в издадената заповед за изпълнение и се поддържа в исковата молба.

С Протоколно определение от 04.11.2019 г. като трето лице –помагач на ищеца е конституиран „***“ ЕООД, като решението е поставено с негово участие, който счита иска за основателен и моли за уважаването му.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат за ищеца който е направил своевременно искане за присъждане на такива. Ищецът доказа разноски в заповедното производство както следва: 377 лева – държавна такса и 1095 лева – платено адвокатско възнаграждение. Общо разноски в заповедното производсвто са в размер на 1472 лева, които ще се присъдят в пълен обем.

В исковото производсвто ищецът доказа следните разноски: 377 лева – платена държавна такса и 150 лева – депозит за ССчЕ. Общо доказани разноски в исковото производсвто в размер на 527 лева, които ще се присъдят в пълен обем.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „***

Трейдинг“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, общ. Съединение, село Неделево, Стопански двор № 11 ДЪЛЖИ НА „Даскон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Ал. Стамболийски“ № 53, сумата в размер на 18 833.73 лева, представляващо доставени стоки и материали от собственика на хипермаркет Мастерхаус „***“ ЕООД на „*** Трейдинг“ ЕООД по силата на устен договор за покупко-продажба, обективиран в 13 на брой фактури, а именно ф. № 10101120366/21.11.2017 г. на стойност 72.10 лева, ф. № **********/21.11.2017 г. – на стойност 74 лева, ф. № ********** от 21.11.2017 г., по която е останал незаплатен остатък от 8575.65 лева, ф. № **********/23.11.2017 г. на стойност 377.28 лева, ф.№ **********/24.11.2017 г. на стойност 1956.96 лева, ф. № **********/25.11.2017 г. на стойност 2876.14 лева, ф. № **********/27.11.2017 г. на стойност 1458 лева, ф. № **********/28.11.2017 г. на стойност 1776.14 лева, ф. № **********/29.11.2017 г. на стойност 62.66 лева, ф. № **********/29.11.2017 г. на стойност 176.04 лева, ф. № ********** от 01.12.2017 г.на стойност 670.31 лева, ф. № **********/02.12.2017 г. на стойност 546.48 лева и ф. № **********/04.12.2017 г. на стойност 211.97 лева, което вземане е прехвърлено на „Даскон“ ООД с договор за цесия от 01.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.03.2019 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4143/2019 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА „*** Трейдинг“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, общ. Съединение, село Неделево, Стопански двор № 11 ДА ЗАПЛАТИ НА „Даскон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Ал. Стамболийски“ № 53, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 527 лева – разноски в исковото производство и 1479 лева – разноски по ч.гр.д. № 4143/2019 г. по описа на ПРС.

Решението е постановено при участието на „***“

ЕООД, ЕИК *********, със седфалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.

Славейков, СПЗ Хипермаркет Мастерхаус, като трето лице – помагач на ищеца „Даскон“ ООД, ЕИК ********* по предявените от него искове срещу „*** Трейдинг“ ЕООД ЕИК *********.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ