Решение № 14973 от 26.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14973 гр. София, 26.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110151688 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от В. И. К. срещу „***“ АД искова молба, която е редовна, а предявените с нея искове-допустими.

Ищецът, твърди, че на 04.10.2021г. е сключил с ответника от разстояние Договор за потребителски кредит №434513, по силата на който последният му предоставил заем в размер на 1 200 лева при следните параметри: годишен лихвен процент /“ГЛП“/ в размер на 40,55%, годишен процент на разходите /“ГПР“/ в размер на 49%, срок на кредита-12 месеци и общо дължима сума в размер на 1 479,61 лева. Сочи, че в раздел V от договора било предвидено задължение в тежест на кредитополучателя да осигури обезпечение в срок до края на следващия ден, считано от предоставяне на сумата по кредита, под формата на банкова гаранция или поръчителство на две физически лица, отговарящи на определени условия. При неизпълнение на това задължение била предвидена неустойка, която се начислявала за всеки календарен ден, в който кредитът оставал необезпечен, като се дължала заедно със съответната погасителна вноска.

Заявява, че в чл.10 от Приложение №1 към договора бил посочен размер на неустойката от 3,55 лева средно на ден, а в чл.12 било регламентирано, че общият размер на всички суми, дължими от кредитополучателя при неизпълнение нараствал в размер на 2 776,09 лева. Отбелязва, че в погасителния план също бил посочено, че при непредставяне на обезпечение общото задължение по процесния договор ставало в размер на 2 776,09 лева, като неустойката била определена в размер на 1 296,48 лева.

1

Поддържа, че на 12.11.2021г. превел по посочена в договора банкова сметка на кредитора сумата от 1 407,47 лева, с която погасил задълженията си по същия.

Обосновава, че сключеният договор има потребителски характер, поради което спрямо нето приложение намират специалните правила на ЗЗП и ЗПК. Излага съображения относно тяхното неспазване, като намира процесния договор за изцяло недействителен. Оспорва клаузата за неустойка, като твърди, че същата не притежава присъщите за нея функции и прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за извършване на предварителна оценка за платежоспособност на длъжника върху самия длъжник. Счита, че с нея в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение- недадено обезпечение, без обаче от същото да произтичат вреди. Поддържа, че вземането за неустойка по своето естество представлявала допълнителна печалба за кредитора и води до скрито оскъпяване на кредита, което противоречи на принципа за справедливост и еквивалентност на престациите, съответно и на добрите нрави. Счита, че нейното предназначение е да прикрие действителните разходи по кредита, като намира, че стойността й е следвало да бъде взета предвид при изчисляване размера на ГПР. Твърди, че в случая е налице заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото действителният размер на ГПР значително надхвърля максимално допустимия. Навежда твърдения, че договорът за кредит е недействителен и поради посочване на ГПР, различен от действително прилагания, което представлява нарушение на изискването на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.

Излага съображения относно наличието на неравноправни клаузи. С оглед на изложеното твърди, че е налице основание за прогласяване нищожност на посочените клаузи, като доколкото същите не могат да бъдат заместени по право от повелителните норми на закона, счита, че приложение намира разпоредбата на чл.22 ЗПК. Твърди, че съгласно чл.23 ЗПК при недействителност на договора потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, поради което платената от него сума над главницата от 1 200 лева, а именно- сумата от 207,47 лева се явява получена без основание от ответника. Отправя искане към съда за уважаване на предявените искове.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Излага съображения срещу присъждането на разноски в полза на ответното дружество.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „***“ АД представя отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва твърденията на ищеца за сключен между страните Договор за потребителски кредит №***/04.10.2021г. с посочените в исковата молба параметри. Поддържа, че процесният договор за кредит и оспорените в исковата молба клаузи са действителни, индивидуално уговорени и в съответствие с изискванията на ЗПК. Счита, че предвидената неустойка представлява адекватно обезщетение при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора за кредит.

2

Сочи, че при изчисляване на ГПР не следва да бъдат включвани разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, като неустойка. Поддържа, че ГПР има за цел да информира потребителя какви биха били разходите му, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие, че кредитополучателят няма да изпълни задължението си по договора.

Оспорва да е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като твърди, че посочената норма не следва да бъде тълкувана разширително, а установената в чл.22 ЗПК санкция следва да бъде прилагана единствено в случаите, когато за потребителя е останал неясен размерът на задължението му по договора за кредит, както и начинът на неговото формиране. Счита, че процесният случай не е такъв, като посоченият в договора ГПР е съобразен с всички изисквания на ЗПК. Счита, че в същия не следва да бъде включвано задължението за неустойка, което по своето естество представлява обезщетение за неизпълнение. Признава извършеното от ищеца плащане договора в общ размер на 1 407,46 лева. Оспорва да дължи търсената от ищеца сума, релевира възражение за погасяването й по давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени от В. И. К. срещу „***“ АД са обективно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК за прогласяване нищожност на сключения между тях Договор за потребителски кредит №***/04.10.2021г. поради противоречието му със закона, евентуално- заобикаляне на закова, а в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на отделни клаузи от него, а именно: чл.5.6, предвиждаща неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, т.9 от Приложение №1 към договора, установяваща размера на ГПР и чл.5, въвеждаща срок и изисквания за предоставянето на обезпечение, както и иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 207,47 лева /106,07 евро/, платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва от 12.11.2025г. до окончателното й изплащане.

За да бъдат същите основателни, в тежест на ищеца е да докаже сключването на Договор за потребителски кредит №***/04.10.2021г. със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, а по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – извършено плащане на претендираната сума в полза на ответника.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платената от ищеца сума, а именно валидно 3 обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.

С определението по чл.140 ГПК съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, че между същите на 04.10.2021г. е сключен Договор за потребителски кредит №**** с посоченото от ищеца съдържание, по силата на който ответникът е отпуснал, а ищецът е усвоил сумата от 1 200 лева, че в договора е предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение, чиято стойност не е била взета предвид при определяне на ГПР, както и че на 12.11.2021г. ищецът е превел по посочена в договора банкова сметка на кредитора сумата от 1 407,47 лева, която последният е получил. Освен безспорния им характер гореописаните обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства.

Видно от представения от ищеца Договор за потребителски кредит №****/04.10.2021г. и Приложение №1 към него, между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът „****“ АД е предоставил на ищеца В. И. К. потребителски кредит в размер на 1 200 лева, като последният е поел задължение да усвои и върне при условията и сроковете на договора, приложенията към него и действащите Общи условия предоставената му сума, както и да му заплати уговорената лихва за ползване на кредита и другите разходи по него.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. За да бъде валидно сключен същият, необходимо е да бъдат спазени всички предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК изисквания относно неговата форма и съдържание, като неспазването на което и да е от тях съгласно императивната норма на чл.22 ЗПК води недействителност на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите. В § 1, т.1 от ДР на ЗПК е дадена и легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в 4 случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай в погасителния план към договора е посочен общ размер на дължимата сума по кредита, който освен главница и лихва включва и допълнително „оскъпяване“ под формата на неустойка.

В т.5.1 от договора за потребителски кредит е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита /тоест денят, на който кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин/, кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. В т.5.2.2 са уредени и изискванията кредитора към банковата гаранция – да бъде в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор, а в т.5.3- изискванията към всеки един от двамата поръчители – да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1 500 лева да бъдат лица над 20-годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по лош от „Дни просрочие 0-30“. В клаузата е предвидено още, че по своя преценка кредитодателят може да откаже да приеме предложените му поръчители. В чл.5.6 е предвидено, че ако кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка, като нейният размер е определен в Приложение №1 към договора, а имено- 3,55 лева на ден, но не повече от 1% от главницата по кредита.