Решение № 227 от 29.12.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Свиленград, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200892 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4536-000004 от 27.09.2025 година на Полицейски инспектор в ГПУ – Свиленград към РДГП Елхово, с което на V. A. (В.А.), роден на ********** година в ****** от град ******, ******, със съдебен адрес: град Пловдив, ул.„Христо Г.Данов” № 24, етаж 3, офис № 312, чрез адвокат Н. Н., за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. (153.39 евро) и са отнети в полза на Държавата Свидетелство за управление (СУ) на моторно превозно средство (МПС) № ******, Регистрационен талон за товарен автомобил марка „Мерцедес Бенц” и 2 броя регистрационни табели № ******.

Жалбоподателят V. A. чрез процесуалния си представител – адвокат Н.

Н., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Претендират се разноски по делото.

1

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят V. A., не се явява. С Писмена молба процесуалният му представител - адвокат Н. Н., иска от Съда да отмени обжалвания акт, тъй като към датата на издаване на обжалваното НП липсвал влязъл в сила акт, с който жалбоподателят да е бил лишен от правото да управлява МПС по административен или съдебен ред. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) - Полицейски инспектор в ГПУ – Свиленград към РДГП - Елхово, редовно призован, не се явява. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 27.09.2025 година около 16.00 часа на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, на платното за излизащи тежкотоварни автомобили, пристига товарен автомобил марка „Мерцедес Бенц” с временни датски регистрационни табели № ******, управляван от жалбоподателя. По това време е на работа свидетелят М. Ю. А. – служител на ГПУ – Свиленград, на която водачът представя Турско СУ на МПС № ******, валидно до 31.05.2032 година. При извършената проверка А. установява че водачът е лишен от право да управлява МПС на територията на Република България за 6 месеца на основание НП № 25-0996-000648 на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана от дата 29.05.2025 година.

На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят М. Ю. А. – Старши полицай в 04 група на ГКПП „Капитан Андреево” от ГПУ - Свиленград към Регионална дирекция 2

„Гранична полиция” (РДГП) – Елхово при Главна дирекция „Гранична полиция” (ГДГП), МВР (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия AД и с бланков № 946095.

Това процесуално действие извършва и с участието на колегите си Р. Т.

Текелиев и П. Д. А.. В изготвения АУАН актосъставителят А. излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС от страна на жалбоподателя след като е лишен по административен ред от това право, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, която вписва за нарушена. След съставянето на АУАН, жалбоподателят е запознат със съдържанието му чрез извършване на превод на турски език от страна на Р. Текелиев и е връчен лично, като с подписа си жалбоподателят удостоверява получаването на екземпляр от него, като не сочи възражения против констатациите в Акта.

Срещу Акта не постъпва Възражение, нито се представят Писмени обяснения от страна на нарушителя.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Полицейският инспектор в ГПУ - Свиленград към ГДГП - Елхово, издава процесното НП № 25-4536-000004 на 27.09.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган, като я конкретизира, и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно връчено лично на жалбоподателя на 27.09.2025 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Видно от Писмо с вх.рег.№ 10576 от 10.11.2025 година става ясно, че нарушителят няма постоянен адрес в Република България.

Материалната компетентност на актосъставителя д а съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, се доказва от приет ите по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година, изменена със Заповед № 8121з-1389/07.10.2024 година, двете н а Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че М. Ю. А.

3 заема длъжността „Старши полицай в 04 група на ГКПП „Капитан Андреево” от ГПУ - Свиленград към РДГП – Елхово при ГДГП, МВР”. Видно от Заповед № 3282з-1581/02.04.2025 година на Директора на ГДГП е налице и изрично оправомощаване в полза на актосъставителя М. Ю. А., преминала успешно изпит за проверка на знанията по ЗДвП - полицейски орган от посочената категория.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в ССЕВ (първият работен ден, когато срокът изтича в неприсъствен такъв), срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 10576 от 10.11.2025 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът привежда следващите правни съображения:

Въпросът за компетентността на АНО е от основно значение за установяването на законосъобразността на НП. По тази причина на служебно установяване от страна на Съда подлежат всички форми на компетентността на АНО - Материална или предметна компетентност (органът да може да издава валидни административни и други юридически 4 актове само в кръга на материята, която му е предоставена като правомощия), - Териториална компетентност, свързана с пространствените граници, в които органът може да действа редовно; - Времева компетентност, която гарантира, че административният акт ще бъде валиден единствено в рамките от време, когато органът е овластен да упражнява властническите си правомощия, Персонална компетентност, която е свързана с определянето на точното длъжностно лице, което може да направи волеизявление, въплъщаващо се в административния или друг юридически акт. В случая правно валидно ще действа единствено онова длъжностно лице, на което са делегирани властнически правомощия към датата на издаването на акта. Тези четири вида компетентност трябва да съществуват едновременно, кумулативно.

Отсъствието само на една от тях води до недействителност на акта, поради което тя трябва да се обследва в четирите й измерения служебно от Съда и без да е бил повдигнат изрично въпросът за нейното наличие от страна по спора.

В конкретния случай не е доказана материалната компетентност на АНО.

Неспазването на материалната компетентност прави всички действия и актове на органа нищожни, в т.ч. и издаденото НП. Видно от цитираните погоре Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година, изменена със Заповед № 8121з1389/07.10.2024 година, двете на Министъра на МВР, на Полицейските инспектори в ГПУ при РДГП не са предоставени правомощия да издават НП за нарушения на ЗДвП.

При това положение АНО не е компетентен да реализира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Констатираната липса на материална компетентност по отношение на АНО съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното Н П като незаконосъобразно, т.е. опорочено е цялото административнонаказателно производство, което според съдебната практика е съществено процесуално нарушение и се явява достатъчно основание за отмяна на НП. Предвид изложеното Съдът не намира за необходимо да обсъжда другите три вида компетентност по отношение на АНО.

В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:

Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е 5 издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна; че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура; че са спазени предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание и че самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Действително в АУАН не са посочени лични адреси на Текелиев и А., но Съдът би приел, че този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посочените лица, предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите им имена и служебен адрес, Съдът би приел, че налице пълно индивидуализиране на посочените лица и не е наличен проблем с тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност. Съдът би приел, че Актът и НП са издадени от компетентни органи. Съдът би приел, че при издаването на Акта е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 1 на чл. 34 от ЗАНН срок.

НП е издадено на същия ден, в който е съставен АУАН, което не би било нарушение на процесуалните правила, тъй като за нарушители, които нямат постоянен адрес в Република България, както е в процесния случай, съставеният АУАН се предоставя незабавно на АНО, който се произнася в деня на получаване на АНП. В случая не би имало нарушение и на нормата на чл.

44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН, тъй като воачът не е представил Обяснения, които да са приложени към преписката. От друга страна, даването на обяснения или възражения срещу съставения АУАН е право на нарушителя в административнонаказателното производство, поради което липсата на такива не означава нарушаване на правото на защита на наказаното лице.