Решение № 233 от 12.12.2022, Административен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н И Е

№…… гр. Ловеч, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ при секретаря Татяна

Тотева като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 403/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.

145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал.

4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „ВЕНИ ПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК

*********, с адрес: гр. Ловеч, жк. „Младост“, бл. 322, вх. Г, ет. 4, ап. 10, представлявано от Б.Й.Б., чрез адв. И.К. от ЛАК, съдебен адрес: *** срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 11132/14.10.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – офис, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Георги Сава Раковски“ № 5, и експлоатиран от ВЕНИ ПЛАСТ“ ЕООД с ЕИК по Булстат *********, с адрес гр. Ловеч, ул. „Георги Сава Раковски“ № 5, и представлявано от Б.Й.Б. и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, с искане същата да бъде отменена.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи за порок във формата на процесната ЗНПАМ, доколкото в същата не са изложени конкретни мотиви, в т.ч. и по отношение на продължителността на срока на мярката. Според жалбоподателя административният орган не е съобразил, че плащанията в обекта се извършват по банков път или с ПОС терминал и твърди, че дружеството отчита приходите си. В заключение се иска от съда да отмени обжалваната заповед за налагане на ПАМ, както и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И.К., която поддържа жалбата на заявените в нея основания и претендира присъждане на разноски съобразно представен списък. В допълнително представени писмени бележки развива доводи по съществото на спора.

Ответникът по делото – началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален Контрол“ (ГДФК) в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите – редовно призован – не се явява, представлява се от юрисконсулт Д.И., която оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В допълнително представени писмени бележки излага аргументи за законосъобразността на процесната заповед.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Между страните няма спор, че търговски обект – офис, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Георги Сава Раковски“ № 5 се експлоатира от оспорващото дружество.

При извършена проверка за правилното спазване и прилагане на данъчно-осигурителното законодателство на 05.10.2021 г. е установено, че на същата дата в 11:25 ч. на място в обекта са закупени 2 бр. панти за комарник по 1,00 лв. за брой или на обща стойност от 2,00 лв., като сумата била заплатена в брой от Д.М.

– СИП на М.К. – технически сътрудник, работеща в обекта към момента на проверката, която приела плащането, но не издала фискална касова бележка (ФКБ) от наличното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ).

Наличните парични средства в обекта към момента на проверката са изброени и описани в опис на паричните средства (л. 12-гръб) от М.К. – технически сътрудник, работеща в обекта. Установена е положителна разлика между разчетената и фактическата касова наличност на ФУ в размер на 2,00 лева. Видно от протокола за извършената проверка (ПИП) серия АА № 0372617/05.10.2021 г. (л. 11-12), разчетената касова наличност от ФУ е 0,00 лв., а фактическата наличност – 2,00 лв., като разликата от 2,00 лв. е сумата от извършената от проверяващия екип контролна покупка.

ПИП е връчен на представляващия дружеството, установено с положения подпис на стр. 3 от същия (л. 12 от делото), с което проверяваното лице е уведомено за началото на производството, като е направило възражения (л. 14-гръб – л. 15).

При тази фактическа обстановка е издадена оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 11132 от 14.10.2021 г. от М.К. на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощена със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. С обжалваната заповед за установеното нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „ВЕНИ ПЛАСТ“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – офис, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Георги Сава Раковски“ № 5, експлоатиран от „ВЕНИ ПЛАСТ“ ЕООД, представлявано от Б.Б., като със същата заповед е наложена и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.

По отношение продължителността на срока за запечатване административният орган е изложил съображения, че са взети предвид вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност с оглед информацията, съдържаща се в ИС на НАП и събраните при проверката данни, като приел, че срокът е подходящ с оглед постигане целите на мярката, състоящи се в защита на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискалното устройство в проверения търговски обект, като е съобразена необходимостта за постигането на тези цели да бъде създадена организация в проверения търговски обект, имаща за цел и водеща до изпълнение на установените правни регламенти, както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика. Според органа срокът е подходящ, за да може търговецът да анализира какви са причините за допуснатото нарушение в обекта и да организира ефективно стриктното спазване на законовите разпоредби при упражняване на дейността му, както и за превенцията над бъдещи нарушения.

В мотивите на оспорената заповед се сочи също, че стопанисвания от търговеца обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, поради което прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като установеното нарушение - неиздаване на ФКБ - накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените в обекта продажби, а като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи на стопанисващия го търговец.

Със заповедта също така е указано на търговеца да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

От заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 19) се установява, че началниците на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от Закона за данък върху добавената стойност.

В хода на съдебното производство като доказателства са приобщени ЗНПАМ № 11132/14.10.2021 г. (л. 8-10), Протокол от извършена проверка в обект (ПИП) серия АА № 0372617 (л. 11-12), опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката (л.12-гръб); 1 бр. декларация от лица, работещи по трудово/гражданско правоотношение (л. 13); 1 бр. декларация за стопанисвани обекти от задължено лице (л. 13-гръб); копие от разпечатки от ФУ (л. 15-гръб – л. 16); копие от фактура (л. 14); писмени обяснения (л. 14-гръб – л. 15); АУАН № F631540/17.10.2021 г. (л. 17-18); Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. (л. 19); Заповед № 3754/30.12.2020 г. за преназначаването на М.К. на длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ (л. 20).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л.

19) изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.

Няма спор по делото, а и се установява от представените от ответника доказателства, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от М.К. - началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като в обжалваната заповед изрично се сочи и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от изпълнителния директор на НАП. Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. От Заповед № 3754/30.12.2020 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 20) се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – издателят й М.К. е била преназначена на длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Следователно оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № 11132 от 14.10.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта формално съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател, неговият адресат, фактически и правни основания, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл.

186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Настоящият съдебен състав обаче счита, че от страна на административния орган е допуснато нарушение на изискването за форма по отношение на мотивирането на определения срок на наложената ПАМ, като подробни съображения ще изложи по-долу в настоящия съдебен акт.

Не се установява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. Протоколът за извършената проверка е връчен на представляващия дружеството, с което проверяваното лице е уведомено за началото на производството, като се е възползвало от предоставената му възможност да направи възражения (л.

14-гръб – л. 15). по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "

Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалния закон и изискванията за форма.

Съобразно трайно установената съдебна практика по прилагане на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС се формира становището, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на съответен документ, органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи на търговеца посочената в нормата ПАМ, но при определяне продължителността на срока за запечатване на обекта, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което следва да съобрази продължителността на срока с фактите и обстоятелствата за конкретния случай.